Не изключвайте музиката на Майкъл Джексън. Независимо от обвиненията

Жьоне е бил крадец, Рембо - контрабандист, Байрон - кръвосмесител, а Флобер е плащал за секс с момчета. Ще се откажете ли от четенето им?

Най-доброто, което можем да направим, за да продължим напред, е да си запушим носа и да преглътнем поведението на Майкъл Джексън. Снимка: Стопкадър - Не изключвайте музиката на Майкъл Джексън. Независимо от обвиненията

Най-доброто, което можем да направим, за да продължим напред, е да си запушим носа и да преглътнем поведението на Майкъл Джексън. Снимка: Стопкадър

Покрай споровете около творческото наследство на Майкъл Джексън Марк Кингуел, професор по философия в университета в Торонто, твърди, че проблемът е стар, колкото света, и предлага различна гледна точка към казуса. Текстът е публикуван в канадското издание „Глоуб енд Мейл“.

Ярките откровения за сексуалните злоупотреби на попзвездата Майкъл Джексън – недоказани в съда, но преследващи оцелелите в излезлия наскоро документален филм и в специално предаване на Опра Уинфри – повдигнаха отново този труден въпрос: можем ли все още да се наслаждаваме на изкуството или мъдростта на някой, за когото се твърди, че е извършил зло?

Семейството на Майкъл Джексън категорично отрича всякакви злоупотреби, случили се в обективно зловещото си имение „Невърленд“, заедно с преследващата вечна младост обстановка в стил Питър Пан. Фамилията охулва младите мъже, които излизат с историите си за съблазняване, ухажване и още по-лоши неща, датиращи от 1993 година. Може би никога няма да узнаем какво точно се е случило на тези 2800 акра близо до Лос Оливос, Калифорния, и документалният филм на Дан Рийд „Напускайки Невърленд“ повтаря стари слухове, без да може окончателно да ги докаже извън личните свидетелства от първо лице.

Три големи радиостанции в Квебек, Би Би Си, норвежкото радио и поне един холандско бойкотират музиката на Джексън в резултат на тази неотдавнашна публичност. Със сигурност ще последват и други. Много от бившите фенове също са разочаровани и критични, короната на Краля на попа е съборена. Разбира се, не беше толкова отдавна, когато Джексън държеше сина си над парапета на балкона в Берлин, очевидно на крачка от изпускането на Принц Майкъл II на тротоара долу. Но най-належащият въпрос днес е дали творчеството на Джексън е непоправимо опетнено – и дали можем да отново слушаме музиката му невинно.

Всеки трябва сам да вземе своето решение. Лично на мен не ми е трудно да разделя човека от неговата музика. Така и ще си умра, влюбен в Мотаун ерата на „Джаксън 5“ и техните версии на „I Want You Back“ и „ABC“, с малкия Майкъл в пълната слава на ангелския си глас. През 1983 г. „Motown Special“ спечели света с нов Майкъл, в комплект с феноменалната лунна походка.

И все пак това не решава основния въпрос. В продължение на много десетилетия ние се сблъсквахме с артисти, чиито възгледи и действия сякаш подкопават техните най-добри постижения, а дори има цели уебсайтове, посветени на оценки на техните злодеяния, защото, разбира се, те са злодеи. В западния канон на изкуствата и културата има галерия от расисти и антисемити: Езра Паунд, Вирджиния Улф, Патриша Хайсмит, Т. С. Елиът, Фланъри O’Конър, Х.Ф. Лъвкрафт, д-р Сюс. Има женомразци и предполагаеми убийци на жени: Уилям Бъроуз, Норман Мейлър, Луи Алтюсер. Има доказани убийци: Караваджо и Фил Спектър. Има, разбира се, и много много лоши съпрузи и съпруги: Чарлз Дикенс, Пабло Пикасо, отново Улф, Ърнест Хемингуей, Ф. Скот Фицджералд (също и пияница) и така нататък. Проблем има и с Уди Алън, който продължава да работи, въпреки твърденията за сексуално насилие срещу доведеното му дете…

Както казва критикът Чарлз Макграт:

„Жьоне беше крадец, Рембо е бил контрабандист, Байрон е извършил кръвосмешение, Флобер е плащал за секс с момчета“.

Colibri april 2017

И така, ще се откажете ли от четенето им заради моралното неодобрение? Това най-малкото ще ограничи литературния ви обхват. Обяснението на расизма, антисемитизма или мизогинията като „особености на времето“ не е кой знае какво оправдание.

Най-доброто, което можем да направим, за да продължим напред, е да си запушим носа и да преглътнем лошото поведение.

Във философията специалният случай е Мартин Хайдегер, феноменологът, който революционизира германската философия през 1920 г. с монументалната си книга „Битие и време“ и продължава да влияе върху дискурса след Втората световна война с плътни есета върху изкуството, поезията и технологиите. Проблемът е, че от 30-те години на ХХ век Хайдегер се придържа солидно и публично към нацистката партия. Речта му от 1933 г. в Фрайбургския университет е необичайно ясна защита на авторитарния статут на Адолф Хитлер и на подчинената роля на университета при нацисткия режим. Това е неоправдано, срамно поведение: едновременно нагъл, арогантен, превзет и хлъзгав, Хайдегер работи, за да унищожи своя еврейски наставник-педагог Едмунд Хусерл, и малтретира своята тайна еврейска любовница Хана Аренд.

Какъв подлец от световна класа! И все пак препоръчвам на учениците ми да четат Хайдегер. Защо? Защото човекът е инструментът, а не ръката. Аз възлагам трудовете му в почти всеки клас, на който преподавам, защото неговото прозрение е безспорно. Никога не пренебрегвам нацистките му нагласи или как те са свързани с по-дълбоки мисли за Земята и света, за красотата и истината. Той беше ужасен човек, но велик философ.

Ето така се върти планетата Земя. Човешките същества са грешни, понякога ужасни създания. И въпреки това те могат при подходящи обстоятелства да общуват с възвишеното. Не знам как е възможно, но е така. Не изключвайте музиката, приятели: просто включете съзнанието.


Всичко по темата „КАКВО ДА ПРАВИМ С МУЗИКАТА НА МАЙКЪЛ ДЖЕКСЪН?“

ДС