Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Най-значимите събития в културата през годината

Публиката слушаше най-често за Александър Морфов, Милен Русков и Георги Господинов

Загубата на Валери Петров превърна фейсбук в книга със стихове. - Най-значимите събития в културата през годината

Загубата на Валери Петров превърна фейсбук в книга със стихове.

Най-значимото събитие в културата на отиващата си година е загубата на един от последните ни интелектуалци. Смъртта на Валери Петров в края на август породи феномен. Най-публичното място у нас – фейсбук, се превърна в книга със стихове, безкрайна читалня, в която посетителите споделяха рими, фрази и куплети, тук-там се прокрадваше някое „Копче за сън“, кадър от филм по негов сценарий, интервю. Да, сещаме се за великите, когато си тръгнат от нас. Като че ли сме гузни да издържим на погледа им приживе…

Литературата и изкуството произведоха най-много събития, които привлякоха общественото внимание. И разбира се един бунт в края на ноември. Творците, които най-често занимаваха публиката, бяха Александър Морфов, Милен Русков и Георги Господинов. Направиха го с изкуство и със съпротива срещу властта. Хората на духа започнаха да си възвръщат ролята на обществен фактор.

Триумфи и скандали за територия в литературата

Два литературни скандала белязаха 2014 г. Единият бе за територия в Съюза на писателите, буквално. В сдружението се скараха за имотите, продадени от предишния им председател Николай Петев, починал през октомври 2013 г. От тези сделки в касата им обаче не бе останало почти нищо. Последваха съмнения и около избора на новия председател Боян Ангелов.

Другият трус в българската литература бе породен от напрежението между двамата най-четени писатели – Милен Русков и Георги Господинов. Обтегнатите им отношения бяха разкрити от Русков в интервю за сп. „Биограф“. В него той каза:

„Ако някой мисли, че с ченгетата се свършва през 1990 г. – не, не е така. След 1990 г. има ново поколение, нов вид „ченгета”. Те участват в разни полумасонски „приятелски кръгове” и организации и са окупирали много области. Мен в частност ме интересува литературата. Те са завзели ресурсите в тази област, разделят си ги един на друг и се стремят да не допуснат никой външен човек в това поле. Най-страшното за тях е да се появи добър писател, защото тогава рискуват да бъдат изместени. Това са хора, които според мен се интересуват единствено от днешния ден, за тях литературата не е нищо друго, освен средство да ласкаят суетата си и да печелят добри социални позиции, пари и известност. Литературата е вид ресурс. Не като петрола, да речем, а далеч по-скромен. Но ресурс все пак. И те искат да владеят този ресурс заради облагите, които това им носи.“

2014-а бе изключително успешна за писателя Милен Русков.

2014-а бе изключително успешна за писателя Милен Русков (вляво).

За Милен Русков годината беше изключително успешна, той получи Голямата награда за литература на Европейския съюз за романа „Възвишение“. Не по-малко триумфална беше 2014-а и за Георги Господинов, неговата „Физика на тъгата“ бе номинирана за престижния литературен приз „Стрега” в Италия, както и за отличието Haus der Kulturen der Welt в Германия.

Събитие е появата на романа „Калуня-каля“ – величествен разказ на Георги Божинов за Априлското въстание през погледа на един помак, философ по душа, колебаещ се дали да остане встрани, гледайки как пътят сам върви покрай него, или да се включи, разтървавайки едните и другите. Забравената книга бе открита от Деян Енев и днес се радва на славата, която приживе кореспондентът на „Труд“ в Благоевград Божинов не постига поради комплекс от причини. Най-важната от тях е статия за сталинските лагери, заради която е бил уволнен.

Вълнение предизвика появата у нас на двама от най-големите ни умове, признати от световната наука – Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Посланията им обаче прозвучаха неясно и отвлечено за българите, които очакваха от гостите си да посочат път или поне обяснение за кризата на духа у нас.

Бунтовете в театъра и предвестниците на битката срещу Слави Бинев 

Много добри спектакли се появиха тази година в българския театър, но нито един от тях не можа да се превърне в разтърсващо събитие като бунта срещу Слави Бинев. Назначението на един бивш съдържател на БИАД, цинично самообявил се за „образа на модерния хъш“, за председател на Комисията за култура в парламента, накара актьорите да излязат на протест срещу чалга мисленето на властта за културата. Борбата на културата доведе до победа след 12 дни.

Предвестник на този бунт беше актьорът Ивайло Христов, който на 24 май отказа да приеме „Аскеера“ за главна мъжка роля с думите: „Тази награда няма да я взема, защото не съм съгласен духовността, културата и изкуството да бъдат заврени в най-гадния ъгъл на задния двор. Не мога да си го позволя, нито моята съвест, заради тези, които идват тепърва на сцената и заради онези, които вече ги няма.“

По-късно Александър Морфов на юбилейното представление на „Хъшове“ в Народния театър произнесе от сцената реч, която разпали много гняв: „Днес театърът е надеждата на отчаяния човек. Толкова сме отчаяни и притеснени от всичко, което се случва, че ни трябва някаква надежда, някаква ръка, стъпало… някъде да се подпрем, за да можем да продължим. Защото робството продължава твърде много. То не е било само 500 години, вече са 650 години… Робството на парите, алчността, бруталността. Слава Богу, че ви има и вярвате в това, което ние повтаряме като някакви малоумници: че добротата, милосърдието, любовта, честността, жаждата за свобода са неща, без които човек не може да съществува. Въпреки всичко ние вярваме, че някак си може би ще се случи нещо. Вярваме, че утре ще стане вчера! Но онова вчера, за което мечтаехме, че ще бъде утре.“

Александър Морфов бе един от символите на бунта в културата. Снимки: Румен Добрев

Александър Морфов подаде оставка като режисьор в Народния театър, несъгласен с отношението на властта към културата. Снимка: Румен Добрев

По време на бунта Александър Морфов беше във ефира на всички медии. „Властта няма нужда от култура, – каза режисьорът, – политиците смятат, че за българина културата и образованието са противопоказни, както и това да работи, да печели пари, да има самоуважение и достойнство. Като неук и нещастен той се манипулира по-лесно. Те искат да доведат българина до нивото на техните любими избиратели – циганите – невежи и бедни хора, на които им трябват кебапчета, ракия и чалга, за да могат да бъдат лесно докарани до урните и да гласуват, както им наредят.

Далеч съм от мисълта, че това е някаква дълбока конспирация. Има обаче една последователна посока в тяхното поведение през всичките тези 25 години. Това е тенденциозно унищожение на българската култура, на образованието, на самочувството и на достойнството на българина. Защото властта няма нужда от такъв човек…“

Друго, с което артистите попаднаха през годината в новините, беше опасността за провал на новия сезон. Театърът беше на ръба да не отвори през септември, защото се оказа, че липсваха около 10 млн. лв. за сценичните изкуства до края на годината.

Събитие бе и изказването на Явор Гърдев в „Сфумато“, че министърът на културата е просякът в правителството и културата не е в състояние да обясни достатъчно ясно на властта защо е ценна за съвременното ни общество.

Шум и напрежение предизвика и „срамният“ спектакъл с еротични моменти на хореографа Иво Димчев във Варна, заклеймен далеч преди да стане ясно какво точно съдържа пърформансът му.

Откриването на празния БГ Лувър

Българският Лувър беше открит празен през месец юни от бившия министър на културата Петър Стоянович. Той дори си постави името на табелка на входа, заедно с имената на останалите министри, работили по проекта за създаването на нов мегамузей. Всъщност събитието бе заради получения Акт 16 след ремонта на 3 крила от сградата, но акцентът бе появата на новата институция и като че ли един министър искаше да открадне шоуто на друг министър, обяснявайки, че този музей не е диамант на пръста на Вежди Рашидов. Официалното откриване на Националния музеен комплекс, както ще бъде наречен музея, ще бъде на 24 май.

Малко преди правителството на Орешарски да подаде оставка,  Петър Стоянович побърза да открие празния музей. Снимка: Румен Добрев

Малко преди правителството на Орешарски да подаде оставка, Петър Стоянович побърза да открие празния музей. Снимка: Румен Добрев

Около 40 хиляди зрители видяха изложбата на Огюст Роден в Националната художествената галерия. Това бе най-мащабната изложба на толкова значим световен творец в България, представен с едни от най-прочутите му произведения. Това особено изпъкна на фона на последвалата изложба с четири миниатюрни рисунки на Микеланджело в същата галерия.

През годината обществото научи за неочаквания интерес на президента Росен Плевнелиев към изобразителното изкуство и суматохата, която произведе, защото бе ограничен достъпът на обикновените граждани до галерията. Един художник – Петко Дурмана, дори беше изгонен от служители на НСО от изложба в Музея за история на София.

Значимо събитие бе изложбата-протест на Светлин Русев на „Шипка“ 6 срещу новия Наказателен кодекс, според който е престъпление притежаването на нерегистрирана като културна ценност картина, създадена преди повече от 50 г. За съжаление демонстрацията с някои от най-ценните произведения в частната му колекция не доведоха до корекция на кодекса.

Важно за българската култура бе и решението на Столична община да премахне паметника пред НДК. Монументът, създаден за честванията „1300 години България“, се е превърнал през годините в руина, изоставен както от тоталитарната власт, така и от управниците по време на прехода.

Голям обществен интерес предизвика делото срещу Асен Генов и Ина Сърбинска за боядисването на скулптурната композиция на Любомир Далчев пред БСП. Преди години народът проявяваше отношение към властта като освиркваше цветята им на концерти, днес протестът срещу политиците се изразява в боядисване на паметниците на соцпропагандата. От това дело се появи интересна новина – че паметниците у нас са безстопанствени и никоя институция не се чувства задължена да се грижи за тях.

Общественото внимание привлече забранената изложба на художника Калоян Илиев-Кокимото във Варна. Експозицията бе наречена “Еротична нотка в колелата на християнската машина” и основната й цел бе подигравка със сексуален подтекст по адрес на български владици. Дори несъстояла се, изложбата постигна целта си – обществен дебат за лицемерието на духовниците.

Изключително важна за родната култура през годината бе появата на курсове за съвременно изкуство на арткритичката Нада Нешева, породени от проблема на българите с концептуалните творби. Вследствие на соцреализма, публиката у нас днес не разбира съвременното изкуство, смята го за измама.

Възходи и падения на музикалната сцена

Появата на Невена Цонева – победител в първото риалити музикално шоу в България, в подобен телевизионен формат – „Гласът на България“, предизвика дискусия в социалните мрежи и в някои медии. Цонева се отказа преди финала, но присъствието й почти цял сезон в състезанието доказва безсмислието на тези конкурси. Защото победата не донесе кариера на Невена, а я върна обратно в началото, при абсолютно начинаещите.

Празнувахме месеци наред 80-годишнината на Райна Кабаиванска.

Празнувахме месеци наред 80-годишнината на Райна Кабаиванска.

Една велика оперна прима чества 80-ата си годишнина през месец декември – Райна Кабаиванска. Певицата бе почитана със събития, майсторски клас и концерти цяла година. Тя даде много интервюта, в едно от които каза нещо и предизвика разгорещени коментари: „Имало ли е турско робство, щом сме останали християни?“

Новина в културата тази година излезе от странно място – кризата с Корпоративна банка разкри огромните приходи, които разпределя дружеството за колективно управление на сродни права в музиката – „Профон“. Парите, които са държали в КТБ, се оказаха 10 млн. лв. При това милионите са от непотърсени през годините права.

Независимо дали със скандали, или със спектакли, концерти и книги излизат в публичното пространство, творците за нищо не могат да бъдат упрекнати. Тяхната мисия не е само да създават изкуство, а и да бъдат водачи на общественото съзнание. За разлика от политиците ни, те не рушат, а съграждат. Правят го с огромна лична мотивация и минимални усилия на държавата.

Събитията в българското кино през годината ще бъдат описани в отделна статия.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах