Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Не изяждай Луната… Няма значение, ще порасне

За първи път на български излизат приказките на Йожен Йонеско, писани за дъщеря му (откъс)

Необичайните рисунки на Дамян Дамянов кореспондират със странните приключения в приказките на Йожен Йонеско. - Не изяждай Луната… Няма значение, ще порасне

Необичайните рисунки на Дамян Дамянов кореспондират със странните приключения в приказките на Йожен Йонеско.

Един татко и дъщеря му се разхождат по Луната и когато огладняват, си хапват парче от нея. Познавате големия драматург Йожен Йонеско и неговия театър на абсурда, и вече си представяте тази история на сцена… всъщност той я е предвидил за един зрител, по-точно слушател: неговата дъщеря Мари Франс.

Не изяждай цялата Луна, трябва да оставим и за дру­гите. Няма значение, ще порасне…”, казва таткото и приказката продължава.

Историята до Луната е третата от четири детски приказки, които драматургът съчинява между 1969-а и 1971 г. Всички те за първи път излизат на български език в книгата „Приказки“ на изд. „Лист“ в превод на Георги Ангелов. По света се радват на широка популярност, но у нас са неизвестни.

ФАНТАСТИКО И УНИЦЕФ

В годините, в което Йонеско създава приказките, светът е обсебен от Луната – астронавтите от мисиите „Аполо“ и малката крачка на Армстронг очевидно оставят голям отпечатък във въображението на драматурга. Тогава той е в началото на своите 60 години и вече е добил световна популярност с пиесите си, сред които „Плешивата певица“ и „Носорози“. По това време дъщеря му вече е надраснала възрастта за приказки, но в сюжетите на приказките си Йонеско се връща към ранното ѝ детство. Както самият автор приживе отбелязва – подходящи са за деца под три години.

Книгата е част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“.

Предлагаме ви кратък откъс от една от приказките на Йожен Йонеско.

Гледам през стола, докато ям възглавницата си. Отварям стената, тръгвам с ушите си. Имам десет очи, за да вървя, имам два пръста, за да гледам. Сядам с главата си на пода, слагам дупето си на тавана. След като изядох музикалната кутия, намазах килимчето пред леглото със сладко и се получи чуден десерт. Тате, вземи прозореца и ми нарисувай картинки.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах