Насилието на Господин Народ над народа

През седмицата, между двата тура на президентските избори, телевизиите активно се включиха в производството на образи на герои и жертви.

Най-напред, още след първите резултати (но не на ЦИК) за референдума, bTV излъчваше образа на героя Слави Трифонов, който обаче се оказа жертва на избирателната комисия. В четвъртък БНТ излъчи дебата между двамата претенденти – Румен Радев и Цецка Цачева, и имиджовата тактика на кандидат-президента на ГЕРБ заложи на образа на жертвата на общественото мнение. А паралелно с тези сюжети за големите политически жертви, до неделя телевизионният ефир мултиплицира още един сюжет – за детето-жертва на треньорка от клуб по художествена гимнастика в Бургас. Родителите на детето, присъствали в залата, оправдаха треньорката. Те възнегодуваха срещу насилието някой да снима детето им без тяхното позволение, а не срещу физическото насилие. Журналистът Светослав Иванов в бТВ не назова насилието, извършено от треньорката, с името му – насилие. Чрез гласовете на две от „златните момичета“ в студиото прозвуча оправданието, че треньорката е допуснала „една грешка, но…“. Но в името на спорта, в името на красотата на този спорт, треньорката е изпуснала нервите си, казаха топ гимнастичките. Тоест, насилието някак си се превърна в норма.

След дебата между Радев и Цачева по-важна за коментаторите и журналистите беше „лъжата“ на Цачева, че „за първи път“ разказва историята за убийството на своя дядо. Така в медиите беше омаловажено самото убийство, тоест – насилието. А Цачева принесе в жертва на предизборната си кампания семейното страдание от насилието.

Слави Трифонов успя да изгради скъпа кампания през ефира на една телевизия. Кампания, основана на популизма за 1-ия лев, представяща народа като жертва на партийната система. Но вината ни е, че почти десетилетие след първите „политически творби” на СКАТ, все още не сме намерили начин не само как да говорим, а и как да действаме по отношение на този вид телевизионен популизъм.

Едно от най-сигурните средства на Слави Трифонов в тази кампания беше очакването референдумът да бъде пренебрегнат. Така се и случи. Журналистите предпочетоха да не обсъждат „референдума на Слави“ – сякаш мълчейки за него, той ще си отмине като срамна болест. Трябваше да можем да направим информиран избор не само за президентските избори, но и за референдума. Първото нещо, което трябваше да забравят другите медии, е, че това е „референдумът на Слави“. Те трябваше да говорят за провеждането на национален референдум, чиито последици ще важат за всички. Омаловажаването му заради името на един телевизионен шут беше грешката. Втората грешка беше, че твърде късно се чуха гласовете на политолози и социолози, разясняващи колко опасна е мажоритарната система. А част от тях бяха същите, които на предходни избори защитаваха предимствата на мажоритарния избор. Грешка беше и това, че беше допуснато клетвите на Слави Трифонов да подменят знанието за мажоритарната система.

И така, в името на суверена, насилието на Господин Народ над народа започва да се превръща в норма.

Източник: в. „Култура“. Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Народът срещу народа“.