През 1995 г. ЮНЕСКО определя 16 ноември за Ден на толерантността. Оттогава не са спирали споровете какво точно означава толерантност, има ли тя място в днешния свят, а в последно време често дори се използва като мръсна дума.
Дефиницията на думата „толерантност“ включва понятия като „приемане“, „търпимост“, „разбиране“ на другите. Произходът ѝ от латинското tolerantia (търпение, способност да понесеш) го доказва. Тоест, в самата същност на термина „толерантност“ е заложено противопоставяне, наличие на „другост“. Тази нестабилност на понятието го прави толкова неуловимо за обикновения човек, който има чувството, че с идеята за толерантност го карат просто да си мълчи. Трудно е представата за емпатично разбиране да пробие външната опаковка на политкоректността, затова и често двете понятия се смесват в главите на хората.
Мисля, че ще прозвучи скандално, но ще кажа убедено, че не приемам толерантността такава, каквато е обяснена от философските речници. Не съм съгласна, че трябва да „търпя и понасям различните“. Смятам, че истинската, човешката толерантност (определено има нужда от по-добра дума!) е да не забелязвам различията. Това е нещото, на което имаме да се учим като човечество. Твърде дълго сме били приучавани първо да броим параметрите, по които се различаваме от другите – да отбележим разликите в кожата, пола, теглото, височината, начина на обличане, вкуса към музика… Първо се самоопределяме според разликите, а после – толерантно – трябва да се примиряваме с тях. Това пресилено разбиране на този противоречив термин всъщност води до дразнещата и стигаща до крайности политкоректност, която нямаше да е нужна, ако толерантността означаваше емпатия.
Да толерираш някого или нещо съдържа в себе си толкова силен елемент на снизходителност, на чувство за превъзходство, че инстинктите ми сработват автоматично, отхвърляйки го. Мога да толерирам само детската наивност, но вярвам, че е обидно за което и да е зряло човешко същество да разчита на моята „толерантност“. На разбиране – да, на съчувствие – категорично, на съпричастие – със сигурност. Но на толериране, на „позволение да съществува“ – в никакъв случай.
Фалшивата толерантност, примесена със самочувствието на привилегирования, унижава повече от отхвърлянето. „О, ти си отхвърлен и нещастен, аз ще ти дам предимство, ще те толерирам, ще те поставя над останалите за кратко, защото…“ Защото мога. Позициите са определени – този, който има повече, който се възприема като нещо повече, само той има право и възможност да прояви толерантност. Защото нали разбирате – няма как клошарят да бъде толерантен към костюмаря. Няма как отхвърленият да бъде толерантен към приетия. Толерантността е винаги едностранчива. Съчувствието и човещината могат да текат в две посоки.
Затова и стигащата до крайности политкоректност дразни – тя също е проява на високомерие. Едно е да се съобразяваш с това, което влагаш в думите си и да се стремиш да не обидиш никого – това е задължително в човешкото общуване. Друго е да търсиш обида във всеки набор от звуци, който наподобява грозна дума. Има значение какво казваш, не с какви думи го правиш. Обиден е вложеният смисъл, не формата. А и този тип политкоректна толерантност също е едностранчива и отново прикрито високомерна – сякаш пазиш дете от лошите думи, които не бива да чува.
Толерантността между хората трябва да заприлича на имунната толерантност. Медицинският термин съдържа в себе си представа за „липса на реакция“, не за „търпимост и приемане“. Истинската толерантност, до която не сме дорасли явно, е просто липсата на реакция към различието. Да не го виждаме, тоест – да ослепим злото в нас.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение