Науките вредят на щастието, казва „Глупостта” според Еразъм

Роденият преди половин хилядолетие мъдрец е описал с блестяща ирония непроменимото човечество

Бюст на Еразъм Ротердамски в родния му град Гауда, Нидерландия. Снимка: Уикипедия - Науките вредят на щастието, казва „Глупостта” според Еразъм

Бюст на Еразъм Ротердамски в родния му град Гауда, Нидерландия. Снимка: Уикипедия

Преди точно 555 години се ражда един от най-големите мислители на човечеството – Еразъм Ротердамски. Холандският философ живее във времена, когато се водят религиозни войни. Протестантството, постулирано от Мартин Лутър, започва своя възход , а хуманистът Еразъм  трудно се примирявал с подобна вяра в предопределеността и опитите да се снеме от раменете на хората отговорността за собствения им живот.

Еразъм Ротердамски е един от първите космополити в Европа, днес вероятно биха го нарекли „глобалист” заради убеждението му, че човек не може да бъде определян според гражданството или етническия си произход.

Написаната в началото на ХVІ век „Възхвала на глупостта”, сатиричен монолог на самовъзхваляващата се човешка глупост, е едно от най-ярките произведения на Ренесанса и е все така актуално и днес. Кратката саркастично-иронична творба претърпява седем издания още в годината на първата си публикация през 1511 година, а докато Еразъм е жив е преиздавана над 40 пъти.

Половин хилядолетие по-късно това произведение все още е удивително актуално и сякаш е писано за човечеството днес, но саркастичната ирония на тази вдъхновена творба – парадоксално – е все по-трудна за разбиране от съвременния човек.

Предлагаме ви да прочетете откъс от „Възхвала на глупостта” в превод на Александър Милев и да потърсите аналогиите с днешния ден.

XXXII. Науката е рожба на суетата

Струва ми се, че вече чувам протестиращите философи. „Цяло нещастие е, казват те, да се подчиняваш на Глупостта, да се заблуждаваш, да се мамиш и да тънеш в невежество.“ Напротив! Това значи, че си човек. Не виждам защо трябва това да наричаме нещастие, щом така сте родени, така възпитани, така привикнали и щом това е общата съдба на всички. Не е никакво нещастие това, че нещо се намира в естественото си положение. Иначе би трябвало да смятаме човека достоен за оплакване, че не може да хвърчи като птиците, че не може да ходи на четири крака като животните и че не е въоръжен с рога като бик. По същите съображения тогава ще наречете най-красивия кон нещастен, понеже не знае граматика и не се храни с баница, а бика ще смятате за нещастен, понеже не е годен за дресиране. И тъй, както не е злочест конят, който не знае граматика, така и глупавият човек не е нещастен, понеже това е присъщо на неговата природа. Остроумните мъдреци отново напират срещу мене. „Само на човека е дадено знанието на науките, казват те, та с тяхна помощ да попълня в ума си това, което му липсва по природа.“ Нима има някаква сянка от истина в твърдението, че природата, която е толкова усърдно бдяла при създаването на червеите, билките и цветята, е спала само при създаването на човека, та той единствен да се нуждае от науките, които е измислил за пълна гибел на човешкия род известният злокобен гений Тевт. Науките не само че не са полезни за щастието, но и вредят на това, за което се казва, че са били изнамерени, както според Платон изящно е доказал това известният твърде умен цар за изнамирането на азбуката.

Следователно и науките, както и другите язви за човешкия живот, са създадени от едни и същи автори, т.е. от демоните, на които е дадено това име, близко до името даемони, което значи знаещи. По времето на златния век човешкият род си е живял без наука, а само според природата и вродения им нагон. Па и защо ли е потрябвала граматика на хората, когато всички са си служили с един и същ език и говора употребявали само да се разбират помежду си. Каква полза би принесла диалектиката, щом не е имало борба между несъгласни мнения? Какво място би имала реториката, когато никой не създавал неприятности на съседа си? Кому е било нужно знанието на законите, когато липсвали лоши нрави, които без съмнение са създали добрите закони? Хората са били твърде религиозни, за да изследват с нечестиво любопитство тайните на природата, да изчисляват големината, движенията и влиянието на небесните тела върху людската съдба и да проникнат в скритите причини на нещата. Те смятали за кощунство смъртният човек да дръзне да е по-мъдър, отколкото му е отредено от съдбата. Никому не идвала и наум безумната мисъл да изследва това, което се намира отвъд небето. Но заедно с постепенния упадък на чистотата от времето на златния век злите гении изнамерили науки и изкуства, отначало малко на брой и усвоени от малцина. По-късно суеверието на халдейците и празното лекомислие на гърците измислиха хиляди други неща, истински мъчители за духа, та вече е достатъчна само една граматика да обърне във вечна мъка живота на човека.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах