Най-влиятелни в културата са Митовски, Лили и Слави, уви

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)

Държавата абдикира от културата
Жаклин ВАГЕНЩАЙН, книгоиздател

Снимка: Диляна Флорентин, сп. Diva

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Най-важното на прехода сякаш е, че той изобщо е започнал. Толкова години по-късно в сферата на културата все още най-силно отеква постижението от ликвидирането на опеката на държавата. За щастие, оттогава извървяхме дълъг път, все повече българи са номинирани или наградени с международни отличия, световни творци посещават България, правят се много успешни и смислени колаборации. За съжаление, при липса на сериозна, цялостна държавна политика и инвестиция, колкото и да са големи постиженията на творците ни, те остават спорадични.

– А кой е големият й провал?

– Парадоксалното е, че и в единия, и в другия случай говорим за оттеглянето на държавата. В този смисъл провалът на културата след 1989 г. е в абдикирането на държавата. Демократизирането на културата е голямо завоевание и същевременно голяма опасност, защото културата е елитарна по дефиниция. Когато няма държава, правилата в културата неминуемо се диктуват от пазарния принцип. Безконтролна и подчинена на финансова зависимост, културата става „неелитна“, какъвто е случаят например с чалгата. Проблемът е, когато „чалгата“ задава критериите. Или когато няма критерии изобщо.

Българските творци реално имат националност, но нямат държава. Често казваме за видни личности, че са от български произход, но рядко пред света те представляват България. Дефектът на българската култура е, че се самоизолира и изживява като локална, за което няма никакви причини освен ниското самочувствие на българина, подхранвано от медии, политици и прочие, т.е. отново от държавата. Творците ни са разделени – лобита, журита, повтарящи се имена… Така наречените дейци на културата рядко се подкрепят или радват на чуждия успех. Никъде по света не съм виждала да е толкова разпространен феноменът „хейт“. Ако не беше английска дума, щях да твърдя, че ние сме я измислили. Сякаш много от активните хора в сферата на културата се дърпат надолу едни други, вместо като акробати да се качат на рамената един на друг.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – за мен много добър показател е, че театралните зали са пълни. Актьорите се качват на сцената заради своята публика, най-важното е, че тя е неизменно там;

б) литературата – развитието на издателския бизнес е важен фактор в развитието на литературата изобщо. Смятам, че това е подтикнало доста хора да пишат – и нямам предвид графоманите. Както и при останалите изкуства и културни дейности, книгоиздаването извървя трънлив път и едва сега започва да се професионализира, но за съжаление по пътя критериите и стойностите се изгубиха и размиха, а много често и подмениха;

в) киното е най-онеправданото и ощетено изкуство след промените, буквално беше ликвидирано за четвърт век. Цяло поколение израсна без българско кино. Днес младите в киното извършват революция, като феникса, който възкръсва от пепелта. Важни филми са „Източни пиеси“, „Дзифт“, „Слава“. Очаквам с нетърпение „Вездесъщият“, който обра наградите на „Златна роза“;

г) изобразителното изкуство – тук бих искала да спомена бума на млади художници при оформлението на книгите. В така наречените „развити“ страни кориците са често униформени и се правят от компютърни дизайнери, а у нас все повече се правят от художници като Стефан Касъров, Дамян Дамянов, Кирил Златков, Люба Халева, Капка Кънева;

д) телевизията е трагично-плачевна до степен такава, че нямам желание да говоря за нея. Само се благодаря, че има предаване като „Денят започва с култура“;

е) други – смятам, че имаме великолепни фотографи като Ивайло Петров, Темелко Темелков, Иво Хаджимишев, Диляна Флорентин, Яна Лозева. Друго важно явление е, че в България се правят много успешни и оригинални фестивали, които не само набират скорост и създават традиция, но и се радват на голям интерес от публиката, включително чуждестранната, такива са множеството фестивали из планините, „Антистатик“, One Dance Week, Cinelibri и т.н.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Определението „най-влиятелна фигура“ не е точно, по-точно би било „най-огласена“, „най-популярна“ – но това не е никак ласкателно, едва след време ще се разбере кои фигури са оказали истинско влияние върху процесите в културата. В момента най-влиятелни са администраторите на културата, не творците. Досега всички опити за централизиране на културата около една личност са направо смехотворни. Освен това култура, която се управлява от сфери на влияние е конформистка.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – имаме много добри образци в театъра. За мен класацията се води от Явор Гърдев и Галин Стоев, но списъкът е изумително дълъг, наистина много харесвам и уважавам българския театър;

б) музиката – пак така, без никакъв стремеж за изчерпателност ще спомена Рут Колева, Белослава, Иво Димчев и, разбира се, тъй като сме в Зона, свободна от чалга няма да спомена кой има доста неприятно, но доста силно присъствие в музикалната сфера у нас. Присъствието на един творец не бива да се измерва с присъствие в медиите, а с присъствието му на сцената. За мен музикант с толкова силно присъствие е Андрония Попова;

в) литературата – тук съм много пристрастна, затова няма да изброявам имена. Ще кажа само, че според мен Светлозар Желев има огромен принос за развитието на съвременната българска литература;

г) изобразителното изкуство – Николай Панайотов, Греди Асса, Андрей Даниел;

д) телевизия, социални мрежи, други медии – харесвам четящи водещи и журналисти като Георги Ангелов, Георги Тошев, Драго Симеонов, Димитър Стоянович.

Засега ставаме за резил само у нас
Благой ИВАНОВ, кинокритик

Снимка: Емил Георгиев

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Най-значимото постижение е, че засега ставаме за резил все още само на родна територия…

 – А кой е големият ѝ провал?

– Най-големият ни провал е горе-долу същото: не сме направили за последните 30 години НИЩО на световно ниво.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – „Хамлет“ на Явор Гърдев;

б) музиката – „Ъпсурт“;

в) литературата – не съм чел достатъчно и нямам меродавно мнение;

г) киното – „Дзифт“ на Явор Гърдев;

д) изобразителното изкуство – знам ли… Кристо?

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Алекс Малеев (художник на „Марвъл“), Владимир Игнатовски (кинокритик).

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– За съжаление, Слави Трифонов, Веселин Маринов и Лили Иванова са тези, които пълнят стадионите на семкаджиите и сърцата на балканските примати.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Теди Москов през 90-те, Александър Морфов малко след него, Явор Гърдев в последните години;

б) музиката – Криско и Гери Никол  😥

в) литературата – очевидните Георги Господинов и Милен Русков, предполагам;

г) киното – за съжаление, Димитър Митовски;

д) изобразителното изкуство – Петър Станимиров в жанровата култура, за други не се сещам;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Емил Конрад, влогър (той спокойно може да влезе и в литература, защото е продал колкото Господинов и Русков, взети заедно ха-ха).

Класическата музика се маргинализира
Проф. Боянка АРНАУДОВА, музиковед, музикален критик и педагог

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Най-голямото постижение е освобождаването на нашата култура от подчинението и догмите на една естетика, на един модел на мислене, разкрепостяването й. След 1989-а творците на българската култура имат свободата да пишат, рисуват, композират според собствените си представи за света и битието, да творят без автоцензура, със свои идеи, а не да следват постулатите на социалистическия реализъм. И това е големият дар, който получиха след промяната.

– А кой е големият й провал?

– Маргинализирането на класическата музика е процес, който не е прекъснат. Някои основни причини са: деструктурирането на различните институции, което започва някъде след средата на 90-те години; бавното преустройство – от времето, когато музикалното изкуство бе мащабно финансово поддържано от държавата; няма традиции (за 45 години те бяха заличени), нито стремеж от страна на правителствата да се създадат форми на спонсорство; музикалното възпитание на младите не съществува – нито в образователната система, нито в обществени форми (изключенията са много малко); ужасно слаба и куца „реформа“ на големите институции – опера, оркестър, оперета; отсъствието на професионална музикална критика и публицистика, заместена от анонси, рекламни текстове, клипове по някои телевизии или интервюта и преразкази на изговореното на пресконференции.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизия, социални мрежи, други медии?

– Реализирането, за пръв път в България и само с български певци, на тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, както и на „Тристан и Изолда“; в края на изминалия сезон и „Парсифал“ (Вагнер) от Националната опера и балет; „Сцена на вековете“ във Велико Търново, а през миналата година и това лято – в пещерата Магура, Белоградчишките скали и Видин – изяви на Националната опера и балет – събития с огромно въздействие, защото инспирираха културен подем във всеизвестно изоставената северозападна част на България; Софийската филхармония в епохата на Емил Табаков (до 2000 г.), Симфоничният оркестър на БНР – времето на талантливите диригенти Милен Начев, 1994-2003 г., за съжаление принуден да напусне, Росен Миланов – 2003-2008 г., и Емил Табаков – 2008-2014 г.; Оркестър Класик ФМ с ред забележителни музикални събития – в Европейския фестивал, който ни срещна с изкуството на едни от най-великите изпълнители на века.

Имам впечатлението, че много силно се развива в последно време Варненският комплекс – Драматичен театър и Опера, под ръководството на Даниела Димова, а доц. Нина Найденова, като директор на Пловдивската опера, направи това лято чудесния и много силен фестивал Open Opera в Античния театър; силен беше също и тазгодишният Летен фестивал на Бургаската опера. Сред високите и ярки постижения през изминалите години бе и реализацията на операта на Шостакович „Катерина Измайлова“ на Русенската опера, с директор и диригент Найден Тодоров. Блестящи бяха многократните турнета на Софийската опера в Япония, отлично бе и представянето на Вагнеровия „Пръстен“ в Хюсен, Германия.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Измежду композиторите влиятелни личности са акад. Васил Казанджиев, Лазар Николов (1922-2005), Александър Йосифов (1940-2016), Георги Костов, Георги Арнаудов. Но българското музикално творчество не притежава влиянието, което би трябвало да има и в много голяма степен това се дължи на съвсем затихналите функции на Съюза на българските композитори. Той трябваше да бъде генератор и пропагандатор на българското музикално творчество, но не е. А това обезсмисля съществуването му. Слава богу, че има конкурси, фондации, институции, музеи и много музиканти, които все още поддържат огъня в храма на българското музикално изкуство.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в  театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизия, социални мрежи, други медии?

– Силно влияние имат много български музиканти, затова не може да се отдели само една личност. Ще упомена тези, които през последното десетилетие творят и ръководят най-успешно, както и няколко фестивала. Най-яркият пример е акад. Пламен Карталов. И още: Васил Димитров (ФМ Класик), диригентите Емил Табаков, Борислав Иванов, Пламен Джуров, Найден Тодоров, оперните директори Даниела Димова, Нина Найденова, Александър Текелиев, доц. Калина Богоева и балетмайсторите проф. Петър Луканов, Боряна Сечанова („Арабеск“).

Съ силно присъствие в българската култура са Мартенските музикални дни, Международният балетен конкурс – Варна, „Аполония“ през 90-те и в първите години на новия век, Новогодишният музикален фестивал, който произвеждаше големи музикални събития, бе със силно влияние в столичния зимен сезон, но, уви, през последните 5-6 години стремглаво се срина.

Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“