Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Не е съборетина, а културно наследство за 1 млн. долара

Малката дървена къща на Роза Паркс (предизвикала промяна в американското общество с отказа си да отстъпи мястото си на бял мъж в автобуса) ще бъде предложена на търг

Роза Паркс остава в историята с автобусния бойкот в Монтгомъри, Алабама, но всъщност по-голямата част от живота си прекарва в Детройт, в тази къща. Снимка: Фабиа Мендоса - Не е съборетина, а културно наследство за 1 млн. долара

Роза Паркс остава в историята с автобусния бойкот в Монтгомъри, Алабама, но всъщност по-голямата част от живота си прекарва в Детройт, в тази къща. Снимка: Фабиа Мендоса

През 50-те цветнокожите в Америка не могат да посещават определни барове, посещават отделни тоалетни, нямат право да сядат на първите места в автобуса, нито да делят двойка седалки с бели пътници. „Цветната секция” в автобусите се меняла при нужда – ако нямало достатъчно места, чернокожите трябвало да се преместят към задната част на автобуса, да се возят прави или да слязат от превозното средство (въпреки че са 75% от редовните пътници). През зимата на 1955 г. обаче Роза Паркс отказва да отстъпи мястото си в градския транспорт на бял мъж, вследствие на което бива арестувана за нарушаване на закона за сегрегацията, припомня сайтът на института „Смитсониън“.

Отказът на Паркс и ответната реакция на властите в Алабама (осъдена е за гражданско неподчинение да заплати глоба от 14 долара) предизвикват продължителни протести за равноправие от чернокожото население в щата – т. нар. „автобусен бойкот”. Чернокожото население отказва да се качи на градския транспорт, докато правилата не бъдат променени и автобусите нямат разпределени секции. Начело на бойкота е Мартин Лутър Кинг.

Повече от 60 години по-късно, домът на Роза Паркс в Детройт, където се премества да живее след случката, има интересен живот. През 2014 г. племенницата на Паркс, Реа Маккоули, купува събарящата се къща за 500 долара. Първоначалната ѝ идея била да я превърне в музей, но така и не успява да намери финансиране за целта. Късметът ѝ се усмихва през 2016 г., когато американският артист Райън Мендоса се включва в проекта и подрежда вещите от дома на активистката за граждански права в арт инстлация, гостувала и в Берлин.

Днес къщата е запазила външния си вид, но няма да се продаде за 500 долара, въпреки силно олющената си фасада. Ще бъде предложена на търг – и очакването е, че ще се продаде за сума между 1 и 3 млн. долара. Аукционерите се надяват, че спечелилият търга ще е музей или организация, които имат инерес да изложат дома като артефакт.

Америка за България

В началото къщата на Роза Паркс не била особено щастливо място – стопанката ѝ напразно търсела постоянно работно място, докато същевременно опитвала да издържа голямото си семейство. Намира си работа чак през 1965 г. – като административен помощник на детройтския конгресмен Джон Кониърс.

От април 2017 г. до януари 2018-а къщата на Паркс била изложена в Берлин. Мендоса изпитва интерес към „неща и хора, забравени на едно или друго ниво” и решава да я реставрира.

Стивън Лубар, професор по американски науки в университета „Браун”, посещава къщата, когато я връщат в Америка за изложение в Роуд айлънд.

„Странен обект е тази къща. Не е домът на Роза Паркс, както по принцип я дефинират, тя никога не е притежавала собствена къща. Не е и цялата къща: голяма част от нея била твърде изгнила, за да се премести”, споделя той впечатленията си.

Част от обзавеждането е запазено, но много неща са добавени от Мендоса по разкази на племенницата на Паркс – Маккоули.

„Тази къща е минала през всичко. Радвам се, че не е красиво боядисана, с цветя и оградка. Тук не говорим за приказка, няма Хензел и Гретел. Става дума за жена, която е жертвала много, която е страдала”, казва Маккоули пред „Ню Йорк таймс” през 2017 г.

ДС