Народният театър – едно от съкровищата на българската история

Виртуална изложба за 120-годишнината от създаването на трупата на Народния театър откри Националният исторически музей. Снимки на сградата и трупата, плакати и други архивни материали може да бъдат разгледани в сайта на музея.

В началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях“ е преименувана на „Български народен театър“, което се приема за рождената дата на трупата. През 1906 г. името вече е „Народен театър“. Изниква нужда от собствена сграда. Фондът за изграждането ù е гласуван няколко години по-рано от Народното събрание. Сумите се събират от общината, която ежегодно внася в държавната хазна по 100 хил. лв. за сметка на печалбите от градската лотария.

Благодарение на усилията на тогавашния министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов, през 1904 г. на мястото на дъсчен театър „Основа“ започва изграждането на сградата на Народния театър. Проектирането е поверено на опитните виенски архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер. Зданието е реконструирано няколко пъти – след големия пожар през 1923 г., след бомбардировките над София, когато е разрушено южното ù крило и при големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерна сцена. В началото драматичният театър и операта съчетават обща сцена.

Тържественото откриване на новопостроената сграда на Народния театър е на 3 януари 1907 г., което влиза в историята и с освиркването на княз Фердинанд от студентите, които протестират срещу „дворцовия“ характер на тържествата на това „народно“ дело. В официалната програма са включени изпълнението на тържествена увертюра от Добри Христов, „Слава на изкуството“ – сценичен „Пролог“ в три картини от Иван Вазов и историческата драма „Иванку“ от Васил Друмев, най-популярната пиеса за времето си.

За изграждането на творческия облик на театъра голям принос имат Пенчо Славейков, като негов директор, по-късно и именити фигури като поетите Пейо Яворов, Николай Лилиев, Гео Милев, дългогодишният главен режисьор Николай Масалитинов.

Най-играните заглавия в първите години след откриване на Народния театър са пиесите на Иван Вазов („Към пропаст“, „Борислав“, „Казаларската царица“, „Под игото“), сочи „Годишник на българския Народен театър в София (1907-1912)“, който се съхранява в Националния исторически музей. В него са поместени статистики на изнесени представления, финансови разходи, състав на театъра и турнета. За първите пет години най-играна е „Към пропаст“ от Иван Вазов, следва я „Иванку“ от Васил Друмев и на трето място е „В полите на Витоша“ от Пейо Яворов.

От преводните заглавия класацията се оглавява от „Мадам Сан-Жен“ от Викториен Сарду (по която по-късно е написано либрето към едноименна опера), следва „Лес“ от Александър Островски и „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир. В Годишника са посочени и актьорите, основатели на театъра – Иван Попов, Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Сава Огнянов, Вера Игнатева, Златина Недева, Гено Киров, Елена Снежина, Тодорка Стойчева и др. Главен режисьор е бил чехът Йозеф Шмаха, който е бил известно време и артистичен директор. Като режисьори се изявяват и актьорите Иван Попов, Васил Кирков, Сава Огнянов и Гено Киров.

Критически статии за представленията на театъра се публикуват на страниците на в. „Народен театър“, няколко броя от който също се пазят в музея. Така например в статията „Задушница“ в Народния театър“ от Стр. Димитров се казва:

„Пленителен и поетичен образ дава г-жа Зорка Йорданова на момичето Мериля… К. Кисимов постига съвършенство в ролята на Заклинателя“. (бр. 52, 19 април 1937 г.)