Националната галерия украсена като дворец от XVI век

Впечатляващата си колекция от западноевропейски гоблени от XVI – XVIII в. представя за пръв път Националната галерия. Експозицията в Зала 19 на Квадрат 500 ще бъде открита на 12 март.

Текстилните пана са постъпили във фондовете на НХГ през 60-те години на ХХ век, депозирани от Българската народна банка за фондовете на неосъществената Национална галерия за декоративно и приложно изкуство. Изследването и подготовката на гоблените за експониране е продължило повече от година в Лабораторията по консервация и реставрация на Националната галерия, финансирано от Министерството на културата и в партньорство с Френския институт в България и Националната художествена академия.

Алегория на милосърдието, фрагмент от бордюр на гоблен, XVI в.; Фламандско ателие,
брюкселска школа; гладка гобленна техника, ръчно тъкана структура, вълна, коприна, 107 x 48 см

Гоблените, които ще украсят стените на Квадрат 500, принадлежат към златния период XVI – XVIII в. на двете най-значими школи – фламандската и френската. Изключително скъпото за производство ръчно тъкано на стан пано с цветни изображения, се използва за украса и стенна изолация в дворци и замъци. Със своето великолепие гоблените са собственост на елита, красят частни и обществени пространства и са признаци на власт и престиж. XVI в. е златният век на фламандското изкуство, а основен център за производството на гоблени е Брюксел. Изработват се серии фризоподобни монументални сюжетни композиции със сцени от Стария завет и християнската доктрина, както и пейзажи и алегорични образи. Използват се източници от античната митология, като такъв пример в изложбата е серията „Римляните и сабините“. Към средата на века гобленът се превръща в изтъкана истинска картина.

Серия „Римляните и сабините“: „Римлянин и сабинянка на фона на Консуалия“, втора
половина на XVI в.; Фламандско ателие, брюкселска школа; гладка гобленна техника, ръчно
тъкана структура, вълна, коприна; 245 x 140 см

Периодът XVII – XVIII в. е време на възход на френската традиция. По времето на Анри IV и Луи XIV и благодарение на инициативата на финансовия му министър Жан-Батист Колбер се създават Кралските манифактури на Гоблен, Обюсон и Бове. Тогава се привличат най-добрите представители на всички изкуства и занаяти за прослава на абсолютната монархия и за изпълнение на поръчки за благородници. Използват се модели на художници като Рубенс, Симон Вуе, Шарл Льобрен, Жан-Батист Удри, Франсоа Буше и Шарл-Жозеф Натоар. Темите са вдъхновени от религията, историята, митологията. Пример за това е гобленът „Надпреварата на Аталанта и Хипомен“ по сюжет от „Метаморфозите“ на Овидий. Тогава модните тенденции формират цели салонни решения с кресла с тъкàни тапицерии с антропоморфни животни по моралистичните басни на Жан дьо Лафонтен. Те предават вечни уроци за човешката природа и обществото. В тъкачното изкуство се проявява и вкусът към ориентализма, който илюстрират два гоблена по Клод-Жозеф Верне.

„Надпреварата на Аталанта и Хипомен“, XVIII в.; Кралска манифактура на Бове; гладка гобленна техника, ръчно тъкана структура, вълна, коприна; 310 х 240 см

В програмата към изложбата са предвидени лекции, специализирани турове и уъркшопи, посветени на технологията на създаване на гоблените, реставрацията и консервацията на старинен текстил, както и тези, насочени основно към детската и младежка аудитория. Планира се мобилна дигитализирана версия на експозицията, която ще бъде представена чрез Държавния културен институт към Министъра на външните работи в българските дипломатически мисии, в Българската културна асоциация в Брюксел, както и в Музея на текстилната индустрия в Сливен – филиал на Националния политехнически музей, в историческите музеи в Панагюрище и Стрелча.

Куратор на експозицията е Йоана Тавитян, а реставратори са д-р Елица Цветкова, Таня Манева, Светла Соколова, Диана Минкова, Маша Бакалова-Йосифова, Камелия Бачорска-Ценкова, Косара Нинова.

Изложбата с гоблените може да бъде разгледана в Квадрат 500 до 3 август.