Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости.
Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – луд ли си?
Навън е безсмислено всичко и радостта ни е чужда.
До тоалетната и обратно – по-далеч няма нужда.Не излизай от стаята, не викай таксита. Това е.
Пространството почва от коридора – да знаеш –
и свършва със водомера. А ако някоя се затича
да те целува, гонѝ я направо. Недей я съблича.Не излизай от стаята. Все едно си настинал.
От тия стени и от стола какво по-забавно има?
Защо да излизаш оттам, дето пак ще се върнеш
и пак ще си бъдеш същия, само че по-изгърбен?Не излизай от стаята. Потанцувай, учѝ боса нова.
С палтото на голо и чехли на бос крак – готово!
В антрето от зеле и вакса за ски не се диша.
Ти много букви изписа. Още една е излишна.Не излизай от стаята. Нека само тя да е трогната
от това как изглеждаш. И изобщо инкогнито,
ерго сум – знае го формата от самата субстанция.
Не излизай от стаята! Навън да не ти е Франция?Не ставай глупав! Не бъди като другите хора.
Не излизай от стаята! Сливай се с интериора,
с тапетите. Тресни вратата, барикадирай се
от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.
Знаменитото стихотворение на Бродски тази година празнува юбилей – датира от 1970-а. Тълкуват го по много и различни начини. Най-първосигналният: като ирония срещу съветската система, която прави човека интроверт по принуда. В авторитарен режим имаш два еднакво неприятни избора – ако си на открито, говориш прикрито. А ако искаш да говориш открито, първо се скриваш някъде. Ясно е, че житейската настройка на поета по необходимост презира такова положение. Но Бродски като цяло не се е занимавал особено с властта – и точно това е карало властта да се занимава с него.
Другите популярни тълкувания стъпват на вътрешния свят на автора – нещо съкровено и вечно, за разлика от авторитарния режим. Уповават се на скептицизма на Бродски, на склонноста му да се хвърля в метафизичното, за да изговаря от-хвърлеността ни, да смесва битовото с възвишеното… Навикът му да ни подсеща, че сме сами.
Ще споделя какво мисля и аз. Според мен Бродски тук (освен всичко останало) си говори с други двама велики самотници – Рилке и Паскал. В „Книга на образите“ Рилке започва така: „Какъвто да си, бягай вечерта/ от стаята, която те гнети;/ навън те чакат хиляди неща,/ какъвто да си ти.“ (прев. Стоян Бакърджиев). А в 139-и фрагмент от „Мисли“, Паскал пък пишеше нещо такова: „… стигнах до извода, че цялото нещастие на хората се дължи само на едно – неспособността да останат спокойно в стаята си“. Бродски чете и двамата. И клони към Паскал.
Не знам дали в тия странни дни избрах нарочно да преведа това стихотворение или то само ме подсети, докато и аз не излизам от стаята – досущ като всички. Но знам, че зазвучава по особен начин половин век по-късно. И насред празните улици и площади последната му дума кънти. „Вируса“!
По време на такива изпитания всички думи започват да тежат повече, защото се замисляме за истинските им значения (а уж трябва да е винаги така). И ето, докато завършвам тази бележка с пожелателното „Бъдете здрави!“, то не звучи като баналност. Нали?
Иван Ланджев
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение