Да надникнем в бъдещето през очите на писателите

„Живот в бъдещето“ е темата на Лондонския литературен фестивал, който започва на 5 октомври и ще продължи до 15-и този месец. По покана на „Гардиън“ група писатели споделят идеите си за предстоящата част от приключението, наречено човечество. Едни от тях виждат заплаха в бъдеще време, с участието на технологиите в най-разрушителните сценарии – но тъкмо блестящите технологии ще ни помогнат да излезем от всяка ситуация.

Ричард Докинс:

Ще имаме радиовръзка с извънземни светове

Съществува сериозен риск от климатична катастрофа – и тя може да дойде съвсем скоро. Друга еднакво тревожна възможност този век е, че оръжията за масово унищожение, които принципно са предназначени за сдържане на потенциални противници, могат да попаднат у налудничави хора, за които сдържането нче означава нищо. Да допуснем, че ще оцелеем от предизвикани от самите нас катастрофи; външните опасности също могат да бъдат преодолени, благодарение на блестящата технология, позволяваща кацането върху комети. Светът на динозаврите е приключил, когато комета или гигантски астероид отприщва страховито разрушителни сили. Това може отново да се случи, а по-малки, но също опасни удари, стоят като постоянна заплаха. Бъдещите телескопи могат да алармират за задаващи се от по-далеч опасни тела и това да позволи на инженерите да разработят противодействие срещу болида навреме, а ако се наложи – да го отпратят и в безопасна орбита.

В света на научните изследвания генетичните експерименти ще напреднат много и ще станат по-евтини. Това ще доведе до революция в медицината, таксономията и собствената ми сфера на интереси – еволюционната биология, без да споменавам криминологията. Ембриологията и клетъчната биология ще напреднат мощно. Новите технологии ще позволят на палеонтолозите и археолозите да работят без разкопки. Развитието на изобразителния софтуер ще доведе смесването на физическа и виртуална реалност.

След 50 години може и да има самоподдържащи се колонии на Марс. Достигането на други звезди остава доста по-далеч в бъдещето, но радиовръзка с учени от извънземна цивилизация е винаги отворена възможност. Само че ще е връзка с прекъсвания от векове.

Маргарет Атууд:

Имаме бъдеще, ако не отровим океаните

Ще бъде ли планетата обитаема след 50 години? Да отровим океаните и играта ще свърши за големите морски бозайници, а океаните създават от 60 до 80% процента от кислорода ни. Свръхзатоплянето и замърсяването им с пластмасови отпадъци може и да подпечата съдбата ни. Надявам се, че ще се окажем достатъчно умни, за да избегнем такава участ. Повечето идеи, които предлагам в книгите си, са ужасяващи, но изглежда, че например употребата на кръв от млади хора за поддържането на живота у богати старци вече е в ход. Опитвам се да избягвам предсказания за бъдещето, защото има толкова много възможности. Но ето един сигурен залог: след 25 години няма да ме има на планетата, освен ако, разбира се, не докопам с пипалата си малко младежка кръв.

Етгар Керет:

Доброто и злото се движат в спирала

Като родител смятам, че най-голямото предизвикателство винаги ще бъде да служим като посредници между децата и света, който често изглежда напълно безумен. Технологията може и да напредва, но човешкото поведение остава непридвидимо и често мъчно за обясняване. Намирам настоящето за достатъчно трудно за обясняване. Когато реша този въпрос за себе си, може и да съм готов за друго предизвикателство, но в най-широк смисъл нещата ще се подобряват, ще се влошават и пак ще се подобряват.