Атууд, Рушди, Чомски и Роулинг: Политкоректността е опасна

„Писмо за справедливостта и открития дебат“, подписано от повече от 150 писатели, журналисти и активисти, сред които Маргарет Атууд, Салман Рушди, Джоан Роулинг и Ноам Чомски, подкрепя борбите за социална справедливост, но предупреждава за опасността от ограничаването на публичния дебат и изразяването на мнения в условията на един „нетолерантен климат“. Текстът на интелектуалците бе публикуван в сайта на списание „Харпърс“ и ще излезе в октомврийския брой на изданието.

В писмото авторите изразяват подкрепата си за борбите за справедливост и равноправие в обществото и одобряват движенията, които търсят мястото на всеки човек в него. Но наред с това обръщат внимание на развитието на един „нетолерантен климат“, в който виждат заплаха за демократичните ценности и свободата на изразяване.

„Протестите за расова и социална справедливост настояват за полицейска реформа и призовават за по-голямо равенство в нашето общество, не на последно място и във висшето образование, журналистиката, филантропията и изкуствата – пишат интелектуалците. – Но това необходимо преосмисляне създава нов набор от морални нагласи и политически обвързаности, които отслабват традицията за открит дебат и толерантност в полза на идеологическия конформизъм. Аплодираме първите промени, но изказваме своето несъгласие с вторите.“

В писмото се казва, че силите на погрешно разбрания либерализъм се увеличават и имат мощен съюзник в лицето на Доналд Тръмп, когото авторите определят като „заплаха за демокрацията“.

„Но не трябва да се допуска съпротивата да се утвърждава като нов вид догма или насилие. Демокрацията, която искаме, може да бъде постигната, само ако заговорим срещу нетолерантния климат, който ни застрашава от всички страни“, пишат те в „Харпърс“.

Интелектуалците предупреждават, че свободният обмен на информация и идеи – ядрото на либералното общество, ежедневно става все по-ограничен:

„Докато свикнахме да очакваме това от радикалната десница, цензурата се разпространява все по-широко и в нашата култура: нетолерантност към противоположни възгледи, тенденция към публично опозоряване и остракизъм, и все по-честото отхвърляне на сложни политически въпроси със заслепяваща морална убеденост“.

Авторите осъждат институционалните лидери, които вместо обмислени реформи налагат прибързани и несъответстващи ограничения, в резултат на което много редактори, журналисти и преподаватели са принудени да се самоцензурират или да загубят работата си. Последствието, обобщават авторите, е „постоянно стесняване на границите на това, което може да бъде казвано без заплаха от репресии“.

„Ограничаването на дебата, дали от репресивно правителство или от нетолерантно общество, неизменно вреди на тези, които нямат власт, и прави всички по-неспособни да участват в демократичните процеси. Начинът да надвием лошите идеи е чрез разобличаване, аргументиране и убеждаване, не чрез опити да ги заглушим“, се казва в писмото.

Писателите и публицистите призовават също да се запази „възможността за добросъвестно несъгласие без тежки професионални последици“.

Писмото завършва с думите:

„Ако ние не защитим това, от което зависи нашата работа, не трябва да очакваме обществото или държавата да го защитават вместо нас“.