Найден Тодоров остава „локомотив“ на Софийската филхармония

Найден Тодоров спечели конкурса, обявен от Министерството на културата, за директор на Софийската филхармония. Маестрото ще управлява националния симфоничен оркестър в продължение на още 5 години.

За длъжността се състезаваха двама кандидати – досегашният диригент и директор Найден Тодоров и Светлина Терзиева-Ангелова, оркестрант в Софийска филхармония. Журито с председател проф. Пламен Джуров е присъдило на Тодоров точки близо до максимума – 724, Терзиева е получила с около 200 по-малко.

Концепцията си за следващите 5 години управление Найден Тодоров постави в контекста на цялата си дейност досега, както и като цяло на българската култура – Софийската филхармония не е самостоятелно съществуващ институт, а трябва да се разглежда като инструмент за прокарването на все още несъществуващата стратегия за развитие на културата.

Тодоров посочва, че репертоарът на Софийската филхармония не е ориентиран само към зрителите, а е насочен и към развитието  на музикантите.

„Мнозина смятат, че каня известни изпълнители само заради публиката и заради имиджа, но има нещо по-важно – досегът с тези изпълнители променя мотивацията на музикантите и това рефлектира върху музиката им“, обясни пред комисията диригентът.

Найден Тодоров представи като своя цел поставянето на оркестъра в международния културен пейзаж, защото по думите му „нашето място не е да сме свити в ъгъла“.

Диригентът използва „локомотив“ като метафора за присъствието на Филхармонията в родния културен пейзаж, тя „задава  стандартите, по които другите културни институти да се водят“, тя е „локомотивът, който води обществото“, „фар, който показва пътя в тези бурни времена и всяко принизяване на тази цел е престъпление към българската култура“.

Найден Тодоров заяви, че ще продължава да работи с артистичните си съветници Елеанор Хоп и Йоан Холендер. Хоп е уважаван фактор на световната класическа сцена, дългогодишна сътрудничка на Йехуди Менухин.

Диригентът изтъкна, че през петте години, в които е управлявал Филхармонията, той е успял да увеличи заплатите на музикантите средно със 72%. Без подкрепа от министерството, защото единният разходен стандарт не е коригиран от 2015 г., а останалите наложени рестрикции свалят бюджетите на държавните институти. Парадоксът е, че колкото повече работят, толкова по-ниска е тяхната субсидия.

„Ние сме достигнали максимума на възможностите – каза пред журито Тодоров. – Оттук нататък възможностите са две – промяна на разходния стандарт или да започнем да правим бързооборотни кросоувър проекти и да променим творческата политика. Към момента ние сме единственият държавен културен институт, запазил творческата си дейност изцяло в сферата на класическата музика. Ние можем много лесно да вдигнем приходи с кросовър проекти, но това не е целта на съществуването на Националната филхармония.“