Не му се беше случвало да плаче пред жени

Овации в Кан 2019 за ветераните Педро Алмодовар, Терънс Малик, Клод Льолуш, Елтън Джон, Ален Делон (снимки)

Ален Делон не се овладя и се просълзи, когато получи почетната „Златна палма“ в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Не му се беше случвало да плаче пред жени

Ален Делон не се овладя и се просълзи, когато получи почетната „Златна палма“ в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН
Специално за „Площад Славейков“

В шеметната програма с всекидневни изненади от добри филми, бляскави дефилета по червения килим пред Фестивалния дворец и бележитите гости, изобилието от събития на булевард „Кроазет“ е извън графика и над възможностите на който и да е професионалист или всеотдаен фен на седмото изкуство. Само през последните два дни интересните филми се трупаха един след друг. Педро Алмодовар представи „Страдание и слава“ – негова своеобразна автобиографична изповед с участието на Антонио Бандерас и Пенелопе Крус – безспорно талантлив филм, заснет с много искреност, болезнена откровеност и елегантни режисьорски решения, за които някои критици сравниха режисьора дори с Бунюел.

Педро Алмодовар (вдясно) позира пред фотографите в Кан заедно с актьорите Антонио Бандерас и Пенелопе Крус. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Румънецът Корнелиу Порумбою пък е за пети път в Кан, но първо в студентската селекцията, после в „Особен поглед“, а сега в официалния конкурс с изключително професионално направения зрителски филм „Гомера“ – перфектен мафиотски екшън-трилър за суровите закони на наркобизнеса и двойната игра на продажно ченге. В добавка филмът омайва с изискан стилен хумор и ефектни попадения – цитати от филмовата класика.

Румънският режисьор Корнелиу Порумбою позира пред фотографите на Лазурния бряг. Снимка: ЕПА/БГНЕС

А култовият американски режисьор Терънс Малик показа новия си опус „Скрит живот“ със сюжет от времето на Втората световна война. Филмът е мощен антивоенен роман със силен хуманен патос, но не плакатен, а защитен с фина чувствителност и убедителен психологизъм. За съжаление, с времетраене от почти 3 часа и бавно разгъване на сюжета, филмът е твърде рисков за публиката, която е отвикнала от подобни епични структури.

Америка за България

Когато пък по червения килим премина сър Елтън Джон за премиерата на биографичния филм за него „Rocketman“ на реж. Декстър Флечър, феновете бяха повече от наелектризирани! Те виждаха на живо един от митовете на съвременната музика. А на партито след премиерата Елтън Джон и неговият екранен „двойник“ – актьорът Тарън Еджертън, поднесоха специален подарък на присъстващите с дуетно изпълнение на живо на същата знакова песен „Rocketman“.

Елтън Джон и актьорът в неговата роля Тарън Еджъртън. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Вижте още: КАН 2019: НА КОЛЕНЕ ПРЕД СВОЯ ИДОЛ

И в този всекидневен потоп от филми, събития и звезди, домакините отделиха неделния ден, за да демонстрират дълбоко уважение и искрен реверанс към някои от най-големите имена на френското кино.
В официалната програма (но извън конкурса) внимание привлече новият филм „Най-хубавите години от един живот“ (2019) на реж. Клод Льолуш с участието на незабравимите стари звезди Анук Еме и Жан-Луи Трентинян, които върнаха феновете на френското кино цели 53 години назад. Защото тогава, през далечната 1966-а, филмът им „Един мъж и една жена“ не само триумфира със „Златна палма“ в Кан, но веднага след това обиколи света, спечели „Оскар“ за сценарий, много други номинации за същата награда на Академията, плюс „Златен глобус“, БАФТА и още безброй престижни отличия. Тогава всички са много млади, красиви, с изгряваща бляскава кариера. Славата на филма е толкова трайна, че през 1986 година Клод Льолуш прави негово продължение под заглавие „Един мъж и една жена: 20 години по-късно“.

Режисьорът Клод Льолуш и актрисата Анук Еме отново дефилират в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Днес, след 53 години, режисьорът и неговите актьори отново са заедно на екрана в третия им съвместен филм. Но Жан-Луи Трентинян вече на 88 години, със 142 филма зад гърба си, ала много остарял, почти неузнаваем, с променено си лице и видимо старческо безсилие. Анук Еме, родена 2 години след него (не съобщавам възрастта ѝ, това би било крайно невъзпитано за френска дама, а пък и без друго годините съвсем не ѝ личат), има 88 заглавия във филмографията си, номинации за „Оскар“, „Златен глобус“ и БАФТА. Най-млад от тях е режисьорът Клод Льолуш, само на 81 години, но пък с 62 филма в кариерата си.

При такава предистория на новия им съвместен филм (вероятно последен), вълнението от екрана е неповторимо. Старите актьори са неподражаемо искрени, а кадрите – цитати от първия филм, са включени умело в монтажния разказ и събуждат трогателни спомени от разцвета на младостта и кариерата им. И в добавка, от екрана дискретно звучи неостаряващият евъргрийн шлагер на Франсис Ле, който и досега е носталгичен музикален код за отлетяла неповторима любов.

И за да бъде пълна неделната ретро-панорама на ветераните, същият ден Кан връчи на Ален Делон толкова коментираната напоследък почетна „Златна палма“ за цялостен принос към киното.

Ален Делон триумфира с почетната „Златна палма“ в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Безспорното място на големия актьор на световния екран не може да бъде отнето или оспорено. Присъствието му на фестивала заличи нападките от последните дни, а художественият директор Тиери Фремо ясно подчерта от сцената на луксозната и уютна зала „Дебюси“ във Фестивалния дворец:

„Когато някой творец има свои лични проблеми или трудности в живота, фестивалът винаги е на страната на артистите!“

Вижте още: АЛЕН ДЕЛОН: НЕ АЗ ТОРМОЗЕХ ЖЕНИТЕ, А ТЕ МЕН

На предобедната неформална среща – разговор с акредитираните журналисти и кинематографисти от други професии, Ален Делон се владееше и само на два пъти издайнически сълзи навлажниха очите му: когато говореше за филмите си с Лукино Висконти „Роко и неговите братя“ (1960) и „Гепардът“ (1963), а след това и за филма „Самураят“ (1967) на Жан-Пиер Мелвил. Но вечерта, при официалното връчване на почетната „Златна палма“, не се сдържа и се разплака истински, когато дъщеря му Анушка Делон след кратки прочувствени думи поднесе в ръцете му изящната палмова клонка, прегърна го и каза:

„Татко, ти си имал много шансове в живота си: да снимаш с най-добрите режисьори, да играеш с най-добрите актьори. Но и киното е имало своя голям шанс да открие тъкмо теб и ти да участваш в толкова много прекрасни филми!“

83-годишният актьор само успя да отвърне:

„Досега не ми се е случвало да плача пред жени“.

Тук вече и женската половина от залата захлипа. Невероятно вълнуващо тържество на признание пред таланта, изразено с обич и емоционалната памет за високите достижения на френската национална култура!
Един стар злъчен афоризъм твърди:

„Никой не се е измъкнал от живота жив“.

Но хубавите стари филми поддържат илюзията за безсмъртие. Добре е, че ги има, все пак…

Пловдив Джаз Фест