Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Не гражданството – идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо

Знам какво е да си бежанец – самият аз съм бягал през поля и гори, казва художникът пред „Цайт“

Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай, без компромиси и без отстъпки, без половинчати неща. - Не гражданството – идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо

Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай, без компромиси и без отстъпки, без половинчати неща.

През всичките 16 години без гражданство бях безотечественик. Но не гражданството – идентичността прави човека. А моята идентичност е Кристо. Това е нещото, което никой не може да ми отнеме. Това казва Христо Явашев – Кристо в интервю за списание „Цайт“, цитирано от българското издание на „Дойче веле“.

Художникът е на 21 години, когато по време на гостуване при свои роднини в Прага решава, че ще продължи към Запада и няма да се прибере.

„Именно там реших, че никога повече няма да се върна в България – заявява Кристо. – Казах си: Прага е много по-близо до Запада и затова трябва да направя всичко възможно, за да остана тук. По онова време не бях единственият: стотици хиляди бягаха на запад след събитията в Унгария през 1956 година.“

Художникът разказва историята си. В Прага той е само с временно разрешение за престой. Няма никакви пари, издържа се, като рисува портрети. Един ден побягва с група лекари, които подкупват митничар да ги скрие във вагон на товарен влак. През цялото време те се страхуват, че митничарят може да ги издаде. Във вагона не смеят да отронят и дума, защото отвън чуват ясно разговорите на граничарите и лая на техните кучета. Чак когато преминават границата с Австрия, бегълците започват да тропат по вратите на вагона. Във Виена Кристо търси (и получава) помощ при стар приятел на баща си.

Франциско

„Знам какво е да си бежанец – самият аз съм бягал през поля и гори“, заявява художникът в интервюто и споделя, че майка му също е бежанка – от Солун, малко преди избухването на Първата световна война.

Кристо се самоопределя като решителен човек, който преследва целите си докрай, без компромиси и без отстъпки, без половинчати неща. Заявява още, че най-тежкият момент в живота му е смъртта на съпругата му Жан-Клод – „човекът, който няма как да бъде заменен“.

В интервюто художникът говори и за проекта си „Над реката“, който прекрати в знак на протест срещу избора на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати:

„Работих цели 20 години над този проект, инвестирах 15 милиона долара лични средства – и въпреки това реших да се откажа. Просто в един момент загубих интерес. Ето това аз наричам свобода. Да вземеш определено решение, без да си длъжен да се оправдаваш или да даваш обяснения“.

Вижте още: КРИСТО С ПРОТЕСТ СРЕЩУ ТРЪМП, СПИРА „НАД РЕКАТА“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Избрано

Вълшебство

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах