Наука, или Изкуството да се поддържа разум

С редица международни гости, включително нобелов лауреат, над 30 събития в основната програма и повече от 20 в училищната – от 11 до 14 май ще се проведе Софийският фестивал на науката. Той е с нова дестинация – новия София Тех Парк на „Цариградско шосе“. Но как да се ориентираме сред толкова много събития за астрономията, химията, литературата, компютърните науки, пост-истините и фалшивите новини, загадките на уискито? Предлагаме ви някои от събитията, които силно препоръчваме да не пропускате – а целия календар можете да видите на сайта на Британския съвет, който е организатор на фестивала.

Началото се поставя още в първия ден, от 19 часа в четвъртък (11 май), с гостуването на проф. Дан Шехтман, носител на Нобелова награда за химия през 2011-а за откриването на квазикристалите. Но пред публиката в зала „Мтел Арена“ той ще говори за технологичното предприемачество и най-важния и неизчерпаем природен ресурс – човешкия гений.

От 1986 г. насам, вече повече от три десетилетия, проф. Шехтман преподава технологично предприемачество в Израел. Неговия курс са завършили около 10 хиляди учени и инженери в периода, в който Израел се превръща в стартъп нация. А мястото, където ще е лекцията, новият София Тех Парк, изглежда символично. Може би оттам ще тръгне и бъдещето на България към технологичното предприемачество?

Входът за събитието е свободен, но е нужна предварителна регистрация. Повече вижте тук.

След проф. Дан Шехман оставаме в „Мтел Арена“, защото от 20,30 часа там започва среща с многозначителното наименование „Колко наука има в… бутилка уиски“. Историци, технолози и учени от Глазгоуския университет обединяват сили с шотландската компания The Lost Distillery, за да изследват архивите, изкуството и науката на миксиране, за да върнат към живот легендарни шотландски дестилерии за уиски от ХIХ век.

Юън Хендерсън, презентатор от редица научни фестивали, ще ни запознае с науката за допир, вкус, аромат и баланс на уискито и ще ни разкаже как, наред със съставките, почвата, геологията, химията и дори музиката повлияват на вкуса му. За капак – от мълчалива публика зрителите ще се превъплътят в любопитни дегустатори.

Билетите за събитието струват по 5 лева, като е нужно присъстващите да са пълнолетни. Повече вижте тук.

Огромният напредък в науката в последния век се дължи до голяма степен на изучаването на електромагнитните лъчения. А днес гравитационните вълни – изкривяванията в пространство-времето, са посланиците, които могат да доведат до истинска революция в разбиранията на човека за Вселената. Съществуването им е предречено от Айнщайн още през 1916 г. в Теория на относителността, но близо един век науката не успява да го докаже.

До 2015-а, когато голямата новина дойде от учените от Лазерната интерферометрична обсерватория зa гpaвитaциoнни вълни (LІGО) в САЩ. За откритието, което изуми света, ще разкаже от първо лице в София (от 19 часа на 12 май, в зала „Мтел Арена“) проф. Алисия Синтес, главен изследовател и съпредседател на работна група в LIGO, работила по откриването на гравитационните вълни.

Събитието е с билети. Повече вижте тук.

Малко по-рано, от 17,30 часа, в петък, в зала „BASF Лаборатория“, лекарката Виктория Илиева ще прегледа популярни литературни произведения и кои части от текстовете подсказват за дадено заболяване, за лечението през съответната епоха и възможностите за медицината днес. Сред творбите са „Тютюн“, „Железният светилник“, „Дамата с камелиите“, „Цар плъх“, „Любов по време на холера“, „През чумавото“, „Мъртвата зона“ и „Божествена комедия“.

„Литературни диалози“ е със свободен вход, но се изисква предварителна регистрация. Повече за събитието вижте тук.

Всички помним „Матрицата“. Но как работят хакерите действително? Хакерски атаки на живо и поглед към някои от големите кибер инциденти и скандали в последно време ще видим в зала „Мтел Арена“ от 13,30 часа на 13 май в „Бели хакери за черни дни“.

Как стана възможно хакването на щаба на Демократическата партия в САЩ? Как изтекоха данните за офшорките от скандала „Панама пейпърс”? Могат ли хакери от Бангладеш да влязат в дома ви в София и да ви спрат бойлера… или какви са проблемите със сигурността на т.нар. „Интернет на нещата” (Internet of things)? Това ще ни представят белите хакери от сдружение „Сейфър – дигитално читалище за онлайн сигурност”.

Събитието е с билети. Повече вижте тук.

Ако съдбата на лъва Сесил от националния парк в Зимбабве ви е трогнала, то „Ловни трофеи и(ли) диви животни в Африка“ ще предизвика интереса ви. Полският зоолог д-р Джоана Багниевска от 16 часа на 13 май (в зала „Зона 42“) ще ни разкаже как преследването на ловни трофеи засяга опазването на света на дивите животни в Африка – дали това е жестоко и опасно забавление, или е пример за естествения подбор в природата?

Събитието е със свободен вход, но се изисква предварителна регистрация. Повече вижте тук.

За „бойното поле“ между науката и религията ще говори британецът Малкълм Лав от 19 часа на 13 май в зала „Мтел Арена“. Ричард Докинс ни е убеждавал неведнъж в правотата си, но къде е интересното в конкретния случай? Малкълм Лав е бил всъщност пастор в англиканската църква, а сетне военен кореспондент в Никарагуа и Ел Салвадор, продуцент в Би Би Си и университетски преподавател по комуникация на науката.

Стоял и от двете страни на „барикадата“, той със сигурност може да очертае конфликтната зона между религията и науката.

Събитието е с билети. Повече вижте тук.

ШОК! ЕКСКЛУЗИВНО само ТУК! Посетете това събитие и ще се случи нещо невероятно… Срещаме „новини“ с подобни заглавия ежечасно в социалните мрежи. За пост-истината и „фалшивите новини“ от 13 часа в зала „Мтел Арена“ в неделя (14 май) ще разговаря интересен отбор – от едната страна ще е математикът проф. Николай Витанов от Института по механика към БАН, от другата създателят на „Не!Новините“ Самуил Петканов, а в ролята на модератор влиза Вера Гоцева, която в последно време търси истината през обектива на фотоапарата си.

Събитието е с билети. Повече вижте тук.

Кулминацията на целия Софийски фестивал на науката се очертава на 14 май (неделя) от 18 часа в зала „Мтел Арена“. Там тогава ще се проведе националният финал на „Лаборатория за слава FameLab“ 2017, когато млади учени ще трябва да се преборят за сърцата на публиката и одобрението на журито, за да ни представят на международния FameLab, понякога представян като „Евровизия на науката“.

Защо мъжете имат зърна? Колко конски сили има едно магаре? Може ли носенето на червени дрехи да даде предимство в спорта? Такива странни (и сложни) въпроси могат по удивителен начин да бъдат обяснени съвсем просто – на това ще станем свидетели и в самия край на Фестивала. Ще разберем също и кое ще е лицето на науката на България, което ще ни представи пред света.

Събитието е със свободен вход, но се изисква предварителна регистрация. Повече вижте тук.

Разбира се, какво да посетим в „София Тех Парк“ в средата на май е една много субективна селекция. Програмата е толкова разнообразна, че за четирите дни от фестивала зрителите ще могат да научат повече за Big Data, която така или иначе знае всичко за тях, за елементарните частици и Вселената, ще посетят (поне задочно) непристъпни кътчета на Земята и извънземните места на собствената ни планета, ще ловуват митове и ще слушат приказка за химичните елементи. А майка и дъщеря – съответно филолог и генетик – ще търсят допирните точки между структурата на ДНК и българската азбука.

„Мозъкът е като мускул. Когато го използваме, се чувстваме много добре – казва Карл Сейгън. – Разбирането носи щастие.“

До щастието остава точно месец.