Не отваряй този текст!

Понякога се случва точно така – дръпваш една нишка и се разплита цялата дрешка. Случаят „Народен театър“ е такъв. Една надраскана врата се отвори и от нея се изсипа целият хаос, завладял обществото ни.

Ситуацията с Александър Морфов, Велислава Кръстева, оставките на Захари Карабашлиев и Явор Гърдев, мълчанието и „вътрешните разследвания“ на директора, реакцията на обществото… Всичко това е едновременно същина и повод да разголим още проблеми, които подминаваме, ако въобще забелязваме.

Вчера главният редактор на „Площад Славейков“ Диляна Димитрова огласи в коментар как медиите си присвояват новините, незачитайки труда на колегите си. Авторското и интелектуалното право са сред минните полета у нас – на всяка крачка стъпваме върху нарушени права. Но се оказа, че и това не е всичко.

Вижте още: ВЕЛИСЛАВА КРЪСТЕВА НАПУСКА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР

Заглавието на текста беше предизвикателно, несвързано пряко с коментара. Беше целенасочено шокиращо и невярно. Още по-шокиращо беше обаче да се види – вече без никакво съмнение – че мнозинството от хората се информират само от заглавията. Уж отдавна си го знаем, но някак все таяхме надеждата, че заглавието само формира интерес. „Клик бейт“ отдавна звучи като обида – заглавие, което те кара да отвориш материала, се приема като нещо много лошо, нещо срамно и „жълто“. Очевидно се налага да преосмислим тази концепция. В „скрол“ времената е важно да накараш читателя да отвори статията. Иначе познанията му за света ще се изчерпват с два непълни реда информация, побрани в заглавие. Проблемът с функционалната неграмотност идва и от недостига на време (по-скоро на желание) да се научи повече. Излиза, че е излишно ние, журналистите, да пишем детайлно и подробно, да откриваме взаимовръзки, да правим препратки, да даваме контекст и бекграунд. Малцина ще усетят липсата им, ако заглавието е всичко, което четат. В такъв случай, колеги, призовавам напълно сериозно за повече „клик бейт“ заглавия, да върнем хората към думите.

Забавното е, че това се отразява и на жълтата преса. Дебелите по стотина страници вестници вече ги няма. Хората разгръщат страниците им и не четат целите текстове, заглавията са това, което търсят. Интернет е само частично виновен.

Но това очевидно не е само проблем на медийната публика, а и на тези, които работят за нея. Само часове след като излезе, текстът на Диляна Димитрова беше не само преписан, но и приписан на друг човек – на самата Велислава Кръстева. Оказа се, че колеги от друг сайт, чели-недочели, решили да се възползват от „сензацията“. Тяхната „новина“ беше, че Велислава Кръстева „се е изгаврила с Народния театър“. Подведени от заглавието, журналистите, свикнали да преписват, не са си дали труда да прочетат, да вникнат, да огледат, да проверят кой е авторът. Те дори не са дочели материала, който са прекопирали!

Всичко това не са дреболии. Става дума за системни повторения на тези проблеми и всички медии, както и всички потребители на медийна информация, са засегнати. Тоест – обществото е застанало върху глинените крака на непълна, неточна, мултиплицираща се изкривена представа за себе си. В света на заглавията няма задълбоченост. Това е една от причините да имаме повърхностен политически, икономически и духовен живот.

Вината е обща – и журналистите, и читателите са заедно в този хаос. Взаимно си пречат, взаимно подхранват мързела си. Професионализмът е загърбен в името на бързината, интересът към истината е изоставен в полза на сензацията. А читателите самодоволно вярват, че знаят всичко, което им е нужно. Ако забележат липси, винят „мисирките“.