Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Най-великата първа среща в историята на музиката

Джон Ленън и Пол Маккартни се запознават в църква на 6 юли преди точно 60 години

Джон Ленън и Пол Маккартни се запознават на днешната дата преди 60 години. - Най-великата първа среща в историята на музиката

Джон Ленън и Пол Маккартни се запознават на днешната дата преди 60 години.

Историята на музиката е пълна с велики композитори, но почти всички са и велики индивидуалисти – на Моцарт и през ум не би му минало да пише малки нощни музики с Бетовен, нито пък на Стравински да обогатява с музикални тайнства концертите на Шостакович. В началото на ХХ век, с демократизацията на творческия процес първо в джаза, често музикантите започват сами да си пишат песни. От този етап са останали няколко примера на пиеси, създадени с общ труд – например от Били Стрейхорн и Дюк Елингтън.

Но истинският разцвет на тази практика настъпва през 60-те, когато да пишат песни и да композират заедно започват едновременно няколко двойки като Роджър Уотърс и Дейвид Гилмор от „Пинк Флойд“ (които към днешна дата отдавна не си говорят) или Мик Джагър и Кийт Ричардс (които продължават да работят заедно и досега). Най-великият от тези двучленни творчески колективи дава и най-големия тласък в развитието на поп и рок музиката през ХХ век. Разбира се, това е авторското дуо Ленън-Маккартни. Джон и Пол се запознават точно преди 60 години – и още на следващия ден Джон кани Пол в групата си „Куоримен“, която след няколко смени на името ще стане известна като „Бийтълс“.

На 6 юли 1957 г. скифъл/рокендрол групата „Куоримен“ е поканена да свири на градинско празненство с благотворителна цел в двора на една от най-големите ливърпулски църкви „Сейнт Питър“, чиято 27-метрова камбанария стърчи в най-високата част на града. Основател и фронтмен на групата, която за първи път ще свири пред публика, е 16-годишният Джон Ленън.

Айвън Вон, един от членовете на групата и приятел на Ленън, е съученик на Пол, с когото са родени в един и същи ден. Айвън е стигнал до гениалното решение, че трябва да запознае Джон и Пол и поканил съученика си на празненството. Джон вече се кани да се качи на импровизираната сцена (каросерията на един камион), когато Айвън му представя 15-годишния Пол.

Докато групата подготвя оборудването си, Айвън представя Пол и на останалите.

„Джон каза „здравей“, но както обикновено не изглеждаше никак заинтересуван – спомня си съученикът му Пийт Шотън, барабанист в „Куоримен“. – Той винаги е бил много подозрителен към непознати и предпочиташе те да направят първите стъпки.“

Няколко минути Ленън не казва нищо и цари неловка тишина, но след това Маккартни, готов винаги да направи добро впечатление, намира начин да впечатли Джон и останалата част от групата, като изпява Twenty Flight Rock на Еди Кохран и Be-Bop-A-Lula на Джийн Винсънт, с правилните текстове на тези две парчета. А след това настройва китарата на Джон – умение, което Ленън още не е усвоил. Джон също така обикновено не може да запомни и думите на песните и смело импровизира. Възможностите на Пол в тези области му изглеждат доста ценни – още повече, че новото момче прилича малко на Елвис!

Пол е впечатлен първо от карираната риза на Джон и леко изненадан от това, че устата му мирише на бира. След това „Куоримен“ се качват на сцената и започват да свирят.

„Не си спомням нищо за останалите, но Джон изглеждаше добре и пееше добре – видя ми се като страхотен певец. Той определено изпъкваше над другите“, спомня си Маккартни в едно интервю от 1995 г.

Пол харесва и малко странното поведение на Джон, който „се взираше застрашително в публиката“. Той още не знае, че Ленън е силно късоглед, обаче категорично отказва да носи очила пред публиката (появата на Бъди Холи след време ще промени отчасти това отношение).

„По-късно вечерта с Джон се прибирахме – спомня си Шотън – и той ме попита: „Какво мислиш за него?“. Казах му, че ми харесва, и той: „Тогава да го помолим ли да се присъедини към групата?“. Отвърнах, че нямам нищо против. „Аз също“, добави Джон и продължи: Този Пол извади голям късмет!“

„Имах група, аз бях вокалистът и лидерътразказва Ленън в интервю за „Ролинг Стоун“ през 1970 г. – Запознах се с Пол, харесах го и започнах да се чудя – хубаво ли е в групата да има човек, който е толкова по-добър от останалите, или не? Да направя ли групата по-силна, или аз да остана силният човек в нея? Накрая реших да направя групата по-силна.“

Година по-късно към „Куоримен“ се присъединява и доведеният от Пол Джордж Харисън, макар да е само на 14. Ленън го смята за прекалено малък, но една вечер, докато пътуват на втория етаж на празен дабълдекър, го чува как свири и въпросът е решен. В началото на 1959-а всички освен Ленън, Маккартни и Харисън вече са напуснали. Творческото ядро на „Бийтълс“ вече е образувано и на тримата им трябва само още малко време, подготовка и барабанист, за да завладеят света и да променят попмузиката завинаги. Останалото е известно.

Но за финал, ето нещо, което не е широко известно: през 1966 г. излиза албумът на „Бийтълс“ Revolver и една от песните в него Eleanor Rigby e сред първите, с които групата скъсва рязко както с музикалните традиции на рокендрола, така и с обичайните теми (любов, мъка, нова любов, радост, раздяла, нов автомобил) в попмузиката. Това е само един пример защо песните на „Бийтълс“ са популярни сред далеч по-широка аудитория от традиционната за рокендрола.

Но има един любопитен факт. Eleanor Rigby излиза през 1965-а. Текстът е за бедната и самотна Елинор Ригби, събираща ориз от пода на църквата след сватба, и отец Маккензи, който пише проповед, която никой няма чуе, и си кърпи чорапите по нощите. Самият Маккартни е давал различни обяснения откъде му е дошла идеята и откъде е взел имената за песента.

Но през 1981 г. надгробна плоча с името на Елинор Ригби и друга, в която е споменат отец Маккензи, бяха „открити“ в гробището към църквата „Сейнт Питър“ в Ливърпул – същата, в която, 9 години преди да напише песента, Пол се запознава с Джон.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС