Насилието като повод за смях в новия спектакъл на Теди Москов

Неподражаемият режисьор Теди Москов постави пиесата „Хайде да се трепаме“ в Малък градски театър „Зад канала“. Спектакълът се гледа като концерт с оперни арии. След многобройните монолози и атрактивните комични сцени има неизбежни паузи, в които зрителите ръкопляскат като след добре изпята ария.

Както при последните си постановки в София и Русе, Теди използва за основа сценария на стари касови филми. „Хайде да се трепаме“ е изградена върху черната комедия на актьора Алън Аркин от 1971 г. „Малки убийства“, заснета по едноименната пиеса на Джулс Файфър, именит американски сатирик, носител на „Пулицър“.

Теди Москов не изневерява на стила си – сюжетното развитие многократно прекъсва, за да се включат характерните визуални и вербални закачки на режисьора, чиято цел е да разсмеят зрителите с препратки към злободневието.

Основната схема във фабулата се поддържа от любовната двойка Патси (Каталин Старейшинска) и Алфред (Бойко Кръстанов). Допълва ги антидвойката Ирини Жамбонас и Леонид Йовчев. Актьорите играят вдъхновено, с изключително пластични мимики и светкавични реакции в очевидно сложните режисьорски решения. Те потъват в пластовете на интригата, напълно автентични в пародийните сцени.

Теди Москов комбинира хумористични епизоди с проблемната основна линия. Патси и Алфред се запознават, след като той е пребит от неизвестни типове. В представлението се редуват бой и стрелба, съчетани с неистовата радост на убийците. Единствената дейност, която докосва по някакъв начин пространството на духа, е увлечението на Алфред по фотографията, но той е отегчен от нормалните обекти и вече снима само екскременти. Патси сякаш не забелязва патологията на възлюбения си и единствената ѝ грижа е да го принуди да я обича. Това е трудно, защото Алфред е пасивен, сомнамбуличен, страхлив и избягва да се доближи еротично до момичето. Режисьорът сякаш се е надсмял над самата идея за интимен контакт между хората.

Но по-силна и въздействаща е разработената от Теди Москов тема за безпричинното насилие, изразена в почти пародийната непрекъсната стрелба. Всички персонажи стрелят – Алфред, Патси, нейните родители (Таня Пашанкова и Мак Маринов, променен до неузнаваемост в огромен и примитивен дебил). Абсурдно забавно е, когато всички измъкват оръжия от скривалищата и започват да стрелят напосоки, без цел, без враг, в изблик на абстрактна, но всесилна агресия.

Във време, когато масови убийци стават дори децата, Теди Москов е успял да се надсмее над увреденото съзнание на подобни хора, да покаже примитивизма му със средствата на всесилната сатира. Той не се интересува от социалните причини за насилието. Много по-важен за него е внезапният изблик на злото. Ужасяващо смешните герои в „Хайде да се трепем“ пребиват и убиват така, сякаш пият вода или се хранят. И зрителят, поведен от режисьора, неизбежно си задава въпроса дали любовта е достатъчно силна, за да се противопостави на нагона на насилието.

В спектакъла участват още Христина Караиванова, Владимир Зомбори, който много въздействащо произнася френетично дълъг монолог, Иван Петрушинов, който не успява да засвири на нито един духов инструмент, и Атанас Чопов, който играе брат на Патси, очевидно бързо възмъжал.

Сценографията и костюмите са на Свила Величкова и Ванина Цандева. Музиката е на Антони Дончев.