„Не се безпокойте за мен. Аз съм около един век пред останалите“

163 години от рождението на Никола Тесла отбелязва светът на 10 юли. За приноса му за науката ни припомня монографията „Вълшебникът. Животът и епохата на Никола Тесла. Биографията на един гений“ (изд. „Книгомания“) от Марк Дж. Сайфър. Обемното четиво за един от най-плодовитите, независими и нетрадиционни изобретатели на ХХ в. излезе на български език в превод на Кънчо Кожухаров.

Сайфър предлага нов поглед към младежките години на бъдещия учен – времето, когато се оформят редица от неговите епохални идеи, завинаги променили възприятието за променливия ток и безжичния пренос на електрическа енергия.

Вероятно най-интересната част за читателите ще предизвикат взаимоотношенията между Тесла и Томас Едисън – за първи път в книгата се публикуват и анализират документи за контактите му с него и с още редица учени, сред които Джордж Уестингхаус, Гулиелмо Маркони, Дж. П. Морган, Джон Х. Хамънд.

„Вълшебникът“ се придържа към строгата хронология и прави лесно проследяването на живота и постиженията на Тесла. Често появяващ се на първите страници приживе (понякога и заради абсурдни твърдения, че извънземна нация от космоса изпраща сигнали до Земята), името му изпада в забвение след края на живота му.

Монографията изследва причините за това и търси отговор на още интересни въпроси, например защо Тесла не получава Нобелова награда, въпреки че е бил номиниран, каква е дейността му между двете световни войни, осъществими ли са плановете му за световна безжична телеграфия и за оръжия със светлинни частици.

Въпреки трудностите да се създаде подобен труд (близо 600 страници), Сайфър се справя със задачата да подреди достоверните исторически факти хронологично и да избяга от емоционалния елемент. Доказателство за това е, че „Вълшебникът“ става препоръчително четиво на Американска асоциация за развитие на науката и на „Ню Йорк Таймс“.

Никола Тесла е роден и израства в Австро-унгарската империя. През 1884 г. емигрира в САЩ и получава американско гражданство. За кратко работи за компанията на Томас Едисън „Edison Machine Works“ в Ню Йорк, преди сам да основе фирма. С финансовата помощ на партньорите си, Тесла основава лабораторията, където създава различни електрически и механични уреди.

Никола Тесла в своята лаборатория

В опит да развие идеи, които по-късно да патентова и продава, той провежда редица експерименти с механични осцилатори, както и първи опити за рентгеново сканиране. Успява да патентова принципа на захранване с променлив ток, който се използва и до днес. Освен с иновативните си идеи, на връстниците си е познат и като умел презентатор на изобретенията си пред потенциални нови спонсори.

„Тесла е доживял до осемдесет и шест години, така че историята му обхваща близо век – пише Сайфър. – Почитан като полубог от някои представители на Ню Ейдж общността, той същевременно е бил принизяван до статуса на нищожна личност от влиятелни части от корпоративната и академичната общност. Често обрисуван като вълшебник от друг свят, който привличал светкавици от небесата, Тесла сам е помогнал да се поддържа мита за собствената му свръхестественост, като се е сравнявал с Всемогъщия и често пъти е обсебвал големите заглавия със сензационните си приказки за междупланетна комуникация. Отстраняването на неговото име от много исторически книги е непростимо, защото неговите изобретения са изумителни, фундаментални и документирани. Само като разберем защо това се е случило, можем като съвременни хора да се надяваме, че ще коригираме историческата документация за бъдещите поколения.“

Предлагаме Ви откъс от „Вълшебникът“ на Марк Дж. Сайфър.

Контакт (1899)

Скъпи ми Лука,

Откакто бях избран от „марсианците“, всички ме преследват… Моят приятел Дж. Колиър… ме убеди да направя кратко изявление по темата за междупланетната комуникация.

Искрено Ваш,

Никола Тесла

Колорадската тетрадка е на практика всекидневен запис на работата на Тесла по това време. Никъде в бележките не може да се открие някакъв ясен пасаж за повратния момент, когато той получил неидентифицирани импулси, които започнал да приписва на извънземните; на 8 декември обаче той споменава за това събитие, когато пише на своя приятел, колумниста Джулиан Хоторн:

„Овладяването на предаването на електрическа енергия посредством естествен посредник… вероятно… ще направи възможно човек да предизвиква… чудесни промени и трансформации по повърхността на нашия глобус, които сега, както сочат всички доказателства, се извършват от разумни същества от една съседна планета“.

Само няколко седмици по-късно, по време на почивния сезон, докато все още се намирал в Колорадо, в рождественското си послание до местното дружество на „Червен кръст“, „когато те ме помолиха да посоча едно от най-великите възможни постижения на следващите сто години“, Тесла писал:

„Аз наблюдавах електрически действия, които изглеждаха необясними. Макар да бяха слаби и несигурни, те ми дадоха дълбоката убеденост и прозрението, че не след дълго всички човешки същества на тази планета като един ще насочат поглед към твърдта над тях с чувство на любов и почитание, развълнувани от щастливата новина: „Братя! Получихме съобщение от друг свят, незнаен и далечен. То гласи: едно… две… три“.

През юли Тесла внимателно следял електрическата активност на Земята, потвърждавайки, че тя има специфичен геомагнитен пулс и хармонични честоти извън този пулс. На 28-и той работил върху увеличаването на чувствителността на своите приемници, като усилвал ефектите от слабите смущения. Изобретателят бил настроил своето оборудване толкова прецизно, че „в един случай устройствата записаха последиците от светкавичните разряди на цели 800 километра оттук, като се съди по периодичната активност на разрядите, докато бурята се отдалечаваше“. Това била причината да не му се налага да изпитва предаването на осцилации, като инсталира приемник на 80, 320 или 800 километра разстояние – той вече бил доказал, че това може да бъде постигнато само чрез наблюдение на тези отдалечени електрически бури. Така Тесла обосновал решението си да не провежда експерименти на дълги разстояния; той имал потвърждение, че те ще сработят. Три дни по-късно, на първи август, изобретателят се откъснал от записването на все по-нарастващата купчина сложни уравнения, за да съчини текст от четири хиляди думи за атмосферата и климата. В тези фрагменти той описва „загадъчната сила на лунната светлина“ при правенето на нощни фотографии, „изумителният блясък на звездите“, великолепните залези и падащите звезди, странната способност на гласовете да пропътуват десетина километра от центъра на града до неговата лаборатория, „любопитните явления на бързо образуване и изчезване на облачни формации“ и многобройните необичайни форми, които се появявали тогава.

„Дните бяха ясни и на небето имаше точно толкова облаци, колкото да нарушат монотонността на синевата – написал той. – Нищо чудно… Хората с крехко здраве се чувстват тук така добре… Аз бързо разбрах, че тук имало хиляди туберкулозни… и заключих, че макар този климат определено да е в удивителна степен здравословен и възстановяващ, тук трябва да идват само два вида хора: тези, които имат туберкулоза, и тези, които искат да се разболеят от нея…“

Като се върнал пак към стила на научните наблюдения, той завършил есето със следващото изречение:

„Но най-интересното от всичко са електрическите наблюдения, които ще бъдат описани сега“.

Този внезапен изблик на поетично вдъхновение би могъл да се припише на мистичния момент, който преживял три нощи по-рано, докато бил сам и наблюдавал съоръженията в лабораторията.

Събитието, което щяло да промени съдбата му по много начини, не дошло изневиделица. Близо десетилетие Тесла планирал да осъществи контакт.

Разговор с планетите

Никола Тесла

„Идеята за общуване с други светове… е била смятана за напълно неосъществим поетически блян…

След като усъвършенствах апаратурата… за наблюдаване на слабите ефекти от приближаващите гръмотевични бури… така далеч от моята лаборатория в планините на Колорадо, аз почувствах пулса на земното кълбо и отбелязвах всеки електрически разряд, който се случваше в радиус от хиляда и осемстотин километра.

Никога няма да забравя първите чувства, които изпитах, когато ми хрумна, че е възможно да съм наблюдавал нещо с неизчислими последици за човечеството. Почувствах се сякаш присъствах на раждането на ново знание или на откровението за една велика истина… Имаше нещо мистериозно, да не кажа свръхестествено, ала по онова време идеята, че тези смущения са били интелигентно управлявани сигнали, все още не ми беше дошла на ум…         

Едва след известно време в ума ми проблесна мисълта, че тези сму- щения биха могли да се дължат на интелигентен контрол. Въпреки че не можах да разшифровам тяхното значение, у мен все повече се засилва чувството, че съм бил първият, който е чул как една планета поздравява друга.“

Както признава изобретателят, в нощта, когато получил сигналите, той не ги приписал на извънземните. По всяка вероятност първата му мисъл е била, че те са представлявали периодични осцилации, породени от гръмотевичните бури, които следял. Няколко дни по-късно започнал да осъзнава, че метрономната природа на ударите не съответства на предположението, че те са свързани с проблясването на мълниите. Статията излага също тъй хипотезата, че те може да са идвали от Венера или Марс. Две десетилетия по-късно, през 1921 г., Тесла писал:

„Някои могат да се присмеят на това предположение… за общуването с един от нашите небесни съседи като Марс… или да сметнат, че това е лоша шега, но аз съм напълно сериозен още от момента на първите си наблюдения в Колорадо Спрингс…

По онова време не съществуваше друга безжична централа, освен моята, която би могла да произведе смущение, доловимо в радиус по-голям от десетина километра. Нещо повече, условията, при които действах, бяха идеални и аз бях добре обучен за моята работата. Характерът на записаните съобщения изключваше възможността те да са били от земен произход, а аз също така елиминирах влиянието на Слънцето, Луната и Венера. Както оповестих тогава, сигналите се състояха в редовно повторение на числа и последващото проучване ме убеди, че те трябва да са били излъчени от Марс, тъй като планетата тогава бе близо до Земята“.

Забележете леките промени в сравнение с оригиналната статия и писмото до „Червения кръст“. В статията от 1901 г. Тесла не посочва Марс като единствения възможен източник на импулсите. Споменати са също Венера и други планети. В статията от 1921 г. той казва, че Венера е била изключена. Ясно е, че това ще да се е случило две години след събитието, т.е. известно време след статията от 1901 г., в която Венера все още не е изключена като възможност. „След зряло обмисляне и проучване“ самият Тесла датира към 1907 г. своето заключение, че „те трябва да са били излъчени от Марс“. В писмото до „Червения кръст“ и статията от 1901 г. той изрично споменава три „метрономни“ удара. В статията от 1921 г. броят на ударите не се споменава. Джулиън Хоторн, който писал на Тесла, докато той бил в Колорадо Спрингс и който след завръщането му в Ню Йорк се срещнал с него, също говори за „три ясни почуквания“. Тесла променя и фактите във връзка с конкурентните му безжични оператори. Докато се намирал в Колорадо, той получил няколко писма от Джордж Шърф, свързани със съперниците. Например на първи август 1899:

„Драги мистър Тесла,

Мистър Кларк, който експериментира с безжична телеграфия, се обади тази сутрин, търсейки мощен осцилатор или информация как да построи такъв“.

През август и септември 1899 г. Шърф продължил да информира Тесла за Кларк, който можел да изпраща съобщения на пет километра и заради това бил назначен от един нюйоркски вестник да съобщава за състезанията с яхти. Сред другите безжични оператори по това време били проф. Д’Азар в Рим, проф. Марбъл в Кънектикът и д-р Рикиа във Франция. И разбира се, Гулиелмо Маркони, който по време на есенните надбягвания за Купата на Америка превзел фантазиите на медиите. Макар че Шърф писал: „Ню Йорк Таймс“ продължава да превъзнася Маркони“, на 22 септември Тесла уверено му отговорил:

„Не се безпокойте за мен. Аз съм около един век пред останалите момчета.“