Найден Тодоров след Министерство на културата: Огромен беше натискът да уволнявам

Маестро Найден Тодоров отново е основна фигура в Софийската филхармония. След четири месеца като служебен министър, диригентът се завърна начело на националния симфоничен оркестър – един вид, хвърли се в оркестъра. Буквално обаче, защото значението на този израз повече подхожда за Министерството на културата.

През годините сме говорили многократно с Найден Тодоров как може да заработи добре това министерство – и сега той придоби практически знания кое, как и защо се случва и не се случва в българската култура. Ден след края на своята служба в кабинета „Гълъб Донев“ се срещаме за разговор с маестрото. Вече е захвърлил костюмите и отново е в любимия си стайлинг – черен тишърт с герой от „Междузвездни войни“. Може би и телефонът му, когато го търсят от Министерството на културата, отново звъни с темата на Дарт Вейдър… Но по време на нашето интервю никой не му се обади от там.

– Оповестихте, че се чувствате благодарен, излизайки от Министерството на културата. Затова, че се отървахте от този камък, или че имахте шанс да видите как работи машината отвътре, г-н Тодоров?

– Благодарен съм, че след толкова много години вече знам кое, как, защо работи и най-вече кое, как и защо не работи в Министерството на културата. Досега само съм подозирал, но вече съм наясно с целия механизъм, какво е възможно и какво – не, коя от идеите ми досега е била просто илюзия и кое би могло наистина да се случи. Това е много ценен опит за мен, който ми помага да разбера администрацията в България. Имам една лична теория: много хора в България използват максимата, че системата ни убива; след тези четири месеца в министерството аз съм четири пъти по-убеден, че не ни убива системата, убиват ни хората, които попадат на определени позиции в тази система. Ако тази система съществува, ако определени хора в нея не са попаднали случайно там, тази система може да работи по начин, който да бъде удовлетворителен за всички хора.

– Какво се опитахте да коригирате?

– Някои неща се опитах да коригирам, други не пожелах. Защото някои от корекциите, които се изискват, са по-мащабни и не смятам, че е работа на един служебен министър да предприема перманентни крайни ходове, тъй като тук вече говорим за дългосрочна политика. Един служебен министър може да задава идеи за дългосрочни политики, но е работа на редовно правителство да прави това.

– Какво не успяхте да направите като министър?

– О, много неща. Но те ще си останат моя тайна, защото моите планове са винаги много повече от това, което се получава накрая. Очевидно понякога са повече от това, което хората очакват, и мен това ме радва. Успях да направя някои неща, които не бях планирал, други, която бях планирал, не успях. Едно обаче не успях – винаги съм се възмущавал от бавната скорост на държавната машина. За едно нещо се оказа, че съм бил прав – вътре има хора, на които не им пука и затова машината се бави. Но не е само това. Тази спирачка, която се намира в държавната машина под формата на работни групи, комисии, съгласуване и т. н., е умишлено поставена, за да пази хората и държавата. Ако някой министър дойде с абсурдни идеи или е с ментални отклонения, тази многостепенност при вземането на решения ще предпази всички ни от безумията.

– С кое най-много се гордеете, че успяхте?

– Аз съм човек от сценичните изкуства, и най-много се радвам, че в последното възможно заседание на Министерския съвет успяхме да пуснем постановлението на изменението на стандартите за финансиране на сценичните изкуства. Имаше всички изгледи да не успеем. Говорим за едно почти 40-55% увеличение на държавните субсидии спрямо собствените приходи на институцията. Това е важно увеличение, защото когато старите стандарти за финансиране са били въведени, минималната работна заплата в страната е била 350 лв., а в момента е 780 лв. Финансирането в сценичните изкуства в България продължава да бъде на ниво от 2015 г.

– Ще се отрази ли това пряко върху финансите на творците? Ще имат ли увеличение на заплатите?

– Това го решава мениджърът, но при една нормална работа на театъра, операта или оркестъра ще има възможност за по-висока субсидия от държавата, която директорът да разпределя като заплати на творците. Като цяло имам леки лични задръжки спрямо тази форма на делегиран бюджет – затова подготвихме едни текстове за изменение на закона, които не знам дали ще влязат, защото за тях трябва парламент с политическата воля да направи това нещо. Необходимо е редовно правителство с парламент. Но подготвихме идеята какво може да се направи, защото най-трудното нещо е как да смениш системата, без да я убиеш. Оставихме едни възможности, които се надявам, че след първите месеци на свикване на новото правителство ще бъдат представени на министъра на културата.

Работните групи за измененията за финансиране бяха от състава на Министерство на културата и имахме страшно много разговори с Министерство на финансите, направихме пътека между двете министерства, така да се каже. Един голям проблем ще бъде решен, когато това изменение влезе в сила от 1 октомври.

– Каква е основната философия при това увеличение, от какво ще зависи какви пари ще получават културните институти от държавата?

– Формулата остава същата: субсидията зависи от приходите от билети, тоест от публиката. Но парите, които се получаваха досега, бяха от времето на съвършено друг стандарт на живот.

– Има ли ограничение за комерсиалната култура?

– Опитахме се да го въведем, но се оказа голям проблем да се формулира кое е класическа музика и кое не.

– Говорите за музиката, а за театъра е още по-трудно да се дефинира кое е изкуство и кое – попкултура.

–  Два пъти по-трудно е в театъра. Този детайл в момента е оставен на съвестта на директорите, но ако в един момент парламентът се заинтригува от предложението ни за измяна на Закона за закрила на културата, тогава вече Министерството на културата ще има възможността да казва на въпросните културни ръководители „да“ и „не“. Защото от това няма да зависят заплатите на хората.

– Какво може да се определи за комерсиална култура в класиката?

– В различните страни е различно. В България това са концертите на естрадни и поппевци със симфоничен оркестър. В момента те се финансират от държавата, но въпросът е трябва ли? В Австрия се възприема като популярен жанр в класическата музика Йохан Щраус. В края на месец април имах среща с германския министър на културата и с председателя на комисията по култура в парламента на Германия, с тях двете обсъдихме каква е формулата на финансиране в Германия и че при едно добро желание от българската страна те са готови да ни помогнат с ноу-хау за прехвърлянето на немския начин на финансиране в български измерения.

– Би ли бил работещ?

– Много повече от сегашния.

– Това е проблем заради бедните общини, доколкото ми е известно.

– Не, не става дума за това. А за това какво се финансира, как и защо. Дори не става дума за произведения, а за това, че различните културни институти попадат в определени категории. У нас думата „категория“ я възприемаме зле, творците смятат, че това означава качество, а в случая не е така. Тук говорим за съвършено различен вид категории – „Камерен оркестър“, „Камерен театър“, „Съвременно изкуство“, „Голяма опера“, „Малка опера“, категория „Национално значение“ – категории, които включват историческата значимост на съответното населено място и неговия състав.

С шефката на Комисията по култура в парламента в Германия си говорихме и за начина на измерване на работните часове на хората в изкуството. Българското законодателство не предвижда измерване на труда на хората на изкуството и се казва, че те трябва да работят 5 дни в седмицата по 8 часа. А те работят повече от 5 дни и по-малко от 8 часа. Иначе няма как – ако накараме един певец да пее по 8 часа на ден, на третия месец трябва да го пенсионираме.

– По тази клауза – работното време – уволниха дисциплинарно Александър Морфов от Народния театър.

– Именно. В Германия този модел работи перфектно и това бях част от идеите, които аз не съм написал в отчета си, защото не се знае дали ще се придвижат напред.

– Кое е най-доброто и най-лошото, което се случи за тези четири месеца, докато бяхте министър?

– Двете донякъде са свързани. Най-лошото е, че хората виждаха в изкуството само скандалите. За мен тези скандали са реално отражение на онова, което се случва в обществото – всеки един културен институт е умален образ на нашето общество.

– Творците като че ли не искат да го разберат и не се интересуват от събитията на политическата сцена.

– Творците са особени хора, те живеят в свой, малко измислен свят, и това трябва да остане така, мисля. Ако ги приземим, те просто няма да бъдат толкова добри в онова, което правят. Затова трябва да им създадем условия да могат да творят и да живеят нормално.

– Покрай тези чести смени на правителства, не е ли добре министрите на културата и на спорта например да бъдат хора, които не са обвързани политически?

– Не смятам, че всички министри трябва да са обвързани. Навремето това разделение на ляво и дясно в политиката е имало много по-голям смисъл от днес. Ние виждаме много леви политики в десни партии и крайнодесни политики в леви партии. Това разделение днес го няма. Когато една партия спечели и назначи даден министър, който е обвързан с тази политическа партия, той какво ще прави? Примерно, ако министърът на културата е с дясно виждане – това какво ще бъде – култура или шоубизнес? Задавам въпроси, които всъщност са отговори.

– Е, лявото ли ще задава високото изкуство?

– Зависи какво разбираме под ляво. В цяла Европа културата е на ляв принцип, икономиката – на десен. Тук е обратното, политическото разделение е много объркано тук. Голяма част от интелигенцията в България е дясна, което никъде другаде го няма.

– Това е заради нашите 45 години социализъм, левите в Европа нямат нашите тежки преживявания.

– Смятам, че ние нямаме никаква идея какво е това социализъм. Живяхме 45 г. в държавен капитализъм с отделни феодални настройки. Но това няма нищо общо със социализма, социализмът е това, което е в Швеция, Австрия. Това, което хората не разбират, е, че лявото и дясното се допълват. Определен брой години десните партии управляват и държавата акумулира средства, после идват левите и раздават тези средства. Това е принципът. Затова във всички страни през определен брой години лявото и дясното се редуват. Едните събират средства от бизнеса, другите ги разпределят в социална посока. Макар че аз не възприемам нашата култура като социална, но това е друга тема.

– Факт е, че в последно време изчезна идеологията в българската политика.

– Да, превърна се в бизнес.

– Това прозвуча много откровено.

– Понякога се обърквам дали да бъда откровен.

– Защо бизнес?

– С какво се занимават политиците, за какво спорят? За образованието ли – не. За културата – не. Спорят ли за жизнения стандарт на хората – не. Спорят за икономически и търговски процеси. Това е бизнес.

– Да се върнем към най-доброто и най-лошото по време на вашите четири месеца в министерството.

– Най-лошото бяха скандалите, най-доброто – успяхме да не превърнем скандалите във война, а по някакъв начин да ги… Тушираме не е подходящата дума, защото конфликтът продължава да тлее. Този проблем не беше най-големият в културата, но беше най-шумният. Проблемът е потушаването на страстите. Проблемите трябва да бъдат разрешавани, не потушавани. За разлика от страстите.

– Основният проблем видимо не беше решен с едно уволнение и някои хора все още не ми говорят.

– И на мен. Аз загубих месец и половина, в които не можех да правя нищо друго, освен да се занимавам с тези скандали в Народния театър, в киното, в Италиански лицей и какво ли още не. Извинявам се, ако някой се почувства обиден, но това са локални проблеми. Не може цялата културна политика на страната да спре, и всички да се занимават само с един вътрешен проблем.

– Един вътрешнозаводски проблем разтърси всички в културата, защото постави въпроса кой е по-важен – творецът или директорът.

– Добре е да сме наясно, че когато има някакъв проблем, не е задължително хората от двете страни да са добри и лоши, аз успявах да видя и да разбера вижданията на двете страни. Всяка от двете страни имаше право донякъде. Проблемът е, когато тези неща станат несъвместими. В България не е измислена система как да се продължи напред, когато това се случи.