Наръчник на далаверата в БГ театъра

Нерегламентираните театрални практики по извънстоличните сцени добиват все по-уродливи, но затова пък невиждани размери. Директорите на театрите са като местни феодали, които разполагат с държавното имущество като със свое. Те притискат пътуващите частни трупи да подписват ко-продуцентски договори, за да си делят приходите с тях – „мечките“ от София прибират приходите от билети, а стопанинът на държавното имущество точи субсидията от държавата.

В интернет изтекоха конкретни примери и за размяна на извънстолични продукции. Преди няколко дни директорът на Русенския театър Орлин Дяков е имал премиера в качеството си на режисьор на сцената на Разградския театър. Дни преди това пък директорът на Разградския театър Неделчо Стойчев се е изявил като режисьор на сцената на Русенския театър.

Според очевидци двата спектакала до голяма степен покриват определението „халтура“. Но някои експерти откриват в случая и „положителни тенденции“. Цитираме един от тях:

„Първата – и двете поставени пиеси, съответно от Дарио Фо и Ст. Л. Костов, са „репертоарни открития“, предполагат нов, иновативен театрален език и имат не повече от 50 постановки по родните ни сцени през последните две десетилетия;

Втората тенденция е, че и двамата режисьори, които са и директори, са на по-малко над 55 години, което означава, че се дават големи възможности за реализация на младите творчески кадри;

Третата „позитивност“ е в похвалното придържане към класическата песничка за ръчичките, в която едната подава на другата, а пък двете подават на ръчичките на другаря и т.н.“

На финала театралът призовава: „Спрете, няма да минат никакви долни манипулации, особено касаещи тънката връзка между власт и култура. Неважно уточнение: И двата театъра са държавни, а не частни!“

Тази информация се появява дни след новината за отказа, получен от Камен Донев да наеме две извънстолични зали за моноспектаклите си – театъра в Русе и операта в Стара Загора. Причината – Донев не желае да прави копродукции се местните театрални феодали.

Реформата в сценичните изкуства, приета през 2010 г., за жалост позволява рекета над частния театър в България. Може би е време Министерството на културата да пресече тези практики!