Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Не ме оставяй, Жак Брел

90 години от рождението на певеца, композитор, емоционален бунтовник по природа (видео)

Жак Брел на обложката на плочата „Ne me quitte pas“ - Не ме оставяй, Жак Брел

Жак Брел на обложката на плочата „Ne me quitte pas“

Жак Брел не бе просто музикант, а мит и емоционален бунтовник по природа. Изпълненията му са пронизани от яростна енергия, а концертите му бяха феерично шоу на тяхната сила. Малцина артисти са способни толкова искрено да изживяват песните си, както легендарния Жак.

Поетът-певец се ражда на 8 април преди 90 години в брюкселското предградие Скарбек като Жак Ромен Жорж Брел. Или просто – Жак Брел. „Големият Жак“ – го нарича по-късно един от биографите му. „Големият Жак“ се нарича и една от песните, написани от Брел в средата на 50-те години. Тогава почти никой още не е чувал за „големия Жак“. Невероятната му, вулканична енергия още не е хипнотизирала публиката в Париж, Ню Йорк и от другата страна на Желязната завеса – в Москва, още никой не го е обявил за „магнитна буря“ или „магнитен ураган“. А ураганът идва от тихата, спокойна, буржоазна Белгия, която Брел в една своя песен нарича „плоска страна“.

Животът на Брел би могъл да протече безинтересно: работа във фабриката на баща си, производител на картонени опаковки. Гладък и обикновен живот, за който Брел ще разкаже по-късно…

„В детството ми не се случваше почти нищо. Имаше установен ред на нещата – по-скоро мек, а не строг.  – описва Брел без никакво показно бунтарство живота в Скарбек. – Бях отегчен. Живях сред предпазливи буржоа и скучаех. Беше ми досадно, но не се съпротивлявах на този живот и на буржоазността на родителите си.“

Франциско

Само че природната енергия и страст у него скоро започват да се проявяват. И в песните на Жак Брел дори тихият, спокоен Брюксел ще се завърти в ускоряващ се, безумен ритъм.

„Не обичам предпазливите хора – казва Брел. – Човек не бива през цялото време да се отказва от желанията си. Така може да полудее. Ако наистина искате да отидете на околосветско пътешествие, зарежете всичко и тръгвайте! Но повечето хора умират, без да са обиколили света, въпреки че много им се е искало. Най-трудното за човек, който е роден в Скарбек, но иска да живее в Париж, не е да дойде в Париж, а да напусне Скарбек.”

Жак е на 12, когато у него се пробужда творческият талант и започва да участва в училищни спектакли. На 16 вече пише пиеси за театралната трупа, която създава с приятели.

В следвоенните години животът му тече в два успоредни, но доста различни свята: в единия навлиза в семейния бизнес, а в другия – в творчеството. През 1947 година Жак започва да поставя пиеси, да пее свои песни и се запознава с бъдещата си съпруга Миш. Женят се през 1950 г., а на следващата се ражда дъщеря им.

През 1953 г. излиза първата плоча на Брел, която му отваря вратата към света на голямата музика. И ако отначало публиката не проявява особен интерес към песните му, професионалистите веднага го забелязват. След като чува Брел, представителят на звукозаписната компания „Филипс“ Жак Канети кани самородния талант в Париж. Забравил всичко друго, Брел се втурва към мечтата си.

Париж, липса на пари, постоянни прослушания, безкрайна работа – не че Брел минава по този труден път, без да се спъва. Но и публиката не е готова за новия формат, тя е свикнала на по-ярки забавления. Докато Жан воюва за вниманието на публиката, съпругата му ражда втора дъщеря.

Голяма роля в развитието на Брел изиграва вече популярният по това време поет и изпълнител Жорж Брасенс, който подкрепя младия си колега. Така през 1954 г. излиза първият му албум „Jacques Brel et ses chansons“. Песните, пълни с любов, веднага печелят сърцата на публиката. Популярността настига артиста и нараства по време на първото му световно турне.

За начало на успеха на Жак Брел се смята албумът „Quand on n’a que l’amour, Heureux Pardons…“, издаден през 1957 г. и получил престижната награда – Голямата награда на академията Чарлс Крос.

По това време Брел живее в столицата на Франция, често изнася концерти и популярни изпълнители като Жулиет Греко включват песните му в репертоара си. Гастролите на Брел не се ограничават само до Европа, той носи своята музика и до тогавашната колониална Африка.

През лятото на 1958 г. съпрузите имат трета дъщеря, Исабел. Миш и децата му заминава далеч от шума и суетата обратно в Белгия, докато главата на семейството остава в квартал „Клиши“ в Париж.

През 1959-а песента „Ne me quitte pas“ (Не ме оставяй) става хит още с излизането си. 60-те идват като безкрайна въртележка от записи, концерти, турнета. Брел завладява света: след Франция „падат“ Близкият Изток, САЩ, СССР.

Публиката е възхитена, критиците са омагьосани. Артистът разбира, че умората започва да го застига, но не иска да спре. През 1962 г., заедно със смяната на звукозаписната компания, Брел сякаш получава втори дъх. Той пише песента, която ще остане една от емблематичните за неговата работа – „Le Plat Pays“ (Равнинна страна). След смъртта на родителите му (баща му си отива през януари 1964 г., майка му – през март), Жак създава песента „Амстердам“. Публиката я приема с овации.

Жак Брел вече има славата, за която е мечтал. И точно тогава решава да се оттегли от сцената. Новината идва за почитателите му като гръм от ясно небе. Той признава, че е опустошен. Последният му концерт е през 1967 г. в Рубе. Брел не изчезва, той открива актьора в себе си. Играе в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“, снима се в няколко филма, но през 1973-а актьорската му кариера приключва. Жак Брел разбира, че е смъртоносно болен и се оттегля от обществения живот: отправя се на морско пътешествие със собствената си яхта и дъщерите си.

През ноември 1975 г. яхтата на Брел намира пристан на Маркизките острови. Понякога пътува до Париж, за да записва нови песни, или до Брюксел за медицински преглед. Не се решава да напусне островите, въпреки че климатът не е подходящ за здравето му. През 1977 г. Брел се завръща в Париж. Там издава последния си албум – „Brel“, който веднага се разпродава, въпреки пълното отсъствие на реклама по искане на певеца.

През 1978 г. състоянието му се влошава. Той умира в болница близо до Париж на 9 октомври от белодробна емболия. Тялото му е върнато на Маркизките острови. Музиката му остава за целия свят.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах