Не критикува, снима. И си е у дома за вечеря

Входът към старата електроцентрала в Уопинг, източен Лондон, е значително по-широк от средностатистическа врата и въпреки това, когато пристигам, той е почти напълно блокиран. Напряко на стъпалата лежи подпряна на лакът 180-сантиметровата Ани Лейбовиц и позира игриво за снимка. „Как е?“, пита тя със смях и си обръща главата, „А така?“.

Малко по-късно същата сутрин, когато сме седнали да поговорим пред изложбата й вътре, забелязвам прашните следи от стълбите по задната част на дрехите й. Изглеждат странно трогателно, но може би подходящо за човек, който от първата си корица за сп. „Ролинг стоун“ през 1970-а се е посветил изцяло на занаята си, понякога дори в ущърб на собственото си равновесие (за това – по-късно).

Изглеждат също така напълно честно. В крайна сметка Лейбовиц е известна, че убеждава някои от най-известните звезди да заемат удивителни и изненадващи пози: Упи Голбърг във вана с (топло) мляко; Джон Клийз, който виси от дърво като прилеп; бременна Деми Мур, носеща единствено 30-каратов диамантен пръстен.

Лейбовиц успяла да убеди Упи Голдбърг да се потопи във вана с мляко.

От знаменитости, през интелектуалци, до сановници и лидери, списъкът с нейните модели е дълъг и продължава да расте. Само през изминалата година тя фотографира актьорите от „Междузвездни войни“, Адел, Кейтлин Дженър, Анджелина Джоли, Марк Зукърбърг, Риана, Ейми Шумър и сенатор Елизабет Уорън.

„С остаряването започвам да осъзнавам ролята си във всичко това – казва ми Лейбовиц. – Силата на тялото в творбата има толкова тежест, история“.

Трудно е да не се съгласиш: портфолиото на Лейбовиц може а служи за летопис на нашето време.

Забелязала ли е увеличаване на апетита ни за знаменитости през годините?

„Честно казано, винаги е бил горе-долу същият, но с интернет се появиха толкова много места за публикуване на новини и снимки. Изпитваме нужда да създаваме знаменитости, само за да запълним пространството“, отговаря тя.

Не очаквайте да критикува хората, които е снимала. Лейбовиц, чиято дневна надница се твърди, че е между 100 000 и 250 000 долара, е дискретна:

„Определено има хора, с които се работи трудно. Но трябва да съм луда, за да им кажа имената. В този бизнес не можеш да си позволиш да си недискретен.“

И не я наричайте фотограф на знаменитостите.

„Не понасям думата „знаменитост“ – казва тя. – Толкова е глупава. Наистина работя за списания (основно „Воуг“ и „Венити феър“), в които има много знаменитости, но аз снимам хора от всички сфери на живота и ги снимам, защото ми е интересно с какво се занимават.“

Деми Мур – гола и бременна. Кадър, който в началото на 90-те изглежда твърде смел за корица на списание.

Отблизо чертите на лицето й са изненадващо меки, кожата й е нежна, но опъната, зъбите й са бели. Ръцете й са огромни: с дебели пръсти, силни и приличащи на лапи – единственото физическо доказателство за прословутата й непоклатима решителност. (Разказват, че една нейна фотосесия продължила 16 часа без прекъсване и Лейбовиц освободила модела си чак по нощите, след като останала доволна от кадрите.)
А фотосесиите – като ежегодната корица „Холивуд“ на „Венити феър“ (участие, в която се смята за върховен статус символ в света на киното), могат да бъдат огромни продукции, с участието на много хора.
И все пак Лейбовиц признава, че не винаги изпитва удоволствие от такъв тип работа.

„Въпреки че е фантастично е да работиш за „Воуг“ и „Венити феър“, аз не винаги мога да снимам нещата, които харесвам като фотограф. Тъй като наскоро списанията преминаха през период на несигурност за съществуването си, имаше един дразнещ момент на налучкване какво се продава. Ами какво се продава – о, сексът продава! Но мисля, че ние заслужаваме повече. Публиката е умна“, смята Ани Лейбовиц.

Кадър от ежегодната фотосесия „Холивуд“. Участието в нея се смята за доказателство, че си стигнал върха във филмовата индустрия.

Тя отказва да даде конкретни примери, но може да предположим, че има предвид корици като снимката през 2006 г. на модния дизайнер Том Форд, който е седнал до голите Кийра Найтли и Скарлет Йохансон.

„Не чувствах себе си, когато правех такива снимки – понякога дори беше още по-лошо. Но през последната година се случва нещо като прегрупиране; осъзнаване, че списанията и така вече не се продават по вестникарските будки. Тъй че трябва отново да започнем да правим по-интересни снимки. Вълнуващо е“, обяснява Лейбовиц.

Портретът й на Кейтлин Дженър миналата година, който предизвика медиен фурор около смяната на пола на Брус Дженър, е, както тя казва, „малко на майтап. Беше каламбур с типичните корици на „Венити феър“. Поглеждате я и се питате „Я, това пък кой е?“, защото Дженър изглеждаше невероятно. Чувствах голяма отговорност да й помогна да изплува като нова личност. Проучихме в дълбочина материята, гледахме снимки на Лорън Бакол и Катрин Хепбърн. Трябва да разбереш, че тъй като не се е родила жена, външният й вид ще бъде наложен и тя лесно може да заприлича на драг куийн (бел. ред. – мъж артист, който се представя за жена). Кейтлин обаче бързо проумя това. Беше много нахъсена, дори прекалено“.

Корицата с Кейтлин Дженър

Вижте още: НОВИЯТ СИЛИКОН НА ТАТКО

Тази снимка е включена в любимия проект на Лейбовиц „Жени“. Започнат през 1999 г. в сътрудничество с партньорката й, покойната Сюзан Зонтаг, той е разнообразна колекция от портрети – от Хилъри Клинтън до Луиз Буржоа, през Опра Уинфри, Лиз Тейлър и Джони Мичъл. Между тях нямат нищо общо, освен че са жени.

Втората част, която е същината на лондонската изложба, добавя нова поредица лица. Както и преди, те представляват напречно сечение на постижения във всички житейски сфери. Там са певицата Адел и комедийните актриси Ейми Шумър и Лина Дънам, но заедно с тях са Кейтлин Дженър, Аун Сан Су Чи (бел. ред. – политическа активистка от Мианмар, почетна гражданка на Канада и носителка на Златен медал на Конгреса на САЩ) и Денис Манонг, здравна работничка по проблемите на СПИН в Южна Африка, която е фотографирана как прегръща дъщеря си Линамандла.

Вижте още: САПИОСЕКСУАЛНИ. КРАСОТАТА Е ВЪПРОС НА ИНТЕЛЕКТ 

Те са подчертано различни от концептуалната, фентъзи естетика; много по-прями, търсещи и разкриващи старанието на фотографката да погъделичка субекта – женската самоличност, която е толкова близка на сърцето й.

„Особено откакто имам деца (бел. авт. – Лейбовиц има три дъщери: Сара, 14, и близначките Сюзън и Самюел, 10), чувствам отговорност да правя нещо с моята репутация. „Жени“ е точно такова нещо“, обяснява тя.

Ана-Лу Лейбовиц е родена в Уестбъри, Кънектикът, през 1949 г. Баща й бил във Военновъздушните сили, а майка й – домакиня. Ани и петте й братя и сестри водели странстващ начин на живот. Накрая Лейбовиц се озовала в Института по изкуства в Сан Франциско, където започнала да работи със сп. „Ролинг стоун“. Наред с Хънтър Томпсън и Том Улф тя снимала вътрешността на Белия дом и отишла на турне с „Ролинг Стоунс“, по време на което правела „всичко, което се очаква да правиш на турне с „Ролинг Стоунс“.

След престой в рехабилитационна клиника и последващо местене в Ню Йорк, Лейбовиц попаднала под крилото на „Венити феър“. Именно там започнала да експериментира с концептуални корици – покрита с рози Бет Мидлър, Мерил Стрийп с бял грим.

„Тя дойде и започна да говори как не иска да бъде никоя, тя е никоя, просто актриса… Предположих, че може би иска да си сложи бяло лице. Да бъде мим. Това я успокои. Вече имаше роля, в която да влезе“, спомня си Лейбовиц.

Мерил Стрийп като мим – роля, която актрисата приела с охота.

Кралица Елизабет II била по-трудна за успокояване. Преди да я фотографира през 2007-а, Лейбовиц месеци наред проучвала декори и костюми, как позирала на предишни портрети, какво било осветлението.

„Обясних на кралицата колко много се възхищавам на Сесил Бийтън (бел. ред. – английски моден, портретен и военен фотограф, 1904-1980) и ще композирам снимката като него, а тя каза: „Трябва да бъдеш себе си, скъпа“. Беше ми ядосана, че съм докарала толкова много оборудване. Очевидно кралицата имаше един от онези фотографи, които пристигат само с една хартиена торбичка неща. Харесва го толкова много, че помага при местенето на мебелите. Готино!“

Кралица Елизабет II посъветвала Ани Лейбовиц да бъде себе си, да не подражава на други фотографи.

След периода, описан от Лейбовиц като „трудни времена“ – в който умират баща й и Зонтаг, а прахосничеството й едва не я довежда до банкрут – сега тя е стъпила здраво на земята.

Има ли житейска философия?

„Не съвсем. Работи здраво, бъди със семейството си. Не е нещо, което бих си избродирала на възглавница – смее се Лейбовиц. – Гледам да си бъда у дома за вечеря, но често не успявам. Понякога усещам, че все още съм непохватна, че не схващам добре нещата, но продължавам да бъда себе си.“

Вижте още: ЕДНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ: АГОНИЯТА НА ЛЕЙБОВИЦ И БЕЗДИХАННАТА ЗОНТАГ