Не, Куркински не е цар на моноспектакъла

В този жанр на самотници всички носят корона

Николай Урумов в спектакъла „Лалугер“ - Не, Куркински не е цар на моноспектакъла

Николай Урумов в спектакъла „Лалугер“

Нямаше да пиша за гафовете при представянето на „любимците на България“ от предаването на БНТ в рубриката, включваща театъра, но междувременно изтече информацията, че актьорът Димитър Маринов, участвал в наградения с „Оскар“ за най-добър филм „Зелената книга“, ще работи над моноспектакъл. Той ще е автор и режисьор на текста. Тази вест ме накара да припомня обсъжданията в това предаване, където темата за моноспектаклите бе повдигната покрай участието на Мариус Куркински.

Някои журналисти в наплива на силен патос при защитата на Куркински обявиха, че той е царят на моноспектакъла в нашия театър. А това не е истина. Не бива обаче да се съмняваме в таланта на Мариус Куркински, актьор, посветен на изкуството с религиозна отдаденост. Не той е обектът на тези редове. Искам да запозная тези патетични журналисти с един друг актьор, опрял се на моноспектаклите като важна част от сценичното си изкуство. За което е награждаван у нас и извън страната ни. Името му е Николай Урумов.

Той се утвърди като майстор на моноспектакъла с постановката „Лалугер“. Урумов представя провинциалист, пристигнал на софийската гара и чакащ да дойде брат му да го прибере. Целият театър на „Лалугер“ е изигран от Урумов. Неговият човек Дянко идва в столицата от далечно забутано село, за да търси брат си, който е важен човек в едно министерство. Опозицията е ясна – само братът чиновник (а може би началник) може да оправи проблемите на Дянко. В селото раздали субсидии от европейски пари за стопанска дейност, но на Дянко не дали, защото във фамилното землище се заселил лалугер от изчезващ вид. Природозащитниците се намесили и човекът се видял в чудо. И хайде в столицата да търси брат си да оправи бакиите.

Актьорът се появява на сцената, която представя софийската гара, маркирана с голям перонен часовник и една пейка. Урумов играе в характерния си стил на драматичен комизъм. Когато изрежда или обяснява нещо, закачило болезнено душата на неговия Дянко, лицето му се сгърчва в страдание, гласът му става умолителен, сърцераздирателен и той почти коленичи.

Това е стилът на комедианти, каквито нямаше много преди 1990 г. От тази жанрова група днес са Валентин Танев, Красимир Радков, Ивайло Христов, Кръстю Лафазанов. Комичното при тях не е агресивно акцентирано, с неприкрито задоволство у актьора от неговия ефект и с още повече акценти в набелязаните места в текста, за да изстиска актьорът целия запас от хумор у зрителя. В този стил на шоу-комичното играеха Калата и Никола Анастасов, а в по-ново време играят Димитър Рачков, Христо Гърбов, Георги Мамалев, Мариан Бачев, Васил Василев-Зуека, Руслан Мъйнов и Виктор Калев. Драматичните комедианти повече разчитат на енергията на текста, а шоу-комедиантите – на агресивно и находчиво поднесената мимика, на модулациите на гласа, на клоунадата в моментното отиграване на ситуацията.

Дянко на Николай Урумов разказва патилата си и сравнява сърдечността, спокойствието, отзивчивостта на своите съселяни с отчуждението и егоцентризма на жителите на големия град. Както е смешен този човечец, изведнъж около него се възцарява тежка тъга и сякаш всеки зрител вижда пътя от изгубения завинаги рай на детството и младостта си до актуалния си живот, пълен с проблеми. Това е изключително важна характеристика на представленията на Урумов. Актьорът зрелищно и от дълбините на душата си описва страданията на малкия човек от обезлюденото село, обитаващ пустата бащина къща, невиждащ децата си, скъсали завинаги с баща си, с къщата, където са се родили, с участта на родното място.

В сайта на ТБА зрителка споменава, че около нея хората подсмърчат и трият сълзите си:

„Ако имате или сте имали поне един възрастен роднина някъде дълбоко в глухата провинция – пише тя, – чието сърце бие само за вас, „Лалугер“ ще ви разплаче“.

Финалната част от моноспектакъла са разказите на Дянко за истинските баба и дядо на Николай Урумов, привързани един към друг до гроба, както и за смъртта на майката на актьора през една декемврийска нощ. В същата нощ изчезва кучето, което тя била донесла и отгледала. На другия ден, когато пристига в селото, разтревожен след телефонен разговор с приятел, открил жената издъхнала, Урумов намира кучето мъртво на пътеката към дворната врата. То не е могло да преживее смъртта на майката на актьора и я последвало по пътя към небето.

Спектакълът е изграден на този принцип – в основния сюжет непрекъснато се вмъкват преживелици, които характеризират разказвача Дянко. Точно този вид контакт е характерен за театъра на Николай Урумов, осигуряващ успеха на неговите моноспектакли. Това е моментът на автентичното преживяване.

„Лалугер“ е режисиран от Юрий Дачев по текст на Александър Урумов (няма роднинство с актьора – бел. авт.). Емоционалното въздействие на представлението донася на Ники Урумов 12 първи награди за най-добро актьорско изпълнение на фестивали на моноспектакъла в редица европейски и азиатски страни. Постановката е играна над 170 пъти на различни сцени в Европа – в Брюксел, Люксембург, Берлин, Виена, Кьолн, Дюселдорф, Карлсруе, Москва, Скопие и в много наши градове. Това трябва да се има предвид, когато се разсъждава за моноспектаклите.

Неплодотворен ще е, според мен, опит за класация на българските моноспектакли по датата на премиерите им, за да се изтъкне кой е по- и най-. В този тежък жанр лицедействат Снежина Петрова, Иван Юруков, Александра Сърчаджиева, Силвия Лулчева, Деян Донков, София Бобчева, Яна Маринова и т.н., и т.н. Сигурно изпускам някой актьор, за което се извинявам. Важното е, че в този жанр няма царе и простосмъртни, а всичките изпълнители са с корони. Те са наследници на някои от класическите самотници на сцената като Тодор Колев. Големият актьор създаде шоуто моноспектакъл, в което ироничният текст е придружен от музика, игра с части от декора, с музикални инструменти, със зрителите. Това е форматът на соловите представления на Камен Донев, ученик на Крикор Азарян и Тодор Колев. Опит да достигнат ефекта „Тодор Колев“ се мъчат да правят Любомир Нейков и Христо Гърбов в „Комиците“…

Моноспектаклите ще продължат да съблазняват актьорите – в тях  намират най-мощно поле за показване на своите сценични възможности.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах