НАТФИЗ произвежда бармани, сервитьори, масажисти и компаньонки

„НАТФИЗ произвежда бармани, сервитьори, масажисти и компаньонки. А основната последица от всичко това е – загуба на смисъла“, твърди директорът на столичния общински театър „Възраждане“ Владимир Петков. В интервю за в. „Монитор“ Петков разкрива, че си е подал оставката и напуска сцената, която оглавява от около година.

Причина за липсата на реализация на студентите от НАТФИЗ в театъра и киното според Петков е в чалгата, завладяла родните сцени, а последиците от нея са аматьоризация на изкуството. „Навсякъде по света “професионалист” означава, човек който си изкарва хляба само и единствено с това, за което е учил. Другото е аматьорщина, любителство някакво. Не е национално отговорно НАТФИЗ да произвежда бармани, сервитьори, масажисти и компаньонки. А основната последица от всичко това е – загуба на смисъла“, казва Владимир Петков.

„Не съм оптимист, – коментира в перспектива режисьорът. – Комерсиализацията на изкуството ще продължи да бъде налагана с всички политико-икономически средства. Ще има съпротива, ще има и “мохикани”, които ще поддържат една безлична политическа коректност, но когато е смачкан духът, никакви субсидии не могат да помогнат… А за времето, когато в България бъде наложен халифатът, както се заканват някои, не искам и да мисля. По всяка вероятност трябва да стане нещо наистина трагично, като анексирането на голяма част от България от наша страна съседка, за да се осъзнаем, прогледнем и заработим в името на духовното. И тогава цялостното развитие на България ще тръгне нагоре“.

Петков твърди, че никоя политическа партия не се нагърбва да изработи реформата в сценичните изкуства така, че да насърчава качеството, а не чалгата в театъра: „Защото все идват някакви избори. И страхът от предизборен дискомфорт, медиен скандал и/или конфликт с профсъюзите е много голям. Ама искаме да сме като в Европа, а ако може и Европейска културна столица. Е как да стане, като театрите ни като структура са като в ХIX век? Единствено преди години СДС се опита да направи нещо в тази посока, но впоследствие бе изоставено, а по-насетне и реставрирано. Театърът ни като че ли придоби покрай другото и социални функции. Може би наистина би било по-удачно за директори да бъдат назначавани социални работници“.