„Наздравицата“ от „Травиата“ – Дунавското хоро на операта

Операта е трудно изкуство и често остава неразбрана. За да ви приближим до върховете ú, ви предлагаме да прочетете първия от поредицата текстове за опери, публикувани периодично от фейсбук страницата „Ревюта на опери“.*

Травиата: Добър вечер, скитнице
Заглавие: „La Traviata”
Композитор: Джузепе Верди (1852 г.)

„Травиата“ е opera starter pack. Няма начин да не ви хареса. Идеална е за първи досег с операта, понеже си има всичко: много хора на сцената, облечени във фракове и кринолини, хубави мелодии от категорията „аз това го знам“, любовна история и драма на килограм.

„Травиата“ е „Дамата с камелиите“, но с музика. Романът става вайръл и Верди му прави оперен римейк. И то хубав. Култът към леката жена вдъхновява творците от векове – т`ва Дюма, Тулуз-Лотрек, Буковски, Слави Трифонов и още десетки представители на световното изкуство. По тая тема народът като казва „да не ти е в къщата“, отправя едновременно предупреждение и пожелание. Но стига за психологията на сексуалните предпочитания, да се върнем на операта.

Куртизанката Виолета живее в състояние на вечен купон от типа „да падат дрехи и задръжки“, а апартаментът ú е базов лагер на парижката бохема. Ненадейно се влюбва в момче от сой – Алфред Жермон, зарязва древната професия и двамата отиват да живеят на село. После идва баща му на Жермон и ú казва:

„Виж какво, моето момиче, много те харесвам (има си хас), но не може да стане работата с тая твоята репутация, аз имам и дъщеря да женя.“

В израз на любов и саможертва Виолета зарязва гаджето си, без да му се обяснява. После започва да кашля лошо. Което явно не ú пречи да пее в най-високите октави, докато умира. С две думи – „Pretty woman“ без хепиенда. И да, Джулия Робъртс във филма реве точно на „Травиата“.

„Наздравицата“ със сигурност я знаете – в оперния свят тя е нещо като Дунавското хоро на Нова година.

4,5 от 5 звезди и поредното евала за Верди.

*Текстът е публикуван с изричното разрешение на автора – фейсбук страницата „Ревюта на опери“