Накрая винаги печелят селяните

Започва една от най-добрите седмици за всички видове киномани у нас: от тези, които се прехласват по приключенията на комиксовите супрегерои, до феновете на братя Коен и почитателите на френското и руското кино, доколкото изобщо са останали такива. Причината е в започналата „Киномания“ и в излизането на „Лигата на справедливостта“. А за десерт по кината продължава победоносният ход на „Възвишение“. И по ред причини точно тази нова надежда за българското кино е най-важният филм вече втора седмица.

Лигата на справедливостта

В „Лигата на справедливостта“ зловещи извънземни сили атакуват милата ни Родина (не конкретно България, а цялата Земя), а един античен, митичен и титаничен злодей се развихря отново след хиляди години, решен да се възползва от, така да се каже, (супер)героичната смърт на Супермен. Вярно, че в трейлъра е като жив, но това не означава, че не е мъртъв. Затова Батман и Жената-чудо трябва да съберат една малка великолепна седморка от мета-човеци (Киборг, Аквамен, Светкавицата), която да се опълчи срещу злодеите. Ако сте гледали „Великолепната седморка“ (1960), знаете: накрая винаги печелят селяните.

В „Лигата на справедливостта“ Бен Афлек за трети слага маската с най-малките уши в цялата киноистория на батманите, за да ни покаже дали механизмите на пазарната икономика могат да поправят недостатъците във филмовите поредици. Да припомним критиките срещу последните два филма от Разширената вселена на Ди Си – „Батман срещу Суперман“ беше твърде мрачно-драматичен, сякаш забравил, че героят произхожда от комик(с), а в „Отряд самоубийци“ Уейн/Батман (с няма и 4 минути екранно време) се изгуби сред тълпата, над която много приятно изпъкваше само Харли Куин. Сега надеждите са за повече продадени билети с помощта на повече хумор, светлина и пари. Харли Куин я няма, но в компанията на супергерои има друга Жена-чудо (чийто блясък отново може да затъмни всички останали).

„Лигата на справедливостта“ е част от междувселенската война в киноиндустрията – от едната страна е Вселената на „Марвел“ (вече със 17 филма), а от другата – все още изоставащата (с пет заглавия) Разширена вселена на Ди Си. Напоследък „Марвел“ залагат все повече на хумора – „Тор“ не е просто екшън, а екшън-комедия. Досега Ди Си дълбаеха в обратната посока, като се опитваха да придадат шекспиров трагизъм на историите си (представете си Батман, с черепа на Джокера в ръка, се пита да бъде или да не бъде).

В „Лигата на справедливостта“ има леко (но недостатъчно) отстъпление от тази неуместна за комискови герои сериозност – в трейлъра Светкавицата пита Брус Уейн: „Каква беше твоята суперсила?“. Отговорът: „Аз съм богат“. Това е и супресилата на „Уорнър“ – бюджетът на филма е $300 милиона, вторият най-голям в историята на киното. И това си личи.

Личи си най-вече в екшън-сцените и дизайна, които заедно с каста (Бен Афлек, Гал Гадот, Джейсън Момоа, Ейми Адамс, Джеръми Айрънс, Даян Лейн, Дж. К. Симънс…) са и най-силните страни на филма. Сред най-критикуваните са рехавият сюжет, част от компютърните анимации и злодеите. Впрочем, ако четете какво пишат критиците за „Лигата на спаведливостта“, ще решите, че са гледали различни филми. Ако се опитаме обобщим мненията, можем да кажем, че този филм е красива бъркотия с чудесни актьори, които играят лошо, хубав екшън и слаби злодеи. Тоест – ще има много зрители.

https://youtu.be/5KAsXagJ424

Субурбикон (Райско кътче в ада)

„Субурбикон“ от програмата на „Киномания“, или „Райско кътче в ада“ от редовната програма на кината, не са два разлчини филма, а само един с оригинално заглавие Suburbicon. Не знаем на какво се дължи това разминаване, нито дали ако някой се излъже и го гледа два пъти, ще му върнат парите. След като вече сте предупредени, да допълним и че на нас филмът ни хареса достатъчно, за да го гледаме с удоволствие и втори път. (Но може би по-точно заглавие би било „Адско кътче в рая“.)

Субурбикон е малък, спокоен и приветлив американски град от 50-те години, като излязъл от пощенска картичка или тв реклама. Всяко семейство си има къща с двор, с чист автомобил отпред и добре окосена трева отзад. Хората работят, пазаруват, пият чай по съседски, децата играят бейзбол и всички непрекъснато се усмихват, защото се радват на живота. Но един ден всичко се променя: срещу дома на Гарднър Лодж (Мат Деймън) се заселва семейство чернокожи – и идилията в Субурбикон приключва.

Като начало още същата вече двама бандити проникват в къщата на Гарднър и случайно убиват жена му (Джулиан Мур). Слава богу, тя има сестра-близначка (Джулиан Мур), готова да помогне на рязко овдовелия баща в грижите за детето (Ноа Джуп). По-нататък история започва едновременно да се заплита и разплита с влючването на полицейски инспектор, застрахователен агент (великолепен Оскар Айзък), любим чичо и цялото население на града.

Съспенсът непрекъснато нараства, малките улики, подхвърлени ни още в началото от сценаристите братя Коен и режисьора (и съсценарист заедно с Грант Хеслоу) Робърт Клуни, лека-полека се наместват в мозайката, идилията постепенно започна да се разпада – за да се пръсне окончателно във финалната кулминация на насилие и жестокост.

„Субурбикон/Райско кътче в ада“ е филм, който най-добре ще оценят почитателите на братя Коен – особено на филма и сериала „Фарго“. Всички елементи от стила им са налице: криминална история, човешки пороци и животински страсти, кипнали  внезапно в привидно идилична семейна обстановка, наивни злодеи, нормални хора, способни на нечовешка жестокост, и оскъден брой положителни герои – в случая само едно дете.

Актьорите, с ценната помощ на музиката на Александър Деспла, се справят чудесно с балансирането по ръба между трагично-драматичното и ироничното, без което братя Коен щяха да са други братя.

Единствената дразнеща разлика (и слабост) е, че на моменти режисьорът Джордж Клуни започва да морализаторства – а моралът е нещо, за което на Коен никога не им е пукало особено. Все пак, изглежда очевидно, че да мамиш, крадеш, убиваш, както и да мразиш хора заради расата им, не е добре.

Доста неприятно, но тази мрачна сатира на насилието и расовата ненавист в САЩ (уж) от 50-те напомня и някои събития у нас през последните години – отношението на жителите на някои спокойни, идилични бълграски грдачета и села към настаняването на семейства бежанци и приемането на деца в техните училища.

Това са двата премиерни филма от редовното киноразпространение – като „Субурбикон“ има и прожекции в рамките на „Киномания“. Но през седмицата фестивалът предлага и още куп любопитни заглавия, за повечето от които вече сме писали.

Вижте още: ВЪЗВИСЕНИ И В ДОБРО, И В ЗЛО