Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Не изключвайте музиката на Майкъл Джексън. Независимо от обвиненията

Жьоне е бил крадец, Рембо - контрабандист, Байрон - кръвосмесител, а Флобер е плащал за секс с момчета. Ще се откажете ли от четенето им?

Най-доброто, което можем да направим, за да продължим напред, е да си запушим носа и да преглътнем поведението на Майкъл Джексън. Снимка: Стопкадър - Не изключвайте музиката на Майкъл Джексън. Независимо от обвиненията

Най-доброто, което можем да направим, за да продължим напред, е да си запушим носа и да преглътнем поведението на Майкъл Джексън. Снимка: Стопкадър

Покрай споровете около творческото наследство на Майкъл Джексън Марк Кингуел, професор по философия в университета в Торонто, твърди, че проблемът е стар, колкото света, и предлага различна гледна точка към казуса. Текстът е публикуван в канадското издание „Глоуб енд Мейл“.

Ярките откровения за сексуалните злоупотреби на попзвездата Майкъл Джексън – недоказани в съда, но преследващи оцелелите в излезлия наскоро документален филм и в специално предаване на Опра Уинфри – повдигнаха отново този труден въпрос: можем ли все още да се наслаждаваме на изкуството или мъдростта на някой, за когото се твърди, че е извършил зло?

Семейството на Майкъл Джексън категорично отрича всякакви злоупотреби, случили се в обективно зловещото си имение „Невърленд“, заедно с преследващата вечна младост обстановка в стил Питър Пан. Фамилията охулва младите мъже, които излизат с историите си за съблазняване, ухажване и още по-лоши неща, датиращи от 1993 година. Може би никога няма да узнаем какво точно се е случило на тези 2800 акра близо до Лос Оливос, Калифорния, и документалният филм на Дан Рийд „Напускайки Невърленд“ повтаря стари слухове, без да може окончателно да ги докаже извън личните свидетелства от първо лице.

Три големи радиостанции в Квебек, Би Би Си, норвежкото радио и поне един холандско бойкотират музиката на Джексън в резултат на тази неотдавнашна публичност. Със сигурност ще последват и други. Много от бившите фенове също са разочаровани и критични, короната на Краля на попа е съборена. Разбира се, не беше толкова отдавна, когато Джексън държеше сина си над парапета на балкона в Берлин, очевидно на крачка от изпускането на Принц Майкъл II на тротоара долу. Но най-належащият въпрос днес е дали творчеството на Джексън е непоправимо опетнено – и дали можем да отново слушаме музиката му невинно.

Всеки трябва сам да вземе своето решение. Лично на мен не ми е трудно да разделя човека от неговата музика. Така и ще си умра, влюбен в Мотаун ерата на „Джаксън 5“ и техните версии на „I Want You Back“ и „ABC“, с малкия Майкъл в пълната слава на ангелския си глас. През 1983 г. „Motown Special“ спечели света с нов Майкъл, в комплект с феноменалната лунна походка.

И все пак това не решава основния въпрос. В продължение на много десетилетия ние се сблъсквахме с артисти, чиито възгледи и действия сякаш подкопават техните най-добри постижения, а дори има цели уебсайтове, посветени на оценки на техните злодеяния, защото, разбира се, те са злодеи. В западния канон на изкуствата и културата има галерия от расисти и антисемити: Езра Паунд, Вирджиния Улф, Патриша Хайсмит, Т. С. Елиът, Фланъри O’Конър, Х.Ф. Лъвкрафт, д-р Сюс. Има женомразци и предполагаеми убийци на жени: Уилям Бъроуз, Норман Мейлър, Луи Алтюсер. Има доказани убийци: Караваджо и Фил Спектър. Има, разбира се, и много много лоши съпрузи и съпруги: Чарлз Дикенс, Пабло Пикасо, отново Улф, Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд (също и пияница) и така нататък. Проблем има и с Уди Алън, който продължава да работи, въпреки твърденията за сексуално насилие срещу доведеното му дете…

Както казва критикът Чарлз Макграт:

„Жьоне беше крадец, Рембо е бил контрабандист, Байрон е извършил кръвосмешение, Флобер е плащал за секс с момчета“.

Colibri april 2017

И така, ще се откажете ли от четенето им заради моралното неодобрение? Това най-малкото ще ограничи литературния ви обхват. Обяснението на расизма, антисемитизма или мизогинията като „особености на времето“ не е кой знае какво оправдание.

Най-доброто, което можем да направим, за да продължим напред, е да си запушим носа и да преглътнем лошото поведение.

Във философията специалният случай е Мартин Хайдегер, феноменологът, който революционизира германската философия през 1920 г. с монументалната си книга „Битие и време“ и продължава да влияе върху дискурса след Втората световна война с плътни есета върху изкуството, поезията и технологиите. Проблемът е, че от 30-те години на ХХ век Хайдегер се придържа солидно и публично към нацистката партия. Речта му от 1933 г. в Фрайбургския университет е необичайно ясна защита на авторитарния статут на Адолф Хитлер и на подчинената роля на университета при нацисткия режим. Това е неоправдано, срамно поведение: едновременно нагъл, арогантен, превзет и хлъзгав, Хайдегер работи, за да унищожи своя еврейски наставник-педагог Едмунд Хусерл, и малтретира своята тайна еврейска любовница Хана Аренд.

Какъв подлец от световна класа! И все пак препоръчвам на учениците ми да четат Хайдегер. Защо? Защото човекът е инструментът, а не ръката. Аз възлагам трудовете му в почти всеки клас, на който преподавам, защото неговото прозрение е безспорно. Никога не пренебрегвам нацистките му нагласи или как те са свързани с по-дълбоки мисли за Земята и света, за красотата и истината. Той беше ужасен човек, но велик философ.

Ето така се върти планетата Земя. Човешките същества са грешни, понякога ужасни създания. И въпреки това те могат при подходящи обстоятелства да общуват с възвишеното. Не знам как е възможно, но е така. Не изключвайте музиката, приятели: просто включете съзнанието.


Всичко по темата „КАКВО ДА ПРАВИМ С МУЗИКАТА НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН?“

Подкрепете ни!

Скъпи читатели, „Площад Славейков“ има нужда от вас.

Никога до днес не сме разказвали за трудностите, които има нашата медия сред конкуренцията на сензационната журналистика и паразитирането на редица популярни сайтове с авторски текстове от нашия онлайн площад. Истината е, че съществуването ни е възможно благодарение основно на културните институции, които ни ценят като истинския културен портал на България.

Сега се намираме в извънредна ситуация. Колапсът на родния културен живот ще се отрази фатално на „Площад Славейков“. А точно днес, когато изолацията става начин на живот, ние осигуряваме достъп до културата във вашия дом, даваме ви това, от което карантината ви лишава.

Затова се надяваме да ни подкрепите и да минем през критичните времена заедно. С вашата помощ „Площад Славейков“ ще продължи да бъде прозорец към културата и към света.

Ако цените нашето присъствие в интернет, ако държите на нашата позиция, независимо дали сме на едно мнение с вас, ако желаете и занапред да бъдем част от вашето ежедневие, подкрепете ни!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg