Не изяждай Луната… Няма значение, ще порасне

Един татко и дъщеря му се разхождат по Луната и когато огладняват, си хапват парче от нея. Познавате големия драматург Йожен Йонеско и неговия театър на абсурда, и вече си представяте тази история на сцена… всъщност той я е предвидил за един зрител, по-точно слушател: неговата дъщеря Мари Франс.

„Не изяждай цялата Луна, трябва да оставим и за дру­гите. Няма значение, ще порасне…”, казва таткото и приказката продължава.

Историята до Луната е третата от четири детски приказки, които драматургът съчинява между 1969-а и 1971 г. Всички те за първи път излизат на български език в книгата „Приказки“ на изд. „Лист“ в превод на Георги Ангелов. По света се радват на широка популярност, но у нас са неизвестни.

В годините, в което Йонеско създава приказките, светът е обсебен от Луната – астронавтите от мисиите „Аполо“ и малката крачка на Армстронг очевидно оставят голям отпечатък във въображението на драматурга. Тогава той е в началото на своите 60 години и вече е добил световна популярност с пиесите си, сред които „Плешивата певица“ и „Носорози“. По това време дъщеря му вече е надраснала възрастта за приказки, но в сюжетите на приказките си Йонеско се връща към ранното ѝ детство. Както самият автор приживе отбелязва – подходящи са за деца под три години.

Книгата е част от поредицата „Детски шедьоври от велики писатели“.

Предлагаме ви кратък откъс от една от приказките на Йожен Йонеско.

Гледам през стола, докато ям възглавницата си. Отварям стената, тръгвам с ушите си. Имам десет очи, за да вървя, имам два пръста, за да гледам. Сядам с главата си на пода, слагам дупето си на тавана. След като изядох музикалната кутия, намазах килимчето пред леглото със сладко и се получи чуден десерт. Тате, вземи прозореца и ми нарисувай картинки.