Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Не плачем за Маркес. Усмихваме се

На 6 март 2016-а писателят щеше да навърши 89 години

Роден на 6 март 1927-а и отишъл си 87 години по-късно, Габриел Гарсия Маркес остави след себе си близо 20 книги и промени милиони животи. - Не плачем за Маркес. Усмихваме се

Роден на 6 март 1927-а и отишъл си 87 години по-късно, Габриел Гарсия Маркес остави след себе си близо 20 книги и промени милиони животи.

89 години от рождението на Габриел Гарсия Маркес. Литературният титан, майсторът на магическия реализъм, научил ни да казваме онова, което чувстваме, но да правим това, което мислим, си отиде през април 2014-а, като ни остави необятното си творчество, самотата на Макондо и ни запозна с Флорентино Ариса и вдъхновяващото му половинвековно очакване на любовта.

„Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда.“

С това прочуто изречение започва романът „Сто години самота“. Но освен да стои сред най-великите литературни начала, то ни кара и да се запитаме – не си ли спомняме и ние ненадейно за Маркес много, много години след като сме потъвали в световете на въображението му, далеч след като сме погълнали поредната му история?

Роден на 6 март 1927-а и отишъл си 87 години по-късно, Габриел Гарсия Маркес остави след себе си близо 20 книги и промени милиони животи – така както самият той поема по пътя си, след като на младини му попада „Метаморфозата“ на Франц Кафка. За нея сам споделя:

„Така и не можах да заспя с предишното си спокойствие. „Метаморфозата“ определи нова посока за живота ми с първото си изречение, което днес е сред най-великите сентенции в световната литература: „Една заран Грегор Замза се събуди в леглото след неспокойни сънища и установи, че е превъплътен в огромно насекомо“.

Осъзнах, че не е необходимо да демонстрираш факти – достатъчно е авторът да напише нещо, за да е то истина, без друго доказателство освен силата на таланта му и авторитета на гласа му. Това беше Шехерезада – отново – но не в нейния свят, където всичко е възможно, а в друг, непоправим свят, където всичко вече е загубено. Когато завърших четенето на „Метаморфозата“, почувствах непреодолим копнеж да живея в тоя извънземен рай“.

Вижте още: КНИГИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА МАРКЕС

Гарсия Маркес дължи въображението си, негова запазена марка, на приказките на баба си. Той разбира, че за да създаде ефективна литература, трябва сам да повярва, че историите, които разказва, са напълно реални – както баба му е правила.

През годините Маркес поддържа това измисляне и в ежедневието си, не само в книгите. Преди повече от две десетилетия журналистката Кейти Дейвис изживява това лично – писателят, който не чул правилно името ѝ, когато се представила, настоял да я нарича „Вики“ по време на цялото интервю, дори след като бил поправен.

По думите на Дейвис, Гарсия Маркес имал навика да оставя подарък на всеки репортер, с когото се срещне – „нещо оригинално, така че да не си идат със същите вехтории“. За Дейвис това означавало напълно да приеме алтерегото си. След разговора с Маркес, той ѝ надписал екземпляр от „Сто години самота“:

„На Вики… с целувка. От Габо“.

Вижте още: ФАЛШИВО ПИСМО НА МАРКЕС 15 ГОДИНИ ОБИКАЛЯ СВЕТА

Когато писателят почина на 17 април 2014-а, малцина повярваха на новината – та слухове за смъртта му се появяваха през няколко месеца в последните години. Но този път кончината му бе потвърдена. Майсторът си бе отишъл завинаги, оставяйки ни с книгите и думите си. Като един цитат например, за който нямаше как да не се сетим в скръбта си по него:

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало“.

Затова не плачем за Маркес. Поглеждаме към Аурелиано Буендия, към Патрисио Арагонес, към Фермина Даса и се усмихваме.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах