Най-великите актьори на XXI век според „Ню Йорк Таймс“

Махершала Али, Джулиан Мур, Никол Кидман, Хоакин Финикс и Мелиса Маккарти са сред „Най-великите актьори на XXI век“. Класацията е на „Ню Йорк Таймс“, подредена от двама от кинокритиците им, Манола Дарджис и А. О. Скот. В Топ 25 за последните 20 години попадат както артхаус актьори, непознати за широката публика, така и фигури от червения килим, носители на „Оскар“. Формулата, по която са избирани, е чисто субективна, отбелязват двамата, класацията е плод единствено на техните спорове.

„Тези имена са 25 причини все още да обичаме киното, днес може би повече от всякога“, пишат Дарджис и Скот.

Мотивацията за всяко едно от имената е изложена отзад напред в списъка с 25-те. Някои от текстовете за актьорите са писани от режисьорите, с които са работили.

В дъното на класацията е мексиканският актьор Гаел Гарсия Бернал, звезда на „Любовта е кучка“(2000) и „Твоята майка също“ (2002), артхаус филми съответно на Алехандро Гонзалес Иняриту и Алфонсо Куарон.

23-та позиция е отредена на Махершала Али, „едно от най-великите лица на съвременното кино“. Той доби световна популярност с „Лунна светлина“ (2016), където за ролята си получи първа номинация за „Оскар“. Две години по-късно идва и участието му в „Зелената книга“, който взе златна статуетка за най-добър филм. В „Зелената книга“ ролята на Али е изиграна противоположно с тона на филма – колкото продукцията е шеговита и непохватна в хумора си, толкова актьорът е грациозен и остроумен.

22-ото място вероятно ще изненада мнозина – Мелиса Маккарти е възприемана предимно като комедийна актриса, но откакто се прехвърля от малкия на големия екран, Маккарти демонстрира забележителна гъвкавост и актьорски умения. Като пример е цитирана продукцията „Шпионинът“ (2015), където се превъплъщава в Сюзан, срамежлива служителна на ЦРУ, която трябва да си партнира за мисия с персонажите на Джъд Лоу. „Шпионинът“ позволява на таланта на Маккарти да блесне, като се отклонява от стереотипите на жанра.

21-ото място е за Катрин Деньов, която може би няма активна кариера на екран през последните години, но привлича вниманието с гласа си в анимационния „Персеполис“, разказ за израстването на момиче от заможно и образовано иранско семейство на фона на Иранската революция, налагането на ислямисткия режим в Иран и Ирано-Иракската война.

18-ата позиция е за Уилям Дефо, който има цветна и разнообразна кариера – участва в „Проектът Флорида“, „Фарът“, „Спайдърмен“… Впечатлява особено много с превъплъщението си във Ван Гог в „Пред портите на вечността“ на Джулиан Шнабел. За да коментира работата си с него „Ню Йорк Таймс“ канят самият Шнабел, който казва, че бил впечатлен от щедростта на актьора, неговите лоялност и интелект.

Позиция № 15 е за Майкъл Б. Джордан, който е играл атлети, адвокати и супергерои, но дори още преди да влезе в актьорското русло, привлича вниманието на Райън Куглър („Крийд“, „Черната пантера“, „Инцидентът на станция Фрутвейл“). Режисьорът работи с него заради умението му да предизвиква съчувствие у зрителя.

След най-великите актьори на последните 20 години попада и Тилда Суинтън (13-о място), „жената с хиляда лица“. Бледото ѝ лице е великолепно платно за нанасяне на боя и грим и режисьорите често прибягват до това. Тя е съвършен злодей, адвокат, алкохолик, кралица. Играе с неподправена театралност, която обаче не дразни, пише Скот.

12-ото място е за актьор, за когото почти не се е спирало да се говори през последните две десетилетия – Хоакин Финикс. Текстът за него е писан от режисьора Джеймс Грей, който работи с актьора по четири филма, сред които „Имигрантът“ и „Любовници“. Той цени Финикс заради умението му да предлага нови, оригинални посоки на филма и да „изненадва по най-добрия начин“.

На 11-о място е Джулиан Мур – „нещастната американска съпруга“, стереотип, който тя често експлоатира във филмите си.

С няколко свои роли на екран пресъздава порастването си актрисата Сърша Ронан, която е на 10-о място и „помъдрява пред очите ни вече половин живот“. Тя е дисциплинарала таланта си и го владее още от самото начало, пише Дарджис.

Деветото място е за Вайола Дейвис, чието име и в следващите години ще се обсъжда шумно – актрисата е спрягана за „Оскар“ с предстоящия си филм „Ма Рейни“, където играе „майката на блуса“ и си партнира с Чадуик Боузман. Тя е талант, който се появява веднъж на поколение и може да прави каквото си иска пред камерата, пише за нея Дензъл Уошингтън, работил с актрисата няколко пъти през този век.

Седма позиция е за италианеца Тони Сервило от „Великата красота“ (2013) на Паоло Сорентино. Сервило е „централен аватар на Сорентиновото изследване на корупцията и лицемерието“, пише Скот, но и „абсурдната упоритост на днешна Италия“. Той вдъхва живот на екстравагантната и дълбока мистерия на мъжете, които живеят, за да накланят света в посоката, в която им се иска.

Шестото място е за актьора Сон Кан Хо, разпознаваем за западната публика като бащата от „Паразит“ на Бонг Джун-хо. Това е четвърта колаборация между двамата, запознали се още през 1997 г.

На пето място е актриса, за която се говори много, независимо дали играе за малкия, или за големия екран. Никол Кидман днес е в медийните заглавия с ролята си в сериала „Отмяната“, но тя е една от малцината актриси в списъка, които влизат в новия век, когато вече са на върха на славата си. 20 години по-късно и част от нея не е избледняла.

Четвъртото място е за интернет любимеца Киану Рийвс, който може би ще бъдете изненадани да видите на позиция, близка до първата, отбелязва Скот, но пък никога не сте оставали разочаровани, когато е на екрана.

„Можете ли да назовете един филм, който не е станал по-добър само от присъствието му?“, пита критикът.

Даниел Дей-Люис може едновременно да дразни зрителя и да го развлича. Затова заема третото място в класацията. Същият човек, който изчита над 100 книги, за да играе в „Линкълн“.

„Всичкият този труд и тези книги напомнят, че актьорството е работа, не магия, дори когато присъствието на актьора на екран изглежда и оставя усещането за алхимия“, отбелязват двамата критици на „Ню Йорк Таймс“.

Второто място е отредено за Изабел Юпер – „безстрашна и омагьосваща, понякога плашеща, друг път извратена“. Тя прескача безпроблемно от писъци в сълзи, от най-ясно разказаните истории до онези, които блестящо се разплитат пред зрителя, пише Дарджис. Само в този век тя е участвала в над 50 филма.

И докато двамата критици спорят за почти всички останали позиции на Топ 25 на най-добрите според тях актьори, първото място безапелационно присъждат на Дензъл Уошингтън, който не може да поставиш в нито една категория. Той може да играе във филм по пиеса на Шекспир или Огъст Уилсън с лекотата, с която играе злодей в супергеройски филм.

„Той кара професията „актьорство“ да изглежда лесна като самото дишане“, пише Дарджис и отбелязва че с творческия си избор се е превърнал в икона на мъжкия авторитет, точно както Джон Уейн и Клинт Истууд преди него.

Пълната класация и мотивацията за подредбата може да видите тук.