Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Националната галерия: Опитват се да „овладеят“ НГ с планирана провокация и лъжи

Ръководството на галерията изпрати писмо до президента, председателя на НС и премиера с отговор на обвиненията срещу Яра Бубнова

Директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков - Националната галерия: Опитват се да „овладеят“ НГ с планирана провокация и лъжи

Директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова. Снимка: Емил Георгиев/Площад Славейков

Официален отговор на обвиненията, изброени в петицията за отстраняване на директорката на Националната галерия Ярослава Бубнова, инициирана от Станка Желева от фондация „Изиарт“ и Ния Пушкарова от сдружение „ИМЕ“, изпрати Националната галерия до президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и министъра на културата. Копие от писмото бе предоставено на медиите.

Междувременно петицията беше свалена от сайта peticiq.com по разпореждане на ръководството на портала „заради наличие на неверни факти“. До свалянето си петицията бе подписана от над 1700 души.

В отговора до институциите, подписан не от директорката Яра Бубнова, а от двамата ù заместници – Иван Милев и Николай Ущавалийски, както и от ръководителката на направление „Администрация и финанси“ Олга Арсова, се казва, че всички обвинения, изредени в петицията, са неверни.

„В последните няколко дни Националната галерия е изправена пред планирана провокация, започнала с предизвиканото напрежение при откриване на временната експозиция в „Квадрат 500“ на 6 март 2025 г., продължила със злостни медийни изяви и публикуване на споменатата петиция, и съпроводена с организирания от гражданско движение „Боец“ на 11 март 2025 г. протест пред Министерството на културата“, започва писмото.

Според авторите му, цялата активност е свързана с предстоящия конкурс за избор на нов директор на галерията.

Опитът за уронване на доброто име на галерията чрез дискредитиране на нейния директор цели именно по-лесното ù бъдещо „овладяване“.

В писмото се казва, че в петицията са изложени изцяло неверни твърдения, като на първо място се оспорва достоверността на източника, цитиран там – сайта klinklin.bg. Един от първите упреци към директорката на НГ, посочен във вече изтритата петиция, беше, че „Националната галерия на България прилича на провинциална художествена сбирка, подредена по морално остарял начин“. Отговорът от ръководството на галерията е, че концепцията за „Квадрат 500“ е създадена след петгодишна работа на група, ръководена от акад. Светлин Русев, а начинът, по който са структурирани колекциите, винаги е бил оценяван високо от публиката. Освен това от 2022 г. насам се работи по „нов тематико-експозиционен план на експозицията, за съвременен поглед и представяне историята на българското изкуство, както и творбите от другите страни и култури, с включване в експозицията на изкуството от ХХI век“.

В петицията срещу Яра Бубнова се твърдеше, че тя е отговорна за последиците от аварията в хранилищата на галерията от 7 февруари 2023 г. Казваше се също, че „по нейна лична вина противопожарните бутилки, които са силно взривоопасни, са се намирали в хранилищата, в разрез с всички правила за безопасност“. Авторите на писмото от името на НГ наричат тези твърдения „абсурдни“. Според тях противопожарните бутилки не са се намирали в хранилищата, а са били монтирани извън депата, което е установено и от протокол на Противопожарната служба. Уточнява се, че са пострадали 75 творби, от които 43 броя са с ниска степен на увреждане, 13 броя са със средна степен на увреждане, а 19 са с по-тежка степен на увреждане.

За всички пострадали произведения на изобразителното изкуство лабораторията по консервация и реставрация своевременно е предприела спешни укрепителни намеси, изготвила е подробни констативни протоколи за състоянието им, а творбите продължават да влизат поетапно за реставрационни работи“, казват от галерията.

Едно от обвиненията в петицията беше за възлагането на обществена поръчка за консервация и реставрация на фасади и ремонт на покрива на къщата-музей „Иван Лазаров“ в София на неколкократно завишени цени. Отговорът на ръководството на галерията е, че всички данни за тази обществена поръчка са публично достъпни, договор за ремонта на къща-музей „Иван Лазаров“ все още не е сключен, нито са разходвани каквито и да било средства, особено в цитирания размер от 549 488 лв. без ДДС. В момента тече процедура по обжалване на решението за избор на изпълнител, а предложената цена е 419 140, 10 лв.

„Невярна и клеветяща“ нарича ръководството на НГ квалификацията „престъпно бездействие“ по отношение на криптата към храм-паметника „Александър Невски“. В петицията Яра Бубнова бе обвинена, че като принципал на музея към криптата е допуснала десетки икони да бъдат застрашени. От галерията обаче подчертават, че проблемите с криптата и нейното състояние са следствие от общото състояние на храм-паметника и не могат да бъдат решени от НГ.

Ситуацията е усложнена допълнително след ремонта и преустройството през 2020-2021 г. на самия площад „Александър Невски“, при който са ремонтирани отводнителни канали и настилки, като обаче е некачествено изпълнен наклонът, оттичането и водосъбирането на прилежащите около Криптата тротоарни пешеходни плочи“.

Авторите на петицията обвиниха Яра Бубнова и в конфликт на интереси, свързан с ръководения от нея частен Институт за съвременно изкуство. От галерията подчертават, че още през 2019 г. е направена проверка от КПКОНПИ, при която е установено, че няма наличие на конфликт на интереси с частната организация.

Една от точките, по които авторите на петицията търсят отговорност на директорката на НГ, е липсата на информация за какво и как са похарчени парите от дарението на Маргарита Занеф на стойност близо 1,8 милиона лева, завещани на НГ през 2016 г. Отговорът в писмото на Националната галерия е, че парите все още не са похарчени. Сумата от 1 771 261, 35 лв, получена през 2018 г. от галерията, веднага е била преведена по банковата сметка на Министерството на културата.

До момента Националната галерия не е инициирала извършване на разходи за сметка на получената завещана сума. Към 10.03.2025 г. салдото по сметката със специален статут е 1 771 261, 35 лв.“, казват от галерията.

Ръководството на Националната галерия изразява тревогата си от факта, че общественото пространство е залято с „невярна информация, свързана с ръководството на музея, обиди, клевети и обвинения в престъпления на нейния директор“.

Безспорно налице са затруднения в работата на Националната галерия по отделни направления, породени от различни по характер обстоятелства. Уверяваме ви, че ръководството и експертният екип на музея полагат всички усилия законосъобразно, с професионализъм и отговорност да работят за изпълнение на задачите на Националната галерия“, завършва писмото.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)