Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

„Народен съд“ с отложено действие

30 години по-късно все още пътуваме към бъдещето, натоварени с празните илюзии на комунизма

Снимка: Атанас Шиников - „Народен съд“ с отложено действие

Снимка: Атанас Шиников

Днес е ден, в който почитаме жертвите на комунистическата власт. Като официална формулировка звучи стегнато, чисто, ясно. Но дали знаем без всякакво съмнение кои са жертвите на това безсърдечно, човеконенавистно време?

Първата асоциация винаги е „Народният съд“ и заточениците в лагерите на смъртта. Мъртвите, страдалците, онези, които платиха с живота и свободата си. Вечна им памет, те наистина изстрадаха своето време.

Но забравяме още едно важно нещо – жертви на тази власт са всички, живели в нея и след нея.

Отровата на времето прониква в душите и в мозъците по-лесно, отколкото ранява телата. Случвало се е и преди. Нацизмът и фашизмът, също както домораслият комунизъм, променят мисленето на цели поколения, създават отровна за живеене среда, разделят хората, докато твърдят, че ги обединяват.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Цели народи са жертви на комунистическата власт. Откъснати от развитието на света, поставени в кошара като овце, предвидени за заколение, жертвите дори не осъзнаваха, че са обречени. И до днес много от тях дори съжаляват за „удобството“, което им създаваха тесните граници на социализма.

Едно от първите неща, които бяха пожертвани от комунистическата власт, беше понятието за свобода. А няма нищо по-човешко от него. Свободата беше сведена до идеалистична представа за отърваване от „другите“. Тези „други“ бяха нарочвани за врагове – исторически, географски, идеологически. За врагове бяха обявявани най-близките, но и най-далечните, които така и не успяхме да опознаем тогава, защото ни ги представяха окарикатурени.

Свободата по време на комунистическата власт вече не беше правото на избор, а някаква химера, облечена в изопачени нарочно представи за минало, за настояще и за бъдеще. Комунистическият режим работеше с понятия, изключващи човещината – без нюанси, без условности. Доброто и злото вече не бяха морални, а идеологически категории. А когато отнемеш от човек понятието за душевното добро, значи си пожертвал човека в него.

Затова днес, в деня, посветен на паметта на жертвите на комунистическата власт, почитам всички нас. Родените тогава и родените днес. Всички сме жертви.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах