Шегобиец изглежда Недялко Делчев – режисьорът, предизвикал на дуел критика Георги Каприев. Няма как иначе да приемем намерението му да бие, да хапе и да накаже физически автора на статия за неговия спектакъл „Генерална репетиция за самоубийство“. Хитроумна шега е гневът му – справедлив или не, върши двойна и тройна работа – уж брани единствено творческото си достойнство, но покрай това ни кани на театър, а и породи дебат на територията на културата, предизвика обществото да се включи в един творчески процес. За съжаление, философът Каприев като че ли не притежава чувството за хумор на Делчев, защото не намери за нужно да отговори на режисьора, а и явно не му се влиза в подобни интелектуални двубои. Интелектуални, защото надали някой вярва, че ще се стигне до бой.
Въпросът, който мнозина си задават покрай яда на режисьора, е слаб ли е всъщност неговият спектакъл. Това обаче не бе така съществено край по-важните теми, които породи „дуелът“ – една от тях е има ли нужда културата да бъде тъпкана от видни нейни апологети като проф. Каприев. Тя и без това е сбутана в периферията от кого и какво ли не, но най-вече от явлението „чалга в театъра“, подхранвано с висококалорични суми от реформата в сценичните изкуства. Анализът на Каприев действително е унищожителен, а подобни крайни оценки действат деструктивно на българската култура, която по време на прехода претърпя твърде много щети. Колкото и слабо да е това представление, а то не е, трупата не заслужава този „побой“ и отношение. Именно отношение към театъра липсва в текста на философа. Освен чувство за хумор, той не притежава и любов към това изкуство, за да погледне по друг начин на успехите и провалите на сцената.
Делчев обаче не е прав за друго. Проф. Георги Каприев, както и всеки зрител на този спектакъл, със сигурност има право да изказва мнение за творбата му. Няма как да очакваме анализи само от автори с дипломи за критици, това е смехотворно! Налагането на табута в едно демократично общество е опасно. А за свободата да изказваш мнение, както видяхме при „Шарли Ебдо“, някои дават живота си.
Всяко едно събитие в културата би трябвало да предизвиква мнение, дебат, а защо не и промяна в мисленето, реконструиране на общественото мнение. Без рикошета на публиката залата на всеки един спектакъл ще остане празна. Стилът на текста на Каприев е блестящ. Но не и аргументите му, позата, с която е написана статията „Рецепта за театрално самоубийство“. И най-сбърканият спектакъл в театъра не е самоубийство, а опит за култура. Убийство е чалгата в театъра. Симптомите в началото са безобидни, но в крайна сметка диагнозата е смъртоносна… Защо не пише за това Каприев?
Впрочем, Делчев прави същото, каквото и Каприев – влиза в ролята на единствена инстанция. Българската критика – не само театралната, а и във всички области на културата – обича да коментира с високомерие и дори презрение. Често заема позата на цензор, който определя кое е красиво и кое – грозно, кое е добро, кое – лошо. Един умел автор може лесно да изнамери аргументи и за двете. Но кой в крайна сметка може да нареди на зрителя как да преживее едно произведение? Този тип критика вреди на културата така, както и чалгата. Впрочем, самите театрали често правят същото – ако един критик не харесва представлението им, го обявяват за простак, който „нищо не разбира“. Така се лутаме между „харесва ми“ и „не ми харесва“ и като нищо може да се стигне до скубане, драскане, хапане, ритане, а може и до бой с тояги, както се заканва Недялко Делчев може би не съвсем на шега.
Професията на единия е да стреля със слово, а на другия – с думи и образи. Единственото място, където се срещат по работа, е театралният салон. Дистанцията между тях е добре да е по-голяма от един изстрел разстояние. И въобще защо и Каприев, и Делчев говорят за смърт, за заличаване в изкуството? Независимо дали е на майтап!
Изкуството има смисъл, когато прави нещо различно, когато променя света. Може да е само с една дума, с жест или с цяло произведение. Театърът определено е мястото, където това би могло да се случи. Ако не е станало днес, не се е получило с този спектакъл, нека не го доубиваме с няколко умело наредени думи. Артистът е силно чуплив и лесно може да бъде сломен, г-н Каприев!
А ако промяната така и не се случва – вината никога не е само в публиката, нито в актьора, а още по-малко в критика. За да разбира, зрителят има нужда да бъде култивиран с познание, натрупано от гледане на много спектакли в театъра, от музика, литература, изкуство. За да играе, актьорът се нуждае от любов и аплодисменти – понякога рехави, друг път силни и невъздържани. Необходима му е и култура не само в областта на драмата. За да пише, критикът трябва да цени мисията на твореца в общество, което изпитва все по-малко желание да прекарва вечерите си другаде, освен пред телевизора.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение