Наполеон е една от най-важните фигури в европейската история. Затова не е случайно, че една от най-скъпите продукции на нямото кино – биографичният филм „Наполеон“ от 1927 г. на френския режисьор Абел Ганс – е посветена именно на него.
Много пъти императорът на Франция се е появявал като образ в кинопроизведения. Към него посегна и създателят на „Гладиатор“ Ридли Скот. Но най-впечатляващата епопея за живота му така и не е заснета.
През 1967 г. големият режисьор Стенли Кубрик започва да проучва живота на Наполеон. Посвещава много години на изучаването му и планира филм, който да бъде едновременно исторически перфектен и визуално пищен. Кубрик е смятал да снима в истинските замъци на императора и да възстанови битките на същите места, където са се провели. И макар свръхамбициозният проект да се е провалил най-вече по финансови причини, по време на подготовката си за него Кубрик успява да събере един от най-големите архиви в света, посветени на Наполеон, на обкръжението му и на епохата като цяло.
Когато започва подготовката за своя „Наполеон“, в едно от интервютата си Кубрик казва:
„Невъзможно е да се обясни какво смятам да направя. Само ще кажа, че планирам да снимам най-добрия филм в историята“.
По това време режисьорът вече е заснел „Спартак“, „Лолита“ и „Космическа одисея 2001“. Световно признат е и има възможност да се съсредоточи върху проекта на живота си – мащабна биография на Наполеон.
Животът на императора засяга всички теми, върху които Кубрик работи в предходните си филми.
„Всички проблеми, с които се е сблъсквал Наполеон, са удивително съвременни – отговорността и злоупотребата с власт, динамиката на социалната революция, отношенията между държавата и личността, войната, милитаризмът“, казва Кубрик в едно интервю.
Освен ролята му в историята, Кубрик изучава и личния живот на корсиканеца, отношенията му с Жозефина, които режисьорът нарича „една от най-големите натрапчиви страсти на всички времена“.
Продуцентът на проекта Ян Харлан разказва за „Ню Йорк магазин“, че Кубрик „с всички сили се опитваше да разбере как разпътната Жозефина е могла да манипулира толкова способен човек“. Именно заради това, казва Харлан, Кубрик се е разкъсвал между дълбокото възхищение и разочарование от императора на Франция.
Биографът на Кубрик Винсент Лобруто пък отбелязва приликата между режисьора и обекта на неговите изследвания:
„Наполеон въплъщаваше страстта на Кубрик към контрол, власт, обсебване, стратегия и война“.
Същото казва и един от сценаристите на Кубрик – Майкъл Гер:
„И двамата са били самосъздали се аутсайдери, надвили системата по свои правила“.
Работата на Кубрик по филма за Наполеон започва в студио „Метро Голдуин Майер“ през 1967 г. Режисьорът първо изгледал всички филми по темата и по думите му „нито един не ми направи особено впечатление“.
Немият филм на Абел Ганс, който се смятал за изключително новаторски в края на 20-те години, бил отхвърлен от Кубрик като „ужасен“, а сюжетът и актьорската игра определя като „много груби“. „Война и мир“ на Сергей Бондарчук от 1967 г. за Кубрик бил „една глава над другите, но все пак разочароващ“ заради погледа на Лев Толстой, който бил „далеч от историческата обективност“.
Кубрик прочел цялата литература за Наполеон и напълно се потопил в живота му. През ръцете му преминали няколкостотин книги – от английски и френски разкази от ХІХ век до съвременни биографии. Опитал се да научи всичко – от любимите ястия на императора до метеорологичното време в деня на всяко сражение.
Освен това Кубрик привлякъл като консултант един от водещите световни експерти по епохата на Наполеон – професора от Оксфорд Феликс Маркъм, който повече от 40 години изучавал историята от края на XVIII до началото на XIX век. Наел художници и дизайнери, които създали специални прототипи на транспортни средства, оръжия и костюми, детайлно прекопирани от картини и писмени описания от онова време.
Кубрик събрал архив от 276 книги, 15 хиляди фотографии на реални места, където е живял, преминавал и се е сражавал Наполеон, 17 хиляди рисунки и литографии от ХІХ век. Общото количество на материалите достигнало 500 тома. Това е най-големият частен архив в света, посветен на Наполеон. През 2009 г. издателство „Ташен“ публикува книгата „Наполеон“ на Стенли Кубрик: Най-великият от незаснетите филми“. Албумът от 112 страници включва много материали от архива на режисьора и дори фрагменти от сценария.
През 2019 г. наполеоновият архив на Кубрик става част от мащабна изложба за кариерата на режисьора в лондонския Музей на дизайна. Кураторът Деян Суджич нарича архива „аналог на Уикипедия, в който може да се намери всичко – от това, което Наполеон е ял на закуска до това, което Жозефина е обличала за вечеря“.
Когато предподготовката била завършена, станало ясно, че проектът е невъзможен за реализация в своето време. През 1968 г. режисьорът показва на продуцентите от „Метро Голдуин Майер“ сценария. Дори по днешни мерки той е огромен – 186 страници. Това означавало повече от 3 часа дължина на филма във време, когато максимумът за пълнометражен филм рядко надвишавал 90 минути.
Кубрик успял да вмести в сценария целия живот на Наполеон, като разчитал на бързия ритъм. Историята започвала от детството на императора, когато на 9 години той постъпва в Кралската военна академия в Бриен. На девета страница на сценария героят вече е на 20 години.
Според Ян Харлан, режисьорът планирал ежедневно да се преписва сценарият по време на репетиции и снимки. Това бил обичайният начин, по който работел по всеки свой филм. В този случай обаче наел и сценаристи.
Редакторката Елисън Касъл, публикувала книгата за архива на Кубрик, която е чела сценария, смята, че той е много добър, но признава, че режисьорът „много е поукрасил и твърде силно е акцентирал върху любовната история с Жозефина“.
Харлан не е съгласен и вярва, че Кубрик е подготвил увлекателна и интересна за масовия зрител история.
„Не прашасало историческо шоу, а пунктуално възпроизвеждане на живота от XVIII—XIX век, при това така актуално, че зрителите биха имали усещане, че гледат филм за съвременни събития.“
Кубрик се надявал да започне снимки през зимата на 1969 г. и да приключи с баталните и другите натурни сцени за 2-3 месеца. След това предстояли три-четири месеца работа в студийни павилиони. Бюджетът, който искал за това, бил 5,2 млн. долара. Само „Космическата одисея“ струвала повече от 12 милиона.
Кубрик се опитвал да съкрати разходите максимално. Искал да снима в дворци във Франция, Швеция и Италия, където се развивали истинските събития, защото наемът им бил нисък – 350 долара на денонощие, много по-евтино от построени декори. Осветлението щяло да бъде само от свещи, маслени лампи и слънчева светлина. Щял да снима на специална лента и с 50-милиметрови обективи, които работят добре при слабо осветление.
За костюмите на войниците художниците предложили специална плътна хартия. Така се получавали евтини – само по 4 долара за бройка, униформи, които било трудно да се различат от истинските по време на масови и панорамни сцени. А масовката трябвало да бъде най-голямата в историята на киното. Кубрик планирал да използва 40 хил. пехотинци и 10 хил. кавалеристи, за да заснеме големите сражения. За да икономиса от статисти, режисьорът се договорил с армиите на Югославия и Румъния, които обещали нужната бройка войници срещу скромно заплащане – по два долара на човек на ден.
Подобна масовка обаче създавала проблеми с логистиката. Местата за снимки трябвало да се намират в близост до военни казарми, където да се приютят войничетата. Но Кубрик не искал да намали бройката. Държал да възстанови всички условия на битката с пунктуална точност. Той наричал наполеоновите сражения „прекрасни смъртоносни балети“ и искал да покаже красотата им и „отвратителната им реалност“.
Първоначално Кубрик решил да икономиса и от звезди. В сценарната заявка към продуцентите дори има забележка: „Никакви знаменитости в ролята на императора“. По-късно става известно, че за образа на Наполеон са били обсъждани Дейвид Хемингс, Оскар Вернер, Ал Пачино и Иън Холм. Кубрик най-много искал да види в главната роля Джак Никълсън – харесала му играта на актьора във „Волният ездач“ на Денис Хопър. Никълсън по-късно казва, че Кубрик е заразил и него с „наполеоновски планове“.
Според твърдения на хора от екипа, за второстепенни роли са били разглеждани Питър О‘Тул, Алек Гинес, Ричард Бъртън и Жан Пол Белмондо. Ролята на Жозефина можела да отиде при Ванеса Редгрейв или Джули Кристи, но на първо място – Одри Хепбърн. Тя обаче била напът да откаже заради твърди откровените сцени – според Кубрик Жозефина среща Наполеон за пръв път по време на оргия в огледална зала. Забележката на Кубрик до тази сцена гласи: „Maxima erotica“.
През 1969 г. „Метро Голдуин Майер“ влага в проекта повече от 400 хил. долара, използвани за разработка и създаване на костюми, проучване на локации в Европа и договор с румънската армия. Но след това ръководството на компанията се променя и приоритет става строителството на казино в Лас Вегас, на което се разчита да увеличи приходите. Филмът е спрян.
Повече от година Кубрик предлага проекта на други студия, но навсякъде му отказват заради цената, мащаба, актьорите, сценария, локациите… През 1970 г. пък излиза филмът „Ватерло“ на Сергей Бондарчук, съпоставим по мащаб с „Наполеон“ на американския режисьор. Кубрик нарича съветско-италианската продукция „глупава“ и заявява, че това няма да му попречи да осъществи своя проект. „Ватерло“ на Бондарчук с продуцент Дино де Лаурентис, въпреки участието на звезди като Орсън Уелс и Род Стайгър, се проваля в световния боксофис, като събира само 3 млн. долара при бюджет от 25 милиона.
По всичко личи, че Кубрик е загубил всички шансове да заснеме своя „Наполеон“, но продължава да се надява. През 1971 г. той пуска нов хит – „Портокал с часовников механизъм“ с Малкълм Макдауъл и заявява, че следващият му филм ще бъде за френския император. Авторът на книгата „Портокал с часовников механизъм“ Антъни Бърджес съобщава през 1972-а, че работи върху книга за Бонапарт, която „Кубрик ще пренесе на лента“, но това така и не се случва.
Вместо епичната сага за Наполеон, през 1975 г. Кубрик снима драмата „Бари Линдън“. Действието се развива почти по същото време, като в незаснетия „Наполеон“, и режисьорът използва немалка част от проучванията си. Художниците работят по готовите проекти за костюми, осветителите използват само свещи и маслени лампи, а операторът Джон Олкът не сваля 50-милиметровите светлочувствителни обективи. Снима се на „наполеоновите локации“. Дори вървят слухове, че Кубрик заснема паралелно и сцени на битки за бъдещ „Наполеон“.
„Бари Линдън“ получава 4 оскара – за операторска работа, костюми, декори и саундтрак.
Кубрик до края на живота си не се разделя с мечтата си за „Наполеон“ и продължава да използва проучванията и разработките си. В последния си филм „Широко затворени очи“ той снима сцената на оргията по сценария на „Наполеон“.
Кубрик умира в съня си от сърдечен пристъп четири дни след като монтира „Широко затворени очи“ през 1999 г.
Сценарият му за „Наполеон“ обаче може да се върне към живот. През февруари 2023 г. Стивън Спилбърг обяви, че започва подготовка за седемсериен филм за императора по сценария на Кубрик. Засега няма повече информация за този проект.
Това е историята на „най-великия незаснет филм“, дал живот на толкова много други големи ленти на легендарния Стенли Кубрик, който цял живот преследва мечтата си.
(По материали от чуждестранния печат)
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение