Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Наследниците на Кафка

Как абсурдът на прозата на австрийско-чешкия писател вдъхновява поп-културата днес

Ние може и да познаваме Кафка за неговия мрак и абсурдност, но той не е изцяло – а дори не е и по-голямата си част – тъмнина и гибел. Той е и обичал, и то много дълбоко. Както екзистенциалният мрак у него е вдъхновение за останалите, така любовта е онова, което е вдъхновявало Кафка.  - Наследниците на Кафка

Ние може и да познаваме Кафка за неговия мрак и абсурдност, но той не е изцяло – а дори не е и по-голямата си част – тъмнина и гибел. Той е и обичал, и то много дълбоко. Както екзистенциалният мрак у него е вдъхновение за останалите, така любовта е онова, което е вдъхновявало Кафка.

Австрийско-чешкият писател на абсурда Франц Кафка може и да е починал преди повече от деветдесет години, но присъствието му днес се усеща силно – или поне мощното му влияние над творци от цял свят. Новина от последния месец за цял театрален фестивал, посветен на Кафка, в Чикаго е доказателство за това. А „Гугъл“ връща 465 хиляди резултата при търсене на kafkaesque – прилагателно, обяснено от речника „Мериам-Уебстър“ като „от, свързано със или предполагащо Франц Кафка или творбите му; най-вече притежаващо кошмарен комплекс, странни или нелогични качества“.

Много автори и режисьори избират да се опрат до абсурдността и бръснещия хумор на прозата на Кафка и ако някои от нас може само неясно да са запознати с неговата собствена литература („Метаморфозата“ например е публикувана преди сто години), произведенията на някои от творческите му наследници са доста популярни днес, разказва есеистът Мат Стагс в материал за „Биографил“.

В киното режисьорът Тери Гилиъм е може би най-големият продължител на Кафка. Неговият шедьовър на бюрократичния сюрреализъм „Бразилия“ (1985) е трудно да бъде победен по„кафкианство“ със своята атмосфера, изобразяваща нещастен обикновен човек, пленен в затвора на работното си място. Малкият герой в абсурдната, но всемогъща бюрократична клетка Гилиъм разглежда отново в „Дванайсет маймуни“ от 1995 г. Там темата може и лекомислено да се пропусне покрай научно-фанстастичната стихия във филма, но ако не друго – едва контролируемата технология за пътуване във времето, обърканите спомени и заплетените времеви линии водят към сърце на историята, близо до Кафка.

Творчеството на братята Джоел и Итън Коен изостава с малко от Гилиъм в това отношение. За последните десетина години, филмите с нестандартен хумор като „О, братко, къде си?“ (2000) биват засенчени от по-мрачните и екзистенциално размирни „Сериозен човек“ (2006) и „Няма място за старите кучета“ (2007), и двата отличаващи се с герои мъже, завлечени във въртопите на хаоса и абсурда, избиващи току под спокойната повърхност на всекидневието.

Присъствието на Кафка в киното трудно може да се дели тематично, но има два филма директно основани на негови творби. През 1962 г. Орсън Уелс поставя на големия екран неговия роман „Процесът“, а разказът му „В наказателната колония“ е адаптиран в късометражен филм през 2006 г. от турския режисьор Сибел Гювенч – заглавие, срещнало огромни възхвали от критиката.

Корица на романа „Процесът“ на Кафка.

Корица на романа „Процесът“ на Кафка.

Портрети на самия писател пък има във филми, смесващи биографичен и художествен елемент. Режисьорът Стивън Содърбърг снима през 1991 г. „Кафка“ с участието на Джеръми Айрънс като едноименния писател, а измислена версия на автора се появява в третия сезон на телевизионния сериал от 90-те „Северно изложение“.

Литературното въздействие на Кафка е дори още по-явно. Редица писатели черпят вдъхновение от сравнително малкия корпус творби на автора – голяма част от които дори не са издадени преди смъртта му.

Няколко от странните, но брилянтни работи на фентъзи писателя Джеф Вандермеер се заиграват с трънливи главоблъсканици, присъщи на Кафка. В „Ситуацията“ служител в био-технологична кабина бавно се трансформира в нещо красиво, но чуждо на околните. Трудно е да се погледне към този роман и да не се видят поне няколко автобиографични елемента – преди да стане много популярен през 2014 г. с трилогията си „Южно докосване“ (Дани Бойл дори обяви, че ще режисира филма от една от книгите в нея), Вандермеер е работил подобна офисна служба, докато нощем е трупал натрупаните като писател отличия и покани да гостува на конференции по целия свят.

Прочутият японски автор Харуки Мураками, добре известен с метафизичния уклон на прозата си, умълча света с романа си „Кафка на плажа“ от 2002 г. 15-годишният Кафка Тамура напуска дома си, опитвайки се да избяга от смущаващия Едипов комплекс, налаган му от баща му. По време на пътуването той открива отдавна изгубената си майка, заподозрян е в убийство и намира убежище в частна библиотека. Пътуването на Тамура го среща с Наката – умствено увреден човек с енигматичната способност да говори с котки.

Българската корица на „Кафка на плажа“ на Харуки Мураками.

Българската корица на „Кафка на плажа“ на Харуки Мураками.

Дали името на Кафка е най-кафкианският елемент в „Кафка на плажа“? Спорно е. Усложняващ е фактът, че Кафка дори не е рожденото име на Тамура – той сам го избира заради любовта си към разказа „В наказателната колония“. И все пак още връзки, колкото и слаби да са те.

В „Кафка на плажа“ същество, приело формата на талисмана на KFC полковник Сандърс (да, такъв тип книга е) съветва:

„Ако мислиш, че Бог е там, Той е. Ако не мислиш, не е. И щом това е Бог, не бих се тревожил особено“.

Това може да се сравни със следния пасаж от самия Кафка, публикуван в колекцията „Афоризми“ – „Възможно е да се знае за дяволското, но да не се вярва в него, защото няма повече дяволско, отколкото така или иначе съществува“. Умишлен контрапункт? Малко вероятно, но и двата цитата са достатъчно пленяващи, за да се види контрастът помежду им.

Може би по-добър паралел може да се направи между:

Ошима в „Кафка на плажа“: В живота на всекиго има точка, след която няма връщане. И в много редки случаи има и точка, след която не можеш да продължиш напред. Когато достигнем този момент, всичко, което можем да направим, е кротко да приемем фактите. Ето така оцеляваме.

Кафка (в „Афоризми“): От една точка насетне няма връщане назад. Това е моментът, който трябва да бъде достигнат.

Името на великия писател е заето отново от литературния критик, книжар и хроникьор на бохемската сцена на следвоенен Ню Йорк Анатол Брояр, който кръщава нещастно недовършения си мемоар „Кафка беше гневът“. Брояр очевидно възхвалява Кафка, както и много други писатели. Въпреки това, той е по-добре познат за авторите, които не харесва – онези, които не успяват да покрият стандартите му, стават обект на вече легендарни жлъчни рецензии.

Връзката на Брояр с Кафка може да изглежда бегла, но неговият личен живот има своя дял кафкиански елементи. Произходът на критика е от смесена връзка и някои от връстниците му го критикуват за това, че се възползва от светлата си кожа, за „да минава по подразбиране“ като бял. Ако е така, то човек от тъмнокожата раса да направлява литературния свят, по това време съставен предимно от бели, би трябвало да е проблематично, а понякога дори абсурдно начинание.

Корица на „Метаморфозата“ на Кафка.

Корица на „Метаморфозата“ на Кафка.

Ние може и да познаваме Кафка заради неговите мрак и абсурдност, но той не е изцяло – а дори не е и в по-голямата си част – тъмнина и гибел. Той е и обичал, и то много дълбоко. Както екзистенциалният мрак у него е вдъхновение за други писатели, така и любовта е онова, което е вдъхновявало Кафка. В книгата си „Влюбеният Кафка“ Жаклин Рау-Дювал събира части от страстната кореспонденция на писателя с четири от жените, които най-силно е обичал. Той е бил сгоден за всяка от тях в различни периоди, но така и никога не стига до олтара. Във всеки от случаите той прекъсва нещата и вместо това написва роман.

Като автор, толкова фокусиран върху страданието, Кафка трябва е бил наясно с нещастието, което изсипва върху тези жени. Може би един последен афоризъм ще постави действията му в контекст:

„Не е необходимо да излизаш от къщи. Стой на бюрото си и слушай. Дори и не слушай, просто изчаквай. Но и не изчаквай, бъди застинал и сам. Целият свят ще ти се открие без маска, няма да има избор, и ще се напише, докато ти си в екстаз“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах