Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Не мрази свинете, обичай културата

Гледайте графитите в една държава и ще научите много за развитието й

Снимка: Емил Георгиев - Не мрази свинете, обичай културата

Снимка: Емил Георгиев

Всеки ден човек може да срещне във Фейсбук вопли, че културата в България умира. Убиват я, унищожават я, мъчат я, изобщо в очите на средностатистическия културен човек тук културата е обречена на някаква своеобразна инквизиция…

Това е дълбоко невярно. Театрите се пукат по шевовете, непрекъснато се откриват нови изложби, организират се театрални фестивали, арт събития, нощи на литературата, на музеите, на четенето, седмици на танца, на дизайна, на корейската култура, издава се неспирен поток, да не кажем потоп, от нова българска литература, и въпреки цените на книгите, хората купуват и четат. Идват да изнасят концерти звезди от световен мащаб – поп, рок, електро, оперни, виртуози на класическата музика. Културата в България ни най-малко не загива.

Наскоро научихме от социологическо проучване за годините между 2008-2012, което обхваща цялата творческа индустрия, че българите отделят средно по 6 лева на година за театър, кино и концерти. За книги дават по 17 лв., а софиянци по 26 лв. Тези суми изглеждат непростимо ниски, и те са такива. Над 4 милиона души не са стъпвали в киносалон. Да отидеш на кино в по холивудски лъскавите синеплекси, които са дори по-добри от кината в Лос Анджелис – вече има кино, в което можеш да полегнеш завит с одеяло и да пиеш и да ядеш докато гледаш, сервитьорки се грижат за нуждите ти – означава да отделиш 15 лева за билет, плюс нововъзприетите американски пуканки и кола.

Гледаме световни премиери в деня, в който филмите излизат в Ел Ей и Лондон. Благодарение на „София филм фест“ и на So Independent пък гледаме най-доброто независимо и документално кино в света. Непрекъснато се създават нови сайтове за култура. Изобщо културната картина в България погледната отстрани е много добра, обаче при по-дълбоко вглеждане не можем да си затворим очите пред общата бедност на народа, който няма пари за друго удоволствие за душата, освен да седне пред телевизора и да се разплаква от умиление от изгряващите български таланти в различните тв формати. Народът е твърде беден, за да може да отдели от скромните си заплати 15 лева за кино или 17 лева за книга. Това са големи, несъразмерни към средната българска заплата суми. И всъщност културата достига до него само като нещо дочуто от телевизора.

Преди няколко дни някой лепна на красивата къща до нас изключително добре „напечатан“ надпис „Мразим свине“. И аз мразим свине, особено такива, които могат да пишат. Навсякъде по света има графити. Графитите в Лос Анджелис и Ню Йорк вече се смятат за улично изкуство и думата „изкуство“ не е преувеличение. Формите, сюжетите , цветовете и посланията са невероятни по разнообразие и внушение. Не съм срещала графит “I hate pigs”, защото това изречение не означава нищо друго освен, че съчинителят му е тъп и без въображение. Тези, които рисуват по стените в Америка, го правят, защото имат социална позиция, художнически талант, който изразяват по този начин, или са просто вид анархисти-революционери, чиито послания са срещу монопола на корпорациите, понякога по-агресивни, а понякога напълно будистки. „Мразим свинете“ е плод на тази бедност, която е свила възприятието за света и себе си до някакво миниатюрно, кочиноподобно пространство, което явно „творецът“ познава дълбоко и иска да се дистанцира от него.

Култура е и начинът, по който информацията идва до теб, а след това ти като бумеранг хвърляш обратно в обществото. Тя е среда. Култура е да не си злобен към три глупави момчета, станали от компютрите си, пъхнали смарт-телефоните в джобовете си и тръгнали в планината. Всеки може да се загуби в планината, но в момента растат поколения от неспособни да оцелеят в друга среда, освен виртуалната. Моментално върху тях се нахвърли половин България в истерия от това, че усилията на спасителите са били напразни, а това струва пари. Ако някое от тези момчета беше умряло, то също щеше да е „виновно“ за неуспешно похарчените пари на данъкоплатците. Това е поколение, свикнало да извършва всичко с движение отдясно н ляво на показалеца и докосвайки екрана пак с този пръст да стигне до която и да е дестинация. Виртуалната култура няма нищо общо с реалността, тя е култура на отсъствие от реалността. Злобата обаче е реална и свидетелства за хора, загубили всякакви представи за добро и зло, потънали в мизерно ежедневие, в което не присъства нищо от духовната култура на човечеството. Културата прави хората по-добри и е достъпна напълно безплатно в интернет.

Ако нямаш пари за книги, концерти или пътешествия, които да те запознаят с художественото богатство на света, всичко е в ръцете ти, в компютъра. Но за да можеш да стигнеш до това богатство и да видиш картини на Макс Ернст или Тамара Лемпицка, да видиш балета на Алвин Али, да „посетиш“ последния концерт на Максим Ешкенази, трябва да знаеш, че съществуват, т.е., тази информация трябва да стигне до теб. Хората, които би трябвало първи да оформят информацията, са родители и учители. И проблемът на България не е липсата на култура или че културата загива, а че родителите и учителите едва свързват двата края. И посланията към децата са основно към най-елементарно оцеляване не в планината, а в джунглата на всекидневието.

Няма нищо по-важно за един народ от образованието, а то означава добре платени, добре образовани учители, които не изпадат в истерии и пиянство от отчаяние заради бедността си. Ако родителите не са способни да научат децата си на култура, учителите задължително трябва да могат да оформят така мисленето на младите, че когато те рисуват по стените, да не пишат „мразим свине“, а да нарисуват нещо красиво или нещо страшно, приказно и чудовищно, да напишат цитат от голям мислител или от Библията, да искат да кажат нещо СМИСЛЕНО. Да имат импулса да споделят смисленото с цялата улица, защото е послание за талант, социална несправедливост или просто артистична свобода.

Гледайте графитите в една държава и ще научите много за развитието й. Дъното на липсата на култура са плакатите на „Атака“, които бяха агресивно и брутално налепени върху красиво изрисуваните от неизвестни млади графити-артисти трафопостове по улица „Шишман“. Брутално унищожение на култура е оставените да загинат къщи на арх. Георги Фингов на ул. „Шипка“, както и къщата на банкера Иванов, за която се говори, че в момента е собственост на крупен български търговец с природен газ. Липсата на култура на настоящите собственици в случая е геноцид срещу архитектурни шедьоври, оставени да умрат, за да могат вероятно да построят на тяхно място поредните безлични чудовища с десетки апартаменти на цена по 3000 евро кв. м.

Унищожение на култура е да бутнеш красива стара сграда на ул. „Оборище“ и на нейно място да построиш гигант от апартаменти, грозен, неелегантен, безкултурен, който вече четвърта година стои необитаван. Човек дори и не иска да знае защо. Вероятно на дъното стоят тъмни, некултурни личности с подобни на тях сделки.

Св. Кирил и Методий са ни дали словото, за да можем да го употребяваме в полза на народа, а и на света, който е на един клик разстояние. И един американец, който иска да разгледа София от Ню Йорк, за да реши дали да я посети, може да види с очите си всичко, за което пиша в този текст. Длъжни сме в този ден да не „мразим свинете“, а да настояваме за добро образование и възпитание в гражданска съвест – това са основите на културата – за да откриваме прасетата само в кочините, където им е мястото.

Честит празник!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах