Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Национален дворец на ку(*)турата

Закриват една след друга сцените за култура в НДК. Завръщане в бъдещето с гащи и чорапи

НДК все пак си остава хубав фон за картички. Снимка: Иван Шишиев/Етюдите на София - Национален дворец на ку(*)турата

НДК все пак си остава хубав фон за картички. Снимка: Иван Шишиев/Етюдите на София

В центъра на София се издига една сграда. Понякога я наричат Национален дворец на културата, по първоначалната ú идея. Преди години зевзеците ú викаха Хендека (Дупката). После стана Ендекато на културата.

Но имената ú, майтапчийски или обидни, не успяват да опишат какво всъщност е тази сграда. Със сигурност и министерството принципал не успява да се ориентира. Когато е построена по идея на Людмила Живкова, основната цел е била да приютява Единствената Партия по време на конгресите ú, другото е било грандоманска екстра. След промените директорът ú Христо Друмев надуши търговския потенциал на това безкрайно пространство, превърна го в базар за гащи и чорапи и започна да отдава залите под наем. Това продължи толкова дълго, че думата „култура“ вече не се отнасяше за Националния дворец на нещо си. И ароматът на пресни гащи се запази дълго.

След това Мирослав Боршош се сети, че е наложително културата да си реституира двореца. Започна епохата на ренесанс, която се оказа временна – явно по-изгодно е залите да се дават под наем, отколкото да приютяват собствена културна продукция. По времето на Боршош беше създаден Националният център за книгата с център Литературен клуб „Перото“. Отскоро вече го няма, макар че за по-малко от петилетка той стана наистина център на литературния живот у нас. Пак по времето на Боршош бяха създадени два театъра, самостоятелно функциониращи на територията на Двореца – Театър „Азарян“ и „Нов театър“-НДК. Вече ги няма, защото пожарникарите казали, че са опасни, а пък новото ръководство решило, че е скъпичко да инвестира в подобряване, но може да продължи да взима наем от театрите.

Пожарникарите у нас определят културните приоритети.

Боршош беше отстранен (и обвинен) не особено културно от поста шеф на Националния дворец на културата. Стана жертва на същата съдба, която преследва и Двореца – периодично да сменя началниците, функциите и приоритетите си.

А Хендека на културата продължава да стои в центъра на София като знаков пример, че културни пространства може да има, но културата е в дефицит.

Зала 1 на НДК може да е мерило за успех, но не е мерило за качество. Да я напълниш вече не е трудно, да я запълниш със смисъл е невъзможно.

Панаирът на книгата в НДК може да е мерило за посещаемост, но не е мерило за отношение към литературата. Да дадеш под наем щандове за книги не е проблем, да запазиш Центъра на книгата целогодишно е невъзможно.

Май е време за ново име на Двореца. Дворец на ку(*)турата. „Всеки сам си преценя“ коя буква да сложи на мястото на звездичката.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90