Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Народен съд“ с отложено действие

30 години по-късно все още пътуваме към бъдещето, натоварени с празните илюзии на комунизма

Снимка: Атанас Шиников - „Народен съд“ с отложено действие

Снимка: Атанас Шиников

Днес е ден, в който почитаме жертвите на комунистическата власт. Като официална формулировка звучи стегнато, чисто, ясно. Но дали знаем без всякакво съмнение кои са жертвите на това безсърдечно, човеконенавистно време?

Първата асоциация винаги е „Народният съд“ и заточениците в лагерите на смъртта. Мъртвите, страдалците, онези, които платиха с живота и свободата си. Вечна им памет, те наистина изстрадаха своето време.

Но забравяме още едно важно нещо – жертви на тази власт са всички, живели в нея и след нея.

Отровата на времето прониква в душите и в мозъците по-лесно, отколкото ранява телата. Случвало се е и преди. Нацизмът и фашизмът, също както домораслият комунизъм, променят мисленето на цели поколения, създават отровна за живеене среда, разделят хората, докато твърдят, че ги обединяват.

Цели народи са жертви на комунистическата власт. Откъснати от развитието на света, поставени в кошара като овце, предвидени за заколение, жертвите дори не осъзнаваха, че са обречени. И до днес много от тях дори съжаляват за „удобството“, което им създаваха тесните граници на социализма.

Едно от първите неща, които бяха пожертвани от комунистическата власт, беше понятието за свобода. А няма нищо по-човешко от него. Свободата беше сведена до идеалистична представа за отърваване от „другите“. Тези „други“ бяха нарочвани за врагове – исторически, географски, идеологически. За врагове бяха обявявани най-близките, но и най-далечните, които така и не успяхме да опознаем тогава, защото ни ги представяха окарикатурени.

Свободата по време на комунистическата власт вече не беше правото на избор, а някаква химера, облечена в изопачени нарочно представи за минало, за настояще и за бъдеще. Комунистическият режим работеше с понятия, изключващи човещината – без нюанси, без условности. Доброто и злото вече не бяха морални, а идеологически категории. А когато отнемеш от човек понятието за душевното добро, значи си пожертвал човека в него.

Затова днес, в деня, посветен на паметта на жертвите на комунистическата власт, почитам всички нас. Родените тогава и родените днес. Всички сме жертви.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg