Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Наръчник на комсомолеца или квантов ню ейдж за свестни хора?

Йезекил Дрор, „Авангардният политик“, изд. „Просвета“

Автор: Чавдар Николов - Наръчник на комсомолеца или квантов ню ейдж за свестни хора?

Автор: Чавдар Николов

Учебниците за млади политици винаги са съмнително четиво. Какво е това сега? „Техника на преврата“ за хипита, политически прочит на „Дюн“ и „Фондацията“, Макиавели за домакини? Трудно е да се приеме това, когато си скептичен шоп. Но може и да си струва.

avangardniat

Ще започна с едно извинение. Да пишеш за книга, която в момента дочиташ, е типично журналистически порок. Рискуваш коментарът ти да е повърхностен. От друга страна, читателският опит и бодрата нагласа тип „Дайте ми конспекта, утре се явявам“ си има предимства. След като казах това, „Авангардният политик. Лидери за нова епоха“ от Йезекил Дрор (превод от английски Невена Алексиева, издателство „Просвета“, 2015) е любопитна книга. Струва си не само да бъде започната, а и човек да я чете с молив в ръка.

Самото подзаглавие е подозрително. Признавам, че самото „нова епоха“ ме кара да се подсмихвам. Аха, казвам си, тук ще има самопомощ. Може би псевдонаука. И кванти. Задължително е да има кванти, нюейджърите много обичат тази дума, без да са сигурни в значението й. И не останах разочарован. Още в началото на обръщението си към българските читатели д-р Йезекил Дрор (а дали не е Яскел или Йезкел? Името е идишко, а не старозаветно, все пак) говори за „безпрецедентен квантов скок към епоха, в която…“ Оттук нататък продължих с консервативен скептицизъм. Но си давам сметка, че един интелигентен израелски автор просто не би пропуснал нито една дума от арсенала на съвременния книжен шик.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Квантите“ и „новата епоха“ са нещо като думата „хомеопатия“ – те просто продават добре, даже и когато книгата е сериозна, тоест като правило мъчно достъпна за публиката разглезени студенти от прибързани специалности като журналистика или политология. „Квантовата“ опаковка позволява да се приеме и по-задълбочено четиво, тя приспива подозренията на читателя, предпочитащ нещо леко.

Книгата наистина е добра. Ще бъде полезна най-вече за онези млади мъже и жени, които излизат от СУ и НБУ с амбицията да станат журналисти, PR-и и политици. В българската реалност хората постоянно чуват „експертното“ мнение, че политиката и моралът са разделени. Подобна глупост няма да прочетете в „Авангардният политик“ на д-р Дрор. Напротив, в нея ще ви дадат изключително смисления съвет да внимавате дали изобщо да се хванете с политиката като с професия. И да прецените дали съзнателният „макиавелизъм в обществен интерес“, тоест манипулацията на публиката за по-високи цели, няма да ви увреди в морално отношение. Цинизмът и липсата на идеали са твърде висока цена за каквато и да е кариера. Безценен съвет за амбициозните полудеца, готови да приемат почерпка с пура от всеки господин, случайно и временно заел министерски пост. Както казва Киплинг: „Короните блестят така заслепяващо“, че човек може и да не отличи диамантите от стъклото. Йезекил Дрор предупреждава за тази възможност.

Верността и честта нямат алтернатива и са добра инвестиция. Вътрешният морален компас и видимият интегритет в една дългосрочна стратегия са условия, без които политикът не бива изобщо да се заема със задачата си. Мисля, че тук е сърцевината на книгата. У нас има нужда от такива отрезвяващи наблюдения, защото не е като да липсват преподаватели по „политическа лоялност“, сменящи партийната си принадлежност за хиляда лева. Сещам се за думите на Томас Мор от пиесата „Човек на всички времена“: „Човек може да даде душата си за целия свят, но не и само за Северен Уелс…“ Такъв е и ведрият съвет на Йезекил (или Йезкел) Дрор.

И, разбира се, остава въпросът за оттеглянето. Властта се превръща в необходимост. Човек се чувства нужен и важен, когато участва (дори с малко) в процеса на взимане на решения. Да предложиш идея и да я прокараш, е само по себе си приятно. И става трудно да напуснеш навреме. В „Авангардният политик“ въпросът е разгледан с такт, хумор и практично чувство. В българската култура оттеглянето на възрастния политик, учител, певец, преподавател, журналист е особено труден момент. Хората искат да продължат да действат, да надживеят времето си, да удължат още последните си хубави есенни дни. Малко като престарелите нуменорски крале от периода на упадък, отказващи да предадат скиптъра в ръцете на възмъжалите си и жадни за подвизи синове. Това е печално и смешно. Така че бележките относно оттеглянето и възможностите за морален авторитет след слизането от власт са повече от добре дошли. Навременните и стратегически осмислени действия са ключови за всеки държавник, а добре премисленото оттегляне може да бъде точно такова действие.

„Авангардният политик“ не е наивна книга. Друг въпрос е кой ще схване идеите в нея, защото тя може да се приеме и като мека, индиректна критика към аберациите на българската политическа култура.


Всичко от Манол Глишев

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах