„Народе, цял стани! Иди! Че Македония въстана”

Едно от събитията, предопределили бъдещето на България и Балканите, се случва на днешния ден, 5 октомври, преди 145 години. На този ден избухва Кресненско-Разложкото въстание – първата организирана проява на съпротивата на българския народ срещу несправедливите клаузи на Берлинския договор.

След 1878 г. според решението на Великите сили Източна Румелия и Македония практически остават под властта на Високата Порта. След въодушевлението, предизвикано от победата на Русия във войната, довела до Санстефанския мирен договор, Берлинският договор се възприема като попарване на всички надежди. Срещу него са всички – и русофилите, и русофобите, и бедните, и богатите, и в големите, и в малките градове на нововъзстановената България. Особено силен е ужасът в Македония, където турците веднага започват да затягат всички мерки, за да предотвратят бунтовни настроения.

Турски башибозук от края на XIX век.

Именно с тази цел султанът разпорежда да бъде изселен от Охрид бунтарят митрополит Натанаил, български патриот, водач на бунтовни чети. Това води до бърза организация. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на охридския митрополит Натанаил Охридски, архимандрит Методий Кусев, Васил Диамандиев и комитетите „Единство“. Започва подготовка за въстание, в която голяма роля играят комитетите „Единство” в София, Пловдив, Търново и Горна Джумая, които събират помощи за пострадалото население, оръжие и хора. На 8 септември 1878 г. в Рилския манастир се събират представители на неравнодушната общественост. Един от тях е самият митрополит Натанаил, хора от четата на Ильо войвода, пристигат и руски офицери, решили самостоятелно да помогнат на въстаниците. Идеята е да се организира обществено движение, което да поиска от Русия помощ, така че Македония да бъде обявена поне за автономна провинция подобно на Източна Румелия.

Докато чакали отговор от императора, взимат нещата в ръцете си. Планът за въстание предвижда чети от Княжество България да навлязат в Македония и да започнат общи действия с местните чети срещу турската войска. За целта били създадени две чети . Едната под командването на бившия руски офицер Адам Калмиков, а другата под командването на полския офицер Лудовик Войткевич. В пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на българо-турската граница. За водач на четите в Македония бил определен опитният войвода Стоян Карастоилов, а за началник щаб на въстаническите сили – Димитър Попгеоргиев. Хиляди местни се въоръжили, от новото българско княжество тръгнали стотици ентусиасти, а някои от руските офицери, временно управляващи по клаузите на Санстефанския договор българската армия, осигурили оръжие. На 5 октомври 1878 г. 400 въстаници нападат Кресна и успяват да принудят османския гарнизон там да се оттегли.

Така успешно започва Кресненско-Разложкото въстание. Турците са повече, арсеналът им е огромен, но хайдутите все пак побеждават много пъти.

Кресненското дефиле, където се водят първите сражения.

Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Серско, Малешевско и в други райони на Македония. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Разложката котловина и придобива масов характер. Софийският комитет „Единство“ изпраща Баньо Маринов с чета доброволци за главен войвода в Разлог, като негов заместник-войвода е избран Никола Фурнаджиев. Ожесточени боеве се водят при освобождаване на Банско и Мехомия. На 8 ноември след няколкочасов бой четата на Баньо Маринов освобождава Банско. Втори въстанически център в Разложката котловина става село Горно Драглище. Към него се отправят въстаници от селата Долно Драглище, Добърско и Годлево. Сформираната чета потегля към село Баня. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. През ноември въстаническите сили влизат в Разлог и Банско, посрещнати от възторжени местни хора.

Тогава идва и отговорът от Русия за помощта. Той е отрицателен. Великобритания вече е успяла да предупреди руския император, че не е подходящо да оказва подкрепа за каквото и да било въстание. Така че пристигналият отговор е в духа „сами се оправяйте“ и съдържа указание към руските офицери незабавно да си съберат оръжието и да изоставят въстаниците под заплаха от наказания за неизпълнение на заповедта.

Помощта от княжество България продължава да идва, но е недостатъчна – нововъзстановената държава едва успява да се оправи със собствените си проблеми, все още няма собствени институции, а се управлява от временни руски ръководители.

По десния бряг на река Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879 г., но разколът в ръководството на въстанието оказва своя негативен резултат за неговото отслабване.

В този критичен момент в Македония идва Стефан Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът на Васил Левски и на Априлското въстание от 1876 г. като се създадат в селищата на Македония тайни революционни комитети, които да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски и Димитър Попгеоргиев обаче не възприемат тази идея и остават привърженици на четническата тактика.

На 25 май 1879 г. Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.

Д-р Георги Георгиев от Института за исторически изследвания при БАН разказва:

„Малко известен факт е и донякъде символичен за края на въстанието е, че на 23 май 1879 г. на път за Горна Джумая митрополит Натанаил Охридски получава апоплектичен удар в близкото село Гораново в долината на Струма. Така и не стига Горна Джумая. Занасят го в Бобошево – близкото село, оттам в Дупница и по стария път в Кюстендил, където остава на легло 2 месеца.„

Още по-малко известен факт е споделеното от неговия племенник, че поради трудния планински терен и лошите пътища Натанаил е занесен от Гораново в Бобошево върху пушките на четниците, които го придружават.

Митрополит Натанаил Охридски

Митрополитът изразява готовност да поеме цялата вина върху себе си срещу помилване за останалите. Русия обаче се намесва и настоява пред султана да осигури безусловна амнистия за всички въстаници. Той се съгласява, но не спира жестокостите на турската редовна войска и башибозука над българското население. Това принуждава над 25 000 души от Мелнишко, Горноджумайско, Разложко и други краища на Македония да напуснат родните си селища и да потърсят убежище в пределите на Княжество България. На 19 декември 1879 г. българи от Македония изпращат Мемоар до Великите сили, с който искат създаване на един вилает от всички македонски епархии, населени с българи, но гласът им остава нечут.

Така първият (но не и последен) опит на македонските българи да си останат българи приключва с неуспех.

Кресненско-Разложкото въстание вдъхновява Иван Вазов да напише стихотворението си „Македония въстана!“

Стреснете се в тоз мрачен миг,
трепнете вси от грижа,
издайте стон, издайте вик:
че Македония въздиша:

стиснете вашето сърце
и чуйте що ви казва;
тирана с кървави ръце
днес Македония наказва!

Отдайте залъка си ваш,
а грабайте секира:
от враг, от студ народа наш
в Македония умира!

Напред! Напред! Зове не чест
да не останем задни,
пропаднали сме, ако днес
там Македония пропадне!

Кръвта из нашите гърди
не е съвсем изляна!
Народе, цял стани! Иди!
Че Македония въстана.

Русе, 4 ноември 1878 г.