Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Навални“ с Христо Грозев с „Бафта“ за документален филм (снимки)

„На западния фронт нищо ново“ и „Баншите от Инишерин“ станаха големите победители на церемонията

Христо Грозев (на преден план) и Алексей Навални в кадър от документалния филм „Навални“ - „Навални“ с Христо Грозев с „Бафта“ за документален филм (снимки)

Христо Грозев (на преден план) и Алексей Навални в кадър от документалния филм „Навални“

„Навални“ – филмът на Си Ен Ен и НВО за мистериозното отравяне на Алексей Навални, спечели награда „Бафта“ за най-добър документален филм. Отличията на Британската филмова академия бяха връчени снощи, 19 февруари, на церемония в Лондон.

Документалната продукция проследява разследването на Христо Грозев, Мария Певчих и журналистите от „Белингкат“, като откритията им намекват, че в атаката над Навални пръст има самият Путин. Грозев обаче вероятно е разбрал за победата от екрана, тъй като не бе допуснат като гост на церемонията. Миналата седмица той сподели в Туитър профила си, че е получил отказ да присъства на събитието, тъй като представлява риск за сигурността на останалите присъстващи.

„Искаме да посветим тази награда на Христо Грозев, нашия български зубър с лаптоп, който не можа да бъде с нас тази вечер, защото животът му е застрашен от руското правителство и Владимир Путин“, каза продуцентът Одеса Рей по-късно пред журналистите.

Екипът на „Навални“ с наградата за документален филм. Грозев не бе допуснат до церемонията. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Режисьорът Даниел Рохер заяви от сцената, че „светът не бива да се страхува да застане срещу автократизма във всичките му форми“. По-късно пред медиите екипът на филма отбеляза липсата на Грозев:

„Изключително е тъжно за нас, Христо всъщност бе основният двигател за този филм, той ни запозна с Навални – коментира продуцентката Одеса Рей. – Той е изключително важна част от този филм.“

Самият Грозев не е носител на статуетката, в екипа на продукцията той е вписан единствено като участник. Победата на снощните награди дава тласък на продукцията за церемонията „Оскар“ от 12 март, където „Навални“ отново ще се претендира за най-добър документален филм.

Големият победител на вечерта бе немският „На западния фронт нищо ново“, адаптацията по едноименния роман на Ерих Мария Ремарк. Филмът стана носител на седем награди, включително за най-добър филм и режисьор (Едвард Бергер).

„Това е забележително“, коментира продуцентът Малте Грюнерт и обърна внимание как „история за поколение, отровено от крайнодясната пропаганда, че войната е приключение“ е актуална и днес.

Останалите „Бафта“ бяха за чуждоезичен филм, операторско майсторство, адаптиран сценарий, саундтрак и озвучаване.

С четири награди второто често споменавано заглавие на вечерта бе „Баншите от Инишерин“, отличен за най-добър британски филм, оригинален сценарий, поддържаща мъжка роля за Бари Киогън и поддържаща женска роля за Кери Кондън.

Бари Киогън, победител в категорията за поддържаща мъжка роля. Снимка: ЕПА/БГНЕС

От ляво надясно: двама от продуцентите на „Баншите от Инишерин“, Кери Кондън и режисьорът Мартин Макдона. Снимка: ЕПА/БГНЕС

При главната мъжка роля победата неочаквано отиде у Остин Бътлър за ролята му на Елвис в едноименния биографичен филм на Баз Лурман. Останалите три награди за „Елвис“ бяха за кастинг, костюми и грим и прически.

Остин Бътлър с наградата за главна мъжка роля. Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Бафта“ за главна женска роля бе за Кейт Бланшет и ролята ѝ в „Тар“ на Тод Фийлд – филм, който тя описа в благодарствената си реч като „много опасно начинание, което има потенциал да сложи край на кариерата ми“.

По-късно пред репортерите зад кулисите тя уточни, че персонажът на диригентката Лидия Тар, обвинена в злоупотреба с влияние и сексуален тормоз от свои подчинени, „не може да бъде по-далеч от мен“, но все пак актрисата се свързала с героинята, защото „тя е не просто персонаж, а въплъщава вид специална криза“.

„Може би обстоятелството, което ме накара така дълбоко да се свържа с нея, бе че тя се приближава бавно към края на нещо, края на артистичния си цикъл“, допълни Бланшет.

Кейт Бланшет с наградата за главна женска роля. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Актрисата сравни това с нейните собствени преживявания, свързани с навършването на 50 години, коментирайки, че пандемията ѝ е дала възможност „да направя промени, които исках от дълго време“.

Водещ на тазгодишната церемония бе Ричард Е. Грант, който не пропусна да спомене шамара на Уил Смит от миналогодишните „Оскари“:

„Днес никой няма да бъде шамаросван. Е, само тупан по гърба“.

Гости на събитието бяха принц Уилям и принцесата на Уелс Кейт. Хелън Мирън обяви специален сегмент от вечерта, посветен на покойната кралица Елизабет II, която до смъртта си бе президент на Британската филмова академия.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg