Гръцки археолог обяви, че е установил мястото, където е погребан Аристотел – философът, чиито обемисти съчинения очертават интелектуалната траектория на западната цивилизация. Намира се в Стагира, селище в гръцката част на Македония, оповести Констандинос Сисманидис на конференция в Солун.
„Открихме олтара, споменат в старинни текстове (най-вероятно в „Обиколката на Елада“ от Павзаний, пътешественик от ІІ в. сл. Хр.), както и пътя, водещ към гробницата, близо до стария пазарен площад на градчето в рамките на крепостната стена“, обяснява д-р Сисманидис, цитиран от „Ню Йорк Таймс“.
Въпреки че аргументите в полза на идентификацията са косвени, няколко характеристики – местоположението, околната панорама (присъстваща в описанието на Павзаний), разположението в центъра на квадратна мраморна площадка и периодизацията на обекта – тоест самото начало на елинистическия период, започващ със смъртта на прочутия Аристотелов ученик Александър Велики през 323 г. пр. Хр. – всичко това „води до заключението, че останките от сводестата структура са част от някогашен гроб със светилище на Аристотел“, твърди д-р Сисманидис.
През целия си живот Аристотел пише на множество теми от естетиката до зоологияга, преподава в Платоновата Академия и обучава младия Александър, чието завоевание на Персийската империя в ІV в. пр. Хр. води до огромно разширяване на ареала на гръцката култура – и на Аристотеловото влияние – от Нил до Ганг.
Роден в малкия елински полис Стагира, близо до съвременен Солун през 384 г. пр. Хр., Аристотел, син на Никомах, прекарва най-продуктивната част от живота си последователно в Атина – тогавашен интелектуален център на разпокъсания гръцки свят, и в Пела – столицата на македонското царство. Философът фактически слага началото на логиката като метод на научното познание, а с това и на строго научния познавателен подход. Част от начина му на преподаване е така нареченият перипатетически стил, тоест беседа по време на разходка. Голяма част от съчиненията на Аристотел, сред които и основните текстове на т. нар. Органон, поставил основите на философската практика в Европа за хиляди години, са в действителност записки на Аристотелови последователи и ученици.
Аристотел е един от наследниците на Платон и следователно на Сократ, продължител на своеобразна, адоптивна „династия“ мислители, създали интелектуалния климат на класическата и елинистическата епоха. Отношението на Аристотел към въпросите на религията и политиката е много по-практично в сравнение с това на Платон: в „Политика“, „Метафизика“ и „Никомахова етика“ Стагиритът се задоволява най-вече да дефинира, а не толкова да излага идеални визии за света.
За средновековната християнска мисъл философът е един от т. нар. „християни преди Христа“ и „аристотелик“ става нещо като почетно звание сред теолозите от „малкия Ренесанс“ на ХІІ в. Един от най-популярните приемници на Аристотел е Теофраст, автор на прочутите „Характери“, подражавани и допълнени през ХVІІ в. от Лабрюйер. Аристотел не придружава македонско-гръцките войски в похода им на изток, но продължава кореспонденцията си с Александър и умира в родния си град Стагира през 322 г., скоро след кончината на завоевателя във Вавилон.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение