Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Наричаме го Патриарх на живописта, защо не го почитаме като Вазов?

Две мащабни експозиции ще покажат най-ценното от наследството на Майстора, посветени на 140 г. от рождението му - картини, достойни да бъдат показани в музей на негово име в София

Владимир Димитров - Майстора, „Автопортрет“, ок. 1923 - 1928 г. Репродукция: Национална галерия - Наричаме го Патриарх на живописта, защо не го почитаме като Вазов?

Владимир Димитров - Майстора, „Автопортрет“, ок. 1923 - 1928 г. Репродукция: Национална галерия

Ако има един художник, който да въплъщава българското в чист вид в своето творчество, това е Владимир Димитров-Майстора. В изобразителното изкуство неговата фигура се извисява подобно на тази на Иван Вазов в литературата. Любовта към България и усещането за нея са в основата на цялото творчество на Майстора, от чието рождение на 1 февруари се навършват 140 години.

Той е толкова самобитен, ярък и неповторим, че картините му се разпознават мигновено и е невъзможно да бъдат приписани на друг. Немалко от образите му са известни дори на неизкушените от изобразителното изкуство наши сънародници. А темите в неговите творби създават умерено самочувствие у българите – рядко изключение сред все по-крайните настроения към т. нар. българщина. Обичта на самия художник към родното също е здравословна, видима в признанието му „Искам така да нарисувам човека, че от пръв поглед да се вижда, че е българин“.

„Мома от с. Калотинци“, 1929 – 1930 г. Репродукция: Национална галерия

Пропътувал света, рисувал и в Ню Йорк, и в кюстендилското село Шишковци, Владимир Димитров-Майстора оставя значително количество картини, голяма част от които днес не се съхраняват в България. Над 200 платна според личните му признания са притежание на американеца Джон Крейн, който през 1924 г. предплаща картините, които Майстора ще нарисува през следващите 4 години. През 1973 г. Крейн и неговите наследници връщат на България т. нар. „Цариградски цикъл“, някои са купени, други – дарени.

Немалко наши музеи и галерии, както и колекционери, притежават творби на Майстора. Интересът към произведенията му е огромен вече над 60 години след смъртта му, затова има и много ментета на черния пазар, имитиращи стила му.

Някои от най-ценните образци от изкуството на Майстора ще бъдат показани тази година в чест на неговата 140-годишнина. След броени дни, на 22 февруари, Софийската градска галерия ще открие изложбата „Войната! И полуде светът“ с творби на художника, рисувани по времето, когато е бил доброволец на фронта. Макар да не е назначен официално за военен художник, Владимир Димитров-Майстора заминава доброволно и участва в целия поход на 13-и Рилски пехотен полк към Седма пехотна рилска дивизия, като оставя стотици рисунки. Много от тях днес се съхраняват в Националния военноисторически музей. По-голямата част от творбите му, посветени на Балканските войни, се намират в САЩ и Русия. През Първата световна война Майстора е военен художник в същата дивизия.

Още едно събитие ще представи тази година богатото наследство, оставено от Владимир Димитров. На 5 май в Двореца и Квадрат 500 ще бъде открита мащабна изложба, посветена на портрета. Заглавието в Квадрата е „Образът на Майстора“. Събрано е най-доброто от колекциите на Националната галерия и музеите из страната, най-вече от Художествена галерия „Владимир Димитров-Майстора“ – Кюстендил.

„Жътварка (На нивата)“, 1937 – 1938 г. Репродукция: Национална галерия

Галерията в Кюстендил притежава най-много от платната на големия български художник и поддържа постоянна експозиция с картините му. Тя изпълнява и важната роля на музей на Майстора, практически единствен в страната. Любовта на съгражданите му към кроткия и талантлив творец била толкова голяма, че когато през 1972 г. започва градежът на Художествената галерия, посветена на него, в Кюстендил няма още дори болница, но кюстендилци отдават предпочитание именно на галерията.

„Белят платно“, 30-те г. на XX век. Репродукция: Национална галерия

Това, че на името на Владимир Димитров-Майстора, художник с изключително национално значение, няма музей в София, където живее през последните години от живота си, е огромен пропуск за родната културна среда. При представянето на българската култура пред света Майстора е едно от ключовите имена. Както Иван Вазов има своя дом-паметник в столицата, така и Майстора би трябвало да бъде почетен с монотематичен музей, който да поддържа жива паметта за него в идните поколения. И тъй като домът на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и бул. „Янко Сакъзов“, в който е живял Майстора в последните си години, е жилищна кооперация и не е подходящ за музей, експозицията, която представя живота му, би могла да се разположи в по-подходяща сграда в центъра на София – с внушителен вид и изложбени пространства като тази на Военното издателство. Така големият български художник ще получи своето място за поклонение, своята памет и своята връзка с идните поколения. Естетиката му ще бъде представяна от познавачи, а не от политици.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах