Не, Анкара 2016 не е Сараево 1914

След убийството на руския посланик в Турция в понеделник, някои международни наблюдатели започнаха да го сравняват атентата срещу ерцхерцог Франц Фердинанд, поставил началото на Първата световна война.

Паралелите са изкушаващи – смърт в чуждестранна столица по време на силно геополитическо напрежение и оплетени съюзи – и несъмнено убийството на Андрей Карлов е опасно развитие. Но аналогията никак не е полезна.

Както писах и миналата година след разговор за предстоящата Трета световна война покрай свалянето на руския изтребител в Турция, ситуацията в Сирия и Ирак – в нейния мащаб, сложност и бруталност – вече представлява „световна война“ в много отношения. Онова, което се чудят хората, когато говорят за „1914“ или „Трета световна война“, е дали ще видим директна война между Турция и Русия (и евентуално други страни) – завръщане към смъртоносните войни между национални армии, които са рядкост от средата на ХХ век насам.

Това изглежда малко вероятно, а е още по-малко вероятно да бъде провокирано от този инцидент. Връзките Русия-Турция всъщност се подобряват напоследък, отчасти и заради провалилия се опит за преврат срещу Реджеп Тайип Ердоган през лятото. Атаката от екстремист срещу руски дипломат в Турция ще даде почва за по-близко сътрудничество, а не за конфликт.

Вижте още: РУСКИЯТ ПОСЛАНИК В ТУРЦИЯ УБИТ ПРИ НАПАДЕНИЕ

Фактът, че атентатът бе извършен от турски полицай, ще захрани любителите на теории на конспирацията, но ранните индикации са, че руските държавни медии описват нападението като опит на терористи да забият клин в отношенията между Москва и Анкара, а не като свидетелство за турско предателство.

А това са лоши новини за онова, което е останало от анти-Асад силите, както и за цивилните, които живеят в зони, контролирани от бунтовниците в Сирия: видео кадри, които показват терорист да крещи „Не забравяйте Алепо“, след като хладнокръвно е застрелял някого, няма да доведат до международни симпатии за каузата му. Но случаят може да бъде използван като претекст за още повече ескалация на саморазправата на Ердоган с местните политически опоненти и независими медии в Турция.

И все пак това е тревожно събитие насред много обтегната ситуация. Не би трябвало обаче да доведе от международна катастрофа. Да се надяваме, че въвлечените световни лидери – и всички световни политици в режим на изчакване – ще запазят спокойствие.