В началото беше Верди. Какво по-добро начало за текст, когато отразяваш концерт, започнал с увертюрата „Силата на съдбата“, брилянтно изпълнен от Симфоничния оркестър на БНР? Петък вечер е, в София е нетърпима жега (от която най-сетне се отървахме снощи), а зала 1 на НДК е пълна с хора, които нямат търпение да чуят италианското трио Il Volo.
Това не е обичаен класически концерт, разбираме го от самото начало – доминира показната приповдигнатост, отвсякъде се правят селфита, обзалагам се, че Фейсбук за около два часа се е преситил от отбелязвания на хора в НДК. Но е хубаво: атмосферата е празнична, тримата италианци са безгрешни в изпълненията си, акомпаниментът на Радиосимфониците е перфектен.
Il Volo са заедно вече от осем години, но историята на концерта Una Notte Magica – A Tribute to the Three Tenors е от по-отдавна. Пиеро Бароне, Иняцо Боскето и Джанлука Джинобле ни връщат към юли 1990 г., когато започва възходът на Тримата тенори. Лучано Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго излизат заедно в Термите на Каракала в Рим и удивляват света с оперния си кросоувър. Албумът, който произлиза от този концерт, се превръща в най-продавания класически албум.
В магичната си нощ в София Il Volo направиха всичко, което се очаква от тях – представиха ни някои от най-популярните тенорни арии от света на операта, чухме класически италиански песни, „Мария“ от мюзикъла „Уестсайдска история“, американската (но всъщност френска) My Way, завърнахме се в Соренто, спомнихме си за Павароти с „О соле мио“ и „Аве, Мария“, не пропуснахме и „Карузо“.
Триото невинаги бе трио – видяхме всички възможни комбинации между Пиеро Бароне, Иняцо Боскето и Джанлука Джинобле (които не пропускат и шеговито да се подкачат един-друг), а особено интересен се оказва своеобразният им сблъсък – почти в самото начало на концерта, след като вече бяхме чули Nessun Dorma от „Турандот“, всеки от тримата направи по едно солово изпълнение (Доницети, Росини и Пучини), някак за да ни демонстрират, че триото е всъщност синтез от три наистина добри гласа. Що се отнася до прехода от жизнерадостната La Danza на Росини (Джанлука) към изпълнената с болка E lucevan le stelle от „Тоска“ (Пиеро) – още тук публиката вече предчувстваше блясъка на звездите, за които Каварадоси с болка пее.
Финалът на концерта впечатли и с друго. След като вдигнаха публиката на крака с „Наздравицата“ от „Травиата“ (с какво да завършиш такава програма, ако не отново с Верди?), тримата изпълниха и един бис, с песента, с която се прочуха по света: Grande Amore. А след това оркестърът продължи с повтарящ се рефрен от нея, докато Пиеро, Иняцо и Джанлука се ръкуваха и снимаха със струпалите се в оркестрината свои почитатели.
Колкото до мен, продължавам да съм убеден, че зала 1 не е място за опера, дори и озвучаването да е наистина професионално изпълнено, както сега се бяха погрижили организаторите. Много се надявам някой ден да чуя Il Volo в зала „България“ например – ето това ще е пиршество за слуха от най-висш ранг.

Джанлука и Пиеро благодарят на публиката след дуета си на My Way.

Закачки между Иняцо и Пиеро

Публиката с включени телефони в ръце след призив от Il Volo.

Финалният бис на триото – Grande Amore
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение