Ние, българските сатирици след Алеко, не правим друго, а само дописваме образа, който Щастливеца ни остави в своя „Бай Ганьо“. Всеки автор, колкото му позволяват силите и талантът. Защото и днес, почти сто и трийсет години след появата си, Ганьо си е жив и здрав. И е още по-активен. Той ще се прояви като див шофьор на пътя, като подкупен митничар на границата или като болничен шеф, който лъже здравната каса.
Алеко не е и подозирал, че неговият герой може да се издигне до банкер, който ще ограби собствената си банка и ще се скрие в Белград, че ще е милиардер с имоти в Дубай или трафикант – не на розово масло, а на кокаин от Колумбия. Ганьо днес има една схема, по която точи нидерланската социална система, по друга схема прекарва тирове с вносен зеленчук, по трета схема краде от парите за пътища… Днешният Ганьо може да е собственик на футболен клуб или футболист със световна слава, да е премиер със златни кюлчета в спалнята, председател на комисията по култура и медии в парламента или даже социолог.
Преди години Бай Ганьо влезе в телевизията, защото надуши, че там има кинти. И стана водещ на шоу в най-гледаното време. От екрана шоуменът Ганьо ръсеше вулгарности и цинизми, които обявяваше за хумор и за сатира. В края на XIX век неговият дядо, Ганьо Балкански, уби физически Алеко, своя създател, уж по погрешка. От екрана внукът Ганьо уби сатирика Алеко за втори път – този път без грешка, а умишлено, като превърна хумора и сатирата в пошло зрелище.
В писмо до свой приятел Щастливеца бе писал: „Идеали трябват, Алексей, това не е празна дума…“, шоуменът Ганьо също формулира своя идеал: „Едно ферари с цвят червен“. И с тоя идеал, възпят в чалга и кючеци, Шоуменът напълни стадиони, натрупа пари и слава.
Малко му се видяха славата и парите в шоуто, затова реши като дядо си Ганьо Балкански да влезе и в политиката – нали дядо му казваше, че там е келепирът. Основа своя партия и стана фактор в управлението – със свои министри в ключови министерства. На които сам дърпаше конците и свеждаше указанията. От това му порасна и самочувствието до грандомания. Убеден е, че съдбата на България зависи от него, каквото той издиктува от екрана на собствената си телевизия – това ще стане. И то наистина стана – нежеланието на политика Ганьо да преговаря, да отстъпва и да се съобразява с други партии доведе до два предсрочни избора миналата година, до нестабилност и клатене на държавата.
Сега отново политикът Ганьо реши да разклати държавата, защото усети, че келепирът му се изплъзва. Заради своя келепир е готов да бута правителството, да предизвика хаос във време на война и инфлация, да лиши страната ни от милиардите, които очакваме от ЕС. Някои коментират, че задкулисието се съюзява, защото са му настъпени интересите. Не е задкулисие, явната простотия е. И посредственост.
Ганьовщината е. Тя се обедини на своята келепирджийска идейна основа.
Ганьовщината днес е маскирана като патриотизъм и национален идеал. Тя спъва съседна Северна Македония по пътя є към ЕС. Тя отрича правото на съседите ни на държава, на история, на език и даже на своя музика.
Ганьовщината не чува друг глас освен собствения си. „Маке-до-ния!“ – крещи тя, когато я интервюират. И лепи етикети за национално предателство на всеки, който има друго мнение.
Самият Ганьо няма заден ход, на него целият свят му е крив, а той – единствено прав. Дори от Европа и от Франция да му дават гаранции за уреждането на междудържавните спорове, наш Ганьо, без даже и да ги види, ще се изсмее дебелашки: „Да бе, на мен ще ми разправят! Нали ги знам аз: гаранция – Франция!“.
Ех, Алеко, къде си да опишеш новите прояви на твоя стар герой? Че на нас, днешните сатирици, ни е бедна фантазията и слабо перото!
Източник: в. „Стършел“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение