Национален фонд „Култура“ куцука след Победителя

В книгата си „Реалистите“ Чарлз Пърси Сноу разказва как Достоевски случайно научил, че Тургенев получавал три пъти повече на страница от него самия. „Мога да приема, че Тургенев пише по-добре от мен (нито за миг не мислел така, добавя Сноу), но чак три пъти по-добре…“

Днес същото може да каже Алек Попов, научавайки, че изключителният му роман „Мисия Туран“ не е получил подкрепа не за исландския или македонския, а за първия си превод на чужд език – този на английски. И че това се е случило, тъй като преди неговия първи превод на английски са били класирани три превода на „Времеубежище“ на Георги Господинов, съответно на шведски, литовски и чешки, при това на първите три места. Според Уикипедия книгата на Господинов е издадена на още шест езика: италиански, френски, испански, немски, английски, руски. Това, разбира се, не е вярно: открих още датско, португалско, полско, нидерландско, хърватско, македонско и румънско издание. Със сигурност има и още много. След минимум 13 превода на 13 езика на романа на Господинов се връчват 61% от парите на програмата за преводи на Националния фонд „Култура“ за 2023 г.

След като регламентът на конкурса явно не е предвидил очевадно разумната клауза една книга да може да получи не повече от едно финансиране за превод на година, изглежда тъй, сякаш решението на комисията към Програмата на фонда е било единственото възможно: след Международния Букър романът на Господинов се превръща в безценна експортна стока, чието разпространение по цялото земно кълбо следва да се насърчава и подпомага с всички сили (и средства) в прослава на българската литература, изкуство и култура: той „е нашата подпора, той е наш’та висота!“, дето викаше Вазов. Факт е, че книгата остана някак недооценена у дома с двете си награди от фонд „13 века България“ от 2021 и пост-Букър наградата на „Перото“ от 2023-та. Пък и смее ли след Букъра някой у дома да не сведе глава пред феноменалния успех и несъизмеримия международен авторитет на романа?

Но именно защото „Времеубежище“ на Господинов е дотам безспорен и „вървежен“ по света, той всъщност не се нуждае от каквато и да било българска финансова подкрепа, за да бъде издаван и разпространяван масово и повсеместно: неговите големи награди ще му отворят всички врати. Романът следва да бъде издаван на колкото се може повече езици в колкото се може повече страни, но за тази цел той разполага със собствен ресурс от престиж и слава. Нещо повече: Господинов отдавна вече е сам юнак на коня и бяла врана на българската литература по света. Индивидуалната му изключителност и уникална разпознаваемост отдавна са го откъснали от всякакъв произход и национална принадлежност: Господинов е много повече световен, отколкото български автор и Международният Букър затвърди тази тенденция. Тъй че преводът му и на 500 езика ще допринесе малко за износа на българска литература и култура, ако пробивът, който той направи, не бъде употребен умно: т.е. ако неговият троянски кон не доведе до отварянето на портите на крепостта на световната литература за нахлуването на други български заглавия и автори.

И точно това можеше да съобрази въпросната комисия: че вместо да слага всички яйца на литературата ни в една кошница, следва да използва златната кокошка на литературата ни, за да се излюпят и пръкнат по света и други големи литературни постижения като това на Алек Попов например: книга, която казва впрочем много повече за нас, българите, в постсъветския ни националистически махмурлук от всеки друг български роман на последното десетилетие. „Мисия Туран“ е поне толкова мощна и дълбока сатира на политическите и социалните тенденции на днешния ден, колкото е и романът на Господинов. И комисията можеше да прецени това, ако се беше водила по литературни и импакт критерии.

Впрочем от разясненията за избора ù става ясно, че тя самата се е чувствала по-скоро поставена в безизходица и е преглътнала с мъка собственото си решение за първите три места за Господинов не без трогателно мрънкане. Защото става ясно, че документите на първенеца – шведското издателство – не са били дотам изрядни, че преводът на литовски ще бъде прощъпулник на български за преводачката, че чехите са искали майка си и баща си. В същото време преводачката на „Мисия Туран“, Трейси Спийд, е американка с диплома от Бъркли, която от 7 години живее и работи в България, преподава превод в Софийския университет и активно превежда българска литература на английски, без делото ù да е било забелязано или отбелязано по какъвто и да било начин. Чудесно е, че редом с парите за трите превода на романа на Господинов са успели да се вредят „Поразените“ на Теодора Димова на гръцки и единствената поетическа книга, „Шествието“ на Кирил Василев на италиански.

Но като цяло изборът на Програмата за превод на Национален фонд „Култура“ издава късогледство, малодушие, раболепие и отблъскващо терситско куцукане подир победителите.

Пардон, подир Победителя.