Найден Тодоров: Кризата е възможност да преоткрием човешкото в себе си

Продължение от стр. 1

Друг много тежък момент за мен е, че не знаем докога ще продължи това. Да ви кажа честно, предпочитам да ми се каже един дълъг период, в която няма да имаме концерти, но да знам, че след това ще започнем. Защото колкото по-късно отказвам концертите на артистите, толкова повече това влошава моите отношения с тях и създава трудности за бъдещите им покани.

Има и един друг момент, който за мен лично е много тежък – когато свърши тази криза, ще настъпи другата криза. Поради финансовия срив навсякъде по света, включително и у нас, съм наясно, че винаги, когато трябва да се взимат пари, първо се взимат от културата. Ние вече получихме заповед, че се ограничават всякакви разходи и се запазват само заплатите. Проблемът е, че нашите зрители след тази криза ще са вече доста внимателни дали да си купуват билети за концерти предварително. Много от артистите, големите артисти, с които ние комуникираме, и техните агенти особено, имат едно тежко изискване в определен период преди концерта да знаят какви са продажбите, и ако те не са достатъчно големи за тях, ако няма гаранция, че залата ще се напълни, агентите не разрешават на артистите да пътуват за съответния концерт, тъй като пазят техния имидж. Впрочем, в последните две-три години имахме два-три провала, в които не можахме да убедим публиката, че някои артисти са достатъчно големи и залата беше пълна под 80% – съответно надали ще можем да си позволим да поканим отново тези артисти, най-малкото на тези хонорари, за които ги каним. Занапред, когато публиката ще е внимателна и няма да желае в такава голяма степен предварително да избира какво да посети, може да се окаже, че няма да сме в състояние да водим артистите, които вече сме планирали да доведем. Дано това не се случи, разбира се, надявам се в момента, в който тази криза приключи, на хората музиката наистина да им е залипсвала, а и се надявам на тяхната лоялност към техния оркестър, към техните театри и опери – защото това ще бъде моментът, в който ние ще имаме нужда от тях.

Какво точно ще се случи, ще разберем едва след като премине тази криза. Към настоящия момент мога само да кажа, че да, ние не сме толкова медийно изявени, както независимия сектор, които може би в този момент страдат наистина повече от нас – но при нас катаклизмът ще бъде не по-малък.

Хората на изкуството, особено тези, които работят в държавната сфера у нас, са до голяма степен мълчаливи. Мълчаливи са, защото с времето са получили някаква психологическа травма. При всеки един проблем се е случвала някаква реформа и са били съкращавани точно тези хора. Така в един момент те са развили някаква степен на защита и предпочитат да мълчат, да видят какво ще се случи, но според мен това е грешната логика, защото в крайна сметка така никой никога няма да разбере, включително и управляващите, какви са проблемите, които имаме с тази криза или с последствията от нея. Аз, например, признавам си, че бях разочарован, че министърът на културата се срещна с независимия сектор, но не можа да намери време да се срещне със своите „инструменти“, с ръководителите на държавните културни институции. Имаше уговорена такава среща впрочем, но точно тогава вече настъпи извънредното положение и тази среща падна.

– Може би, защото е сигурен за вас, че вие ще си получавате заплатите? За разлика от артистите на свободна практика, които нямат каквато и да е защита.

– Така е, така е. Всъщност, аз се надявам ние да си получаваме заплатите, но първоначалното оцеляване е единият проблем, другият е оцеляването на институциите и точно в този смисъл ние ще имаме нужда в момента, в който кризата приключи, от по-сериозна комуникация с министъра на културата и с тези, които преразпределят парите в България, в лицето на финансовия министър.

– Предстоят безспорно тежки месеци – за творците, за тяхната публика, както и за всички останали. Не знаем какво ще се случи. Каквото и да предполагаме, вероятно ще сбъркаме. Затова искам да ви върна малко назад. Първоначално приемахте заразата за шега. Кога осъзнахте, че става дума за нещо страшно и сериозно?

– Не, не съм възприемал заразата като шега. Просто обичам да се шегувам – и обикновено се шегувам с нещата, от които ме е страх. Това е моят начин да се боря със страха, защото аз се страхувам от това да ме е страх. Когато човек е изплашен, когато е в паника, той не може да мисли, не може да разсъждава нормално, не може дори да прави опити за планиране как да се спаси в даден кризисен момент. Но както се шегувах в самото начало, така и се самоизолирах, за да не навредя на някого, ако случайно съм се заразил. Така че инстинктът ми за самосъхранение и за съхранение на хората около мен функционира абсолютно. Аз имам нужда от тези шеги. Аз продължавам и в момента да се шегувам и съм много благодарен на ген. Мутафчийски, че ни дава такива възможности. Но извън кръга на шегата, за мен той е изключителен човек.

– Като човек на културата и на либералното мислене, не е ли парадоксално това възхищение към човека с пагони?

– Това е един от редките случаи в живота ми да се впечатля от човек в пагони, но аз съм изключително впечатлен от този човек, защото той успя да вкара някакъв ред в нашия хаос, успя да убеди повечето хора, за съжаление не всички, колко е важно в този момент ние да бъдем дисциплинирани, да пазим не просто себе си, а и околните. Освен това за мен той е не просто генерал, той е лекар. Изпитвам голямо уважение към всички лекари, защото смятам, че това, което ние правим за човешката душа, е невъзможно, ако няма някой, който да се грижи за човешкото тяло. Харесва ми и начинът, по който той успява да реагира на националния ни хумор, това показва, че може да е човек с пагони, но не и със затворено мислене. В момента се нуждаем точно от такъв човек, защото имаме изключително изкривено понятие за демокрация. За нас демокрацията е преди всичко права, но не и отговорности, а без лична отговорност демокрацията е невъзможна. Този човек в момента ни дава нещо, което ни липсва. Припомня ни, че ние носим отговорности.

– Теди Москов твърди, че с навременната си реакция властта у нас реабилитира поговорката „българска работа“.

– Аз също бях изненадан от толкова навременната реакция на държавата. Честно казано, това правителство в много ситуации е реагирало, меко казано, странно – но в този момент реагира невероятно адекватно. И в следващия момент избирането на такъв човек като генерал Мутафчийски за шеф на Националния кризисен щаб, това е някакво чудо. Точно този тип чудеса понякога ни спасяват. Аз съм много щастлив, че разполагаме с личност, която от една страна е човек на реда, защото армията е това, ред, от друга страна е човек, който през целия си живот се е грижил за здравето на хората, и от трета страна, човек, който е без ограничения в мисленето. Така че точно в такива моменти ние имаме нужда от такива хора и аз се радвам, че този човек се появи.

ТЕДИ МОСКОВ: ДАЙТЕ ДА ОЦЕЛЕЕМ, ПЪК ПОСЛЕ ЩЕ МИСЛИМ ЗА ТЕАТЪР!

– Къде карате карантината?

– Четири-пет дни от седмицата съм вкъщи, но ми се налага между 6 и 8 часа седмично да бъда и на работа. На служебния ми телефон непрекъснато звънят хора, които питат какво се случва с концертите, може би нямат средства за информация, не знам.

– Семейството ви къде е?

– Всички сме вкъщи. По една случайност съм с най-близките си. Трябваше да пътувам за важна среща за следващия сезон във Виена и точно тогава министърът на културата поиска да обсъдим кризата. Аз си отмених полета и останах тук. Срещата падна, но в същия момент паднаха и всички полети между София и Виена.  Страните се затвориха и ако аз бях полетял, сега щях да съм във Виена през цялото това време и не знам какво щях да свърша и за семейството си, и за Филхармонията. Така че съм много щастлив от това развитие на нещата. Както се казва, понякога като губим не знаем какво печелим.

– Родителите ви отделени ли са от вас?

– Родителите ми са в Пловдив, в родния ми град. Малко ми е криво, че не мога да се срещам с тях, но от друга страна е по-добре да са здрави, без да се срещаме. Слава Богу, с тях всичко е наред. Аз имам борбени родители, въобще ние сме едно борбено семейство, винаги сме били такова. Вижте, аз не вярвам, че тази криза ще сломи хората. Напротив, вярвам, че кризата може да ни помогне и ако съумеем да отреагираме нормално, нормално е една сложна дума вече, но ако съумеем да отреагираме, ние можем да излезем от нея още по-силни.

– Има ли нещо просто, за което мечтаете в момента? Нещо, което преди сте смятали за даденост.

– Винаги съм се имал за щастлив, защото това, което харесвам, което обичам, имам възможността да го правя. В момента не мога да работя с любим оркестър, не мога да ходя на кино, не мога да пътувам, не мога да бъда във Виена. Но мога да бъда със своето семейство – нещо, което ми липсваше. Сега имам възможността да се възползвам и да грабя с шепи от възможността, която ми предостави кризата, да бъда със семейството си.