Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Не „борец за свобода“, а Свободен Човек

Милен Цветков в последното си предаване „Алтернативата“ по TV1. Снимка: Стопкадър - Не „борец за свобода“, а Свободен Човек

Милен Цветков в последното си предаване „Алтернативата“ по TV1. Снимка: Стопкадър

Преди няколко години говорим с Милен Цветков в предаването му. И той казва: „Основното нещо е, че тези хора нямат страх. Достатъчно е да се надрусат, да изпият пет бири и могат да направят какво ли не“… Вчера го направиха.

Милен беше ироник. Сигурен съм, че щеше много да се смее, ако прочете професионалните статус-оплаквачи сега. И щеше да пусне безпощаден лаф. Не си падаше по патетични работи.

През годините съм му гостувал често, нямам идея защо обичаше да ме кани. Първият път бях келеш на 20 и няколко. Той нямаше особена „медийна“ причина да ме покани, но го направи. И продължи.

Една част от същите тези, дето сега неумолимо го оплакват в интернет, тогава ме предупредиха, спомням си много добре: „Внимавай, няма да ти е приятно, той е арогантен, прекъсва гостите…“. Нищо такова не се случи – винаги, когато сме били в предаването му, се е държал с мен уважително, дори ми помагаше да изкажа тезата си.

И друго – какво значи „да ти е приятно?“ Това да не е „На кафе“? Не отиваш, за да ти е приятно, а за да кажеш, ако може, някаква истина.

Отношението му към истината е нещо, което ми направи впечатление – сега го бъркат с „борба за кауза“. Не е това. Отново – не става въпрос за патетични неща. Той обичаше да хване истината за сапа и да я размаха като брадва. И с нея да накара лъжеца да се почувства като лъжец, глупака да се почувства като глупак, да им се подиграе, защото го заслужават и ако може, в ефир, всичко от абсурдния ни ден да си дойде на мястото поне за малко.

Познавам това чувство, близко ми е. Има нещо хулиганско, но и окриляващо в него. Тези, които не го познават, винаги го бъркат с арогантност. Окей, нека е арогантност.

Милен имаше проблеми с работодатели и беше свалян няколко пъти от екран точно защото не беше „борец за свобода“, а беше свободен човек. Това е много по-опасно. Защото „борецът“ търси нещо, което го няма и е склонен на компромиси по пътя. А свободният човек е свободен по дефиниция и ти нищо не можеш му направиш.

Ако го уволниш, той няма да падне по гръб. Ще отиде, ако трябва, да продава месо и после ще се върне – за да си дадеш сметка кой е, от какво е направен.

Когато изразява нещо публично – то ще е иронията, провокацията. Когато прави добро, ще си трае. Помня как взе на работа един приятел поет, който беше изпаднал в нужда. Взе поет. В екипа си. В телевизията.

Познавам добре и тая негова усмивка – когато ти е приятно от самата провокация, удобно ти е в неудобството. Така биеш абсурда – вършейки си работата. Мнозинството няма сетиво за абсурда, въпреки че живее в него. Той имаше, затова се усмихваше. Защото не беше изненадан.

Знаеше, че във всеки един момент, някъде в тая безумна, грохнала, любима България лети един джип… И ние трябва да направим своя избор – от коя страна ще сме?

По-достойното е да не сме в джипа. По-опасното също.

Премиерът нали брои луксозните коли в България – тоя джип ще го брои ли?


Текстът е от профила на Иван Ланджев във Фейсбук.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС