Наша съвременничка, родена преди близо два века

Тя не е „поет на своето време“. Тя е странна, необикновена, гост от друг свят в необичайна среда. Емили Дикинсън не може да бъде четена в контекста на своята епоха. Във времето, когато твори, светът е във властта на Романтизма и поетичните опити на съвременниците ѝ изобилстват от лирична, ритмична и отвлечена символика.

Родена в малко американско градче, Емили не се влияе от течения и моди в поезията. 1800-те ѝ творби приличат само на себе си. Те са кратки, страстни и засягат теми, считани по онова време за неподходящи за жени – за смъртта и безсмъртието, смисъла и безсмислието на живота.

Докато е жива, публикува по-малко от десет кратки творби. Въпреки че убеждава сестра си Лавиния да изгори всичките ѝ ръкописи след смъртта ѝ, за щастие те оцеляват. Лавиния дори ги издава в отделен том през 1890-а, макар и силно редактирани – така, че да задоволят очакванията на читателите. За пръв път поезията на Дикинсън в нередактиран вариант се появява почти век след смъртта ѝ – през 1955 г.

Първоначално са я посрещнали с пренебрежение и присмех. Днес обаче тя е смятана за един от най-видните представители на американската литература от XIX век.

Живяла е странен живот, затворена в стаята си в семейния дом. Поддържала е огромна кореспонденция, общувала е с много хора, но само писмено. Необичайната ѝ стилистика и живот я правят повече човек и поет на нашето време, отколкото част от пуританското обшество в САЩ преди Гражданската война.

През 1985 г. с нейното име е наречен новооткрит кратер на Венера – елегантен жест на признание и почит към желанието ѝ да остане далеч от страстите на обществото.

***

Такова дребно нещо е да плачеш,
въздишка от гръдта за миг извира,
но от неща с такива измерения
все пак понякога човек умира.

(превод Леда Милева)

***

Ако идваш наесен –
лятото ще отстраня –
с усмивка и с досада –
както се пъди муха.
Ако след година дойдеш –
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.
Ако векове те чакам –
с пръсти ще ги броя –
докато паднат пръстите –
на голата земя.
Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд –
бих захвърлила живота си –
като люспа на път.
Но без да разбирам времето,
то ме боде – със бяс –
една оса прокълната – сама се жиля аз.

(превод Цветан Стоянов)